Поетът Таньо Клисуров: Стара Загора и седмото небе трябва да се заслужат

STZAGORA.NET

Таньо Клисуров с десетата си книга - "Седмото небе".

Излезе от печат десетата книга на големия старозагорски поет Таньо Клисуров. Нейното  заглавие е “Седмото небе”. Стихосбирката е издадена след спечелен конкурс на Министерството на културата. Книгата беше представена във вторник в библиотека “Захарий Княжески” от проф. Светлозар Игов и от директора на издателство “Литературен форум” Марин Георгиев. По този повод човек на “Старозогорски новини” разговаря с Таньо Клисуров.

- Господин Клисуров, на кои принципи останахте верен през творческите десетилетия, в които живяхте и творихте в Стара Загора?
- Трудно е да се формулират с няколко думи. Но ще се опитам. Бях близък с големия български поет Иван Мирчев. С Неделчо Ганев почти ежедневно общувахме с този класик на българската поезия. В едно интервю за вестник “Септември” Мирчев сподели, че за него три са критериите, които определят доброто стихотворение: новота, яснота и вълнение. Не се се притеснявам да ги повторя вече като свое разбиране за поезията. Но има и още нещо. Античният поет Федър в стихотворението си “Дисагите” казва, че Юпитер е сложил върху рамото на човека дисаги – торбата, която е на гърдите му, е пълна с чуждите слабости, грешки и недъзи, а тази на гърба му – със собствените му. Затова човек вижда преди всичко слабостите на другите, а за собствените няма поглед. Според мен поетът е длъжен да размени местата на торбите. Той трябва да вижда в стиховете си преди всичко собствените си слабости и грешки, да ги анализира и да се опитва да ги преодолява. Същото бих добавил и за обществените недъзи. Неслучайно съм привърженик на социалната поезия.
- Книгата ви излиза със средства от програмата “Помощ за книгата” на Министерството на културата? Може би имахте връзки с някой член на журито…
- Дори и днес не зная кои са били членове на журито. Ръкописът ми е готов от година-две, но стагнацията затвори за мен вратите дори на издателството, което ме издаваше до сега. Трябвало да си намеря спонсор. Точно в тази работа хич не ме бива за разлика от някои пъргави, макар и не толкова надарени връзкари.Тогава Марин Георгиев ми предложи да подготви документите за кандидатстване в рамките на въпросната програма. Намери двама рецензенти и…толкоз. Малко изненадващо, като се има предвид, че живея в провинцията и много-много не се явявам по литературните стъгди, спечелих. Благодарен съм
- А защо заглавието е “Седмото небе”?
- В миговете на щастие човек се чувства на седмото небе. За твореца това са миговете на творчески успех, на признанието на публиката. Но дълго не можеш да останеш в небесата. Отново трябва да слезеш на грешната земя и с много усилия и пот да заслужиш, ако е рекъл Господ, отново да се докоснеш някога до висините.
- В едно ранно свое стихотворение казвате, че Стара Загора е Вашето Царское село. Още ли сте на същото мнение?
- Израсъл съм в Стара Загора. Тук съм учил в някогашното Трето средно училище “Васил Левски”, а след това и в Строителния техникум. Единственото ми отсъствие от града е било по време на студентството ми във Велико Търново. В Стара Загора написах първото си стихотворение, тук общувах с Иван Мирчев, Константин Колев, Антон Михайлов, Стоян Стаев, Стойчо Стойчев, Христо Кацаров, Жеко Христов, Ганчо Проданов… Сега продължавам да се срещам с Даки Стоев и Иван Груев, с художниците Христо Танев и Тодор Ковачев, с актьорите от театър “Гео Милев”, където известно време бях драматург. На любимия град съм посветил няколко стихотворения, които заемат достойно място в книгите ми. Без да се сравнявам с великия Пушкин, наистина чувствам Стара Загора като своето Царское село. Но тя също трябва да се заслужи, както и Седмото небе.

Интервюто взе
Росица РАНЧЕВА

Таньо КЛИСУРОВ

СЕДМОТО НЕБЕ

Художникът, сега с цветя отрупан,
качил се е на седмото небе.
Защото вижда се дори без лупа
върху платната в този хубав час,
че има го това, което бе,
което преживя, което срещна -
без грим и маска , както е при нас:
еднакво праведно, еднакво грешно.
Художникът обаче бавно слиза
като по стълба в делничните дни.
Той знае: официалната си риза
ще трябва с тениската да смени,
да грабне четката в ателието
и да се труди всекидневно, сам.
Макар и седмо да си е небето,
не може дълго да остане там.
Че творчеството долу се съзижда -
на делника пред искрения съд…
А с небесата чаканото свиждане -
ако заслужиш – идва някой път.
*

Таньо Клисуров е автор на десет стихосбирки, някои от които отличавани с национални награди. Последната му книга е стихосбирката “Седмото небе” (2011). Член е на Съюза на българските писатели от 1980 г. Работил е като строител, журналист, възпитател в училище, учител, главен редактор на алманах “Хоризонт” (Стара Загора), драматург на старозагорския театър “Гео Милев”. Негови стихове са превеждани на няколко езика.

Почетен гражданин на Стара Загора.

*viknoe



социално споделяне

Напишете коментар


echo
Copyright © 2018 Стара Загора днес. Всички права запазени. ЗА КОНТАКТИ: E-mail: epdobreva@abv.bg Собственик и издател: "Ерима Трейд" ЕООД, Евгения Добрева.
Powered by уеб дизайн