Ст.н.с. д-р Борис Комитов: Възобновяемите енергийни източници са глуха улица за енергетиката

STZAGORA.NET
С фундаментално значение се оказа нов обширен коментар, постнат от нашия автор и наблюдател в сферата на климатичните промени ст.н.с. д-р Борис Комитов от Института по астрономия при БАН в дългата редица от коментари под анализа му “Климатгейт или как изпуши глобалното затопляне”. По тази причина обособяваме тук въпросния нов коментар на Борис Комитов в отделна публикация:

Ст.н.с. д-р Борис Комитов

Спорът със сигурност е многопосочен, защото темата е връзката „природа-човек“, а тя има огромен брой аспекти. Всъщност ако „зелените“ имат изобщо някаква заслуга към познанието, тя е, че обърнаха за пръв път много сериозно внимание точно върху тази връзка. Направиха го обаче по възможно най-неправилния начин – първо, че тази връзка е представена като действаща отскоро, т.е. в рамките само на индустриалната епоха, а не е действала преди това; второ – че водещата страна на тази връзка е човекът, което е много груба грешка. Природата е винаги водещата страна – най-напред нещо се променя в нея, на което човекът реагира – в едни случаи адекватно и своевременно, в други случаи неадекватно, в трети случаи се опитва да реагира адекватно, но със закъснение.

Това е всъщност истинският двигател на човешката история. Технологичният прогрес и промяната в икономическите отношения просто следват промените в параметрите на околната среда и най-вече промените в климата. Те не са първопричина, а следствия от „първи ред“, оттам нататък са политическите, военните, духовните и др. следствия (Б. Комитов, „Околната среда и човешката история“, изд. Алфамаркет, 2010);

http://www.astro.bas.bg/~komitov/bk_dwnl.html

-> от този линк може да се изтегли свободно. Малка по обем е, чете се за около час-час и половина.

Човешката история е всъщност непрекъснатият опит на човека да догонва промените в околната среда. Сега вече правим опити да ги пресрещнем. В този случай обаче също има риск – да хукнем в погрешната посока. Точно това прави в момента ЕС. Това разбира се, не вещае нищо добро.

2. За демографския ръст: Нещата са много по-сложни, тежки и тъжни. Ако погледнем внимателно данните за динамиката на населението през последните 2000 години, на фона на общото плавно нарастване до средата на 19-ти век добре личат и цикли – техните минимуми (епохите на демографски спад) съвпадат с големите слънчево-климатични минимуми – добре личи влиянието на 200- и 2200-2400 годишните слънчеви цикли. Причините за това са обясними – тези епохи съвпадат с продължително застудяване на климата, влошаване на продоволствените условия, тектонични катаклизми, войни, епидемии – в резултат от миграции на заразопреносители, основно гризачи и насекоми, масови миграции и на хора – „великите преселения“ са най-тежкият им вариант и т.н.

Това са епохите, когато цивилизациите загиват или най-малкото са в криза. Обратно – епохите на топъл климат са и епохи на демографски ръст. Конструктивният въпрос в случая е: „Как могат тези кризисни епохи да бъдат преодотвратявани? Възможно ли е изобщо?“. Тук обаче има проблеми.

Ползваме ли в момента вярна теория за промените в околната среда? За съжаление – не! Теорията за „антропогенното глобално затопляне“ много бавно умира, макар че вече умира. Вече почти не се говори, че то е „антропогенно“, ако изобщо се говори за затопляне, все повече се ползва терминът „климатични промени“ (разбирай във всякаква посока). Причините, както вече съм писал в статията и в някои от коментарите след нея, са извън сферата на науката. „Климатичните промени“ плашат съвременния властващ елит, защото точно те са първичната (извънсоциална!) заплаха за статуквото в обществото, което го облагодетелства! А фактът, че те са природно явление от космически произход (Слънцето) и че нямат над него никаква власт, хвърля тези хора в ужас…

Друго не могат да направят в момента, освен да държат обществото „на тъмно“ по въпроса – естествено чрез медиите, и най-вече телевизията. На какво се надяват – евентуално нещата в природата да не тръгнат толкова зле за тях или ако това стане, да е за кратко. Имат, разбира се, алтернатива – чрез адекватни усилия в областта на науката, технологиите и индустрията, истинско, а не псевдоповишаване на образователното ниво на населението, отказ от глобализма, нова международна финансова система и т.н. Само че това означава те да слязат от историческата сцена, а такава „саможертва“ на властващ елит поне досега не е известна в историята и не вярвам да сме свидетели на първия подобен случай!

През последните 35 години, най-вече благодарение на изследванията на „космогенните“ радиоизотопи, научихме много за дългосрочното поведение на Слънцето и за връзката „Слънце- климат“. Ето защо от познавателна гледна точка нещата са все пак поправими и те се поправят постепенно, но ще минат още няколко години. Въпросът е доколко работещите в тази област учени успяват да популяризират това, което правят, и то главно чрез Интернет, защото другите „по-общонародни“ медии са все още на друга вълна.

Може така да се случи, че когато нещата вече „допрат до кокала“ и отношението и на управниците и медиите от немай-къде се промени, вече да е твърде късно и да са се случили фатални неща (какви точно, посочил съм в споменатата книга).

3. За енергетиката и т.нар. „възобновяеми източници“. Ще нахвърлям няколко факта, които според мен са показателни:

А.През 17-ти век Холандия става най-големият корабостроител в Европа – благодарение на дъскорезници, ползващи енергията на вятъра. Дори англичаните масово започват да поръчват кораби в Холандия, излизало им по-евтино. През 18-ти век обаче в Англия се появява парната турбина и англичаните започват да правят банциги и гатери, работещи на пара. Производителността им надхвърля тази на холандските заради много по-високото КПД на парните дъскорезници. Англичаните се отказват от холандските кораби и почват отново да ги правят само у дома. Въглищата побеждават вятъра, при това напълно по правилата на „свободния пазар“.

Б. През 1932 г в тогавашния СССР започва голямо строителство на ветрогенератори за производство на ток. Построени са доста такива съоръжения по черноморското крайбрежие, главно в Крим. През 1938 година програмата е закрита като безперспективна заради изключително ниската ефективност.

В. През 1958 година на третия съветски изкуствен спътник „Спутник-3? за пръв път са изпробвани фотоволтаични източници за получаване на ток. Оттогава повечето съветски (руски) космически апарати летят с подобни слънчеви фотоволтаични панели. Такива обаче на Земята в СССР (Русия) почти не ползват, поне в масовото електропроизводство. Защо? Не е защото имат много петрол, въглища и газ. Просто тези източници са ефективни и оправдани само там, където нямат алтернатива – при труднодостъпни места, далеч от мрежово захранване те могат да захранват консуматори с малка мощност. Толкова. Иначе производствената цена е 35-40 евроцента на киловатчас. За сравнение – от ТЕЦ „Марица-изток 2? същата е 5 евроцента, горе-долу такава е или дори малко по-ниска е и от АЕЦ „Козлодуй“. За сравнение от ветрогенераторите е също много скъпа – около 20 евроцента. Да оставим настрана, че това е твърде скъп ток даже и за западноевропейците, камо ли за нас. Въпросът ми е – може ли изобщо страна, която произвежда ток основно от такива източници, да има конкурентноспособна индустрия? Очевидно не!

Г. В Англия, в района на Нотингам, има голяма ТЕЦ. Въпреки че районът е много богат на висококачествени черни въглища, за тази централа въглища се внасят от Франция. Защо?!…

Д. То е във връзка с Б и В. През 1975 година АН на СССР излиза с официално становище по отношение на „възобновяемите източници“ (ВЕИ). На практика то е отрицателно – най-общо казано – много ниско КПД. Препоръчва се СССР (Русия) да заложи на ТЕЦ и ВЕЦ, а в дългосрочен и свръхдългосрочен план – на АЕЦ и разработване на управляем термоядрен синтез. ВЕИ не влизат изобщо в сметката.

В този смисъл е интересно да се знае, че за да се заместят основните енергийни мощности в България с фотоволтаични източници, трябва около 10% от територията й да бъде покрита с панели. Отделно стои въпросът как ще се поддържат например те чисти от сняг, прах и други „досадни“ наслагвания, които влошават тяхната ефективност.

Следователно ВЕИ не са никаква алтернатива, а глуха улица за енергетиката. Разработването им е загуба на пари, време и е свързано с напразни надежди за „зелено бъдеще“. Дотациите на „зелен“ ток от държавата противоречат на интересите на гражданите и индустрията и е в разрез с принципите на свободния пазар. Истинската алтернатива е управляемият термоядрен синтез, за което ще са потребни вероятно около 40-50 години. Известните в момента запаси от черни каменни въглища са за около 140 години, от лигнитни въглища за около 500 години, от газ – за около 80 години, на радиоактивни руди – уран, торий – вероятно за около 200-300 години, отделно има запаси от нефтени и газови шисти. Така че изкопаеми горива в момента има достатъчно, няма основание за паника, решението на проблема ще дойде много преди те да се изчерпят и това решение няма да са ВЕИ.

„Въглеродният данък“ – крупна финансова шашмалогия.

Климатичният ефект от нарастването на СО2 е само около 0.05С в затоплянето на климата между 1850-2000 г, което е около 0.7С, т.е около 7% и влиза в пределите на инструменталните грешки. В действителност нарастването на СО2 има стимулиращ ефект върху флората – вкл. горските масиви и селскостопанските добиви, защото той е „храната“ за растенията.

Всъщност тези пари отиват за дотации на ВЕИ, освен че някои пишман-природозащитници директно прибират за себе си част от тях.

Защо западният елит в момента толкова много залага на ВЕИ и е прегърнал „зелените идеи“?

1. За да не зависят от „лошите“ – араби, руснаци, Уго Чавес и пр., които държат нефта и газа.

2. За да не зависят от работнически прослойки като миньорите – те са опасни с това, че трудно се отказва на исканията им. В случай, че вдигнат стачка, не могат да бъдат заместени в каменовъглените мини от никого, това е специфична и много опасна професия. От тяхната работа зависят ТЕЦ-вете, а от тях цялата индустрия и комунално-битово стопанство.

Следователно, за да не зависят от миньорите, управниците не бива да зависят от ТЕЦ-вете. Ако все пак се прецени, че без ТЕЦ не може, то по-добре е въглищата да се внасят отвън, за да няма зависимост от собствени миньори. Това е причината ТЕЦ да бъдат обявени за „мръсни“, а СО2 – за много лошо нещо.

3. За да зависят по-малко от научно-техническите кръгове, а оттам и да се избегнат реформи в образователната система, с които да се засили делът на природо-математическите науки. Последните се считат опасни с това, че от една страна подкопават религиозния мироглед (това изглежда важно в страна като САЩ), а от друга рязко намаляват възможността хората да бъдат манипулирани от масмедиите чрез неща като парапсихология, ясновидство, астрология, да се спекулира с наукообразни твърдения и пр. Т.е. намалява се възможността на елита чрез масмедиите и определени религиозни течения да влияят върху общественото съзнание. Атомната енергетика, както и космическата индустрия обаче са силно наукоемки отрасли и предполагат съответната образователна система, която не е по вкуса на елита. Ето защо доколкото не може да се мине без научно-технически кадри, то и в този случай се предпочита да се внесат отвън. Ето защо АЕЦ са обявени за „опасни“, а случаи като Чернобил и Фукушима, станали поради недопустими човешки грешки, се преекспонират.

4. Без „мръсните“ ТЕЦ и „опасните“ АЕЦ обаче е невъзможна конкурентоспособна индустрия. Следователно индустрията също трябва да бъде редуцирана. Това е обаче деликатен момент – някои индустриални дейности, особено военната индустрия, някои високотехнологични отрасли, донякъде автомобилостроенето и хранително-вкусовата промишленост все пак трябва да бъдат съхранени. Други обаче – химическата, металургичната и пр. „мръсни“ и енергоемки отрасли трябва да се изнесат, същото се отнася до голяма част от наукоемката електроника – те си намират нови родни огнища – Далечния изток, Индия, Латинска Америка, напоследък същото обаче става и с „наукоемката“ софтуерна индустрия. На Запад се развива „сферата на услугите“, която изисква много по-малко енергия, затова се разчита, че с ВЕИ и малко газ от Русия и петрол от Близкия изток може да се докара все пак някакъв енергиен баланс. Затоплянето на климата между 1975 и 2007 г. подхранваше тези надежди. Всъщност кризата от 2008 година започна със студената зима от 2007 г. в Северна Америка и още по-студената зима в почти цялото Северно полукълбо през 2008 г., които дръпнаха цените на петрола и газта нагоре.

Това обаче е само увертюрата, главните събития всъщност предстоят. Лошото е, че сме всестранно неподготвени за тях.

социални бутони