Премиерът Борисов открива реставрираната Ески джамия

STZAGORA.NET
В 14.00 часа в петък министър-председателят Бойко Борисов заедно с министъра на културата Вежди Рашидов ще прережат трикольорната лента на реставрираната Ески джамия в Стара Загора, съобщиха от пресцентъра на Министерския съвет.

Проектът “Консервация, реставрация и експониране на Ески джамия и създаване на Музей на религиите” е на стойност 2,4 млн.лв. Изпълнява се по Схема за безвъзмездна финансова помощ. Консервацията и реставрационните дейности вече са извършени. Предстои да бъде оформено музейно пространство, което ще съчетава символи на различните религии, съществували на територията на България през отделните исторически периоди, без да предава на културните ценности религиозни функции.

Официалният старт на реставрацията беше даден на 21 април 2011 г. от премиера Бойко Борисов и министъра на културата Вежди Рашидов. Със 7 дни предсрочно, само за 128 дни, фирмата-изпълнител “Ески Зара” изпълни проекта.

Ески джамия е култов комплекс, който включва паметници от няколко епохи – култова яма, датирана от ранножелязната епоха, данни за светилище на тракийския конник, едноапсидна християнска църква и мюсюлмански храм.

Според строителния надпис, запазен над входа на молитвения салон, строителството на джамията е завършено към края на 811 г. по Егира (т.е. м.септември 1409 г.). Със строителството й е свързана легенда за въстание на българите в града и района около 1402 г. След потушаването на бунта в чест на победителите е изградена и самата джамия.

Ески джамия е единствената оцеляла, изцяло запазена сграда в Стара Загора по време на Руско-турската освободителна война, и в нея след опожаряването на Стара Загора са се извършвали и християнски бракосъчетания.

Още през 1927 година тя е обявена за старинен паметник според тогава действащия Закон за старините. През 1972 г. е обявена за архитектурен паметник на културата, а отделно стенописите в нея са обявени за художествен паметник на културата от национално значение.

С известни прекъсвания от 2001 г. до 2009 г. под ръководството на Димитър Янков – зав.отдел “Средновековна археология” в Регионалния исторически музей, са проведени археологически разкопки в молитвения салон и преддверието на Ески джамия. В резултат на това са прецизирани хронологията и периодите на ремонт на джамията. Установява се, че първият голям ремонт е в средата на ХIХ в., след пожара в безистена в 1856 г., обхванал и джамията. Тогава се изгражда галерията към северната стена и се изпълнява стенописната украса по купола и стените от втория ред прозорци. Вторият голям ремонт и повторното освещаване на джамията става към 1882 г., когато арковидното пространство е запълнено и в преддверието са оформени две помещения, а в молитвения салон се изгражда махфила. По време на проучванията случайно е преоткрит старогръцки посветителен надпис от Галиен върху каменен блок, вграден в северния стилобат, замазан с пласт хоросан.

В очертанията на молитвения салон са разкрити основите на средновековна църква – еднокорабна, едноапсидна, изградена от камък на калова спойка. Църквата е полувкопана в тогавашния терен. Пространството около нея е използвано за некропол. Проучени са повече от 60 християнски гроба от този некропол. Установено е, че преди изграждането на джамията църквата вече е била в руини, но въпреки всичко планът на мюсюлманския храм е изцяло съобразен с плана на средновековната църква. Самата църква е изградена към края на Х в.

През 2005 г., при проучванията на западното преддверие, под северния стилобат са проучени останки от пещ за строителна керамика от края на V или началото на VI в.

Под основите на средновековната църква през 2009 г. са открити останки от езическо светилище (II-III в.), посветено на най-почитаното божество от траките – тракийския конник.

Под източния зид на молитвения салон е разкрита ритуална яма от края на ранножелязната епоха в Тракия (края на Х в. пр.Хр.).

Придобитите от разкопките данни сочат изключителната значимост на паметника за твърде дълъг период от време – от края на Х в. пр.Хр. до края на ХIХ в., един голям култов комплекс, който позволява да бъде осмислен като Музей на религиите. Т.е. джамията има потенциал да се превърне в символ на междукултурния диалог и етническата толерантност в Европа.

Росица РАНЧЕВА
-

spodelime