Димитър Янков, археолог: Кан Тервел е голям български владетел, но мястото му не е в Стара Загора

STZAGORA.NET

Димитър Янков

“Общинският съвет определя място за достоен паметник пред Община Стара Загора, вдясно от водното огледало, с лице към Общината, на най-горната площадка, в чест на великия ни държавник кан Тервел и за прослава на българското величие.”

Това гласи предложението, по което общинските съветници ще трябва да вземат решение на сесията в четвъртък.

В обяснителния текст на предложението е посочено, че един от първите строители на българската държава е великият кан Тервел – син на основателя на България кан Аспарух, християнин като дядо си Кубрат. Той е обявен за спасител на Европа и канонизиран от западната църква под името свети крал Тривелий. По този повод медията ни се обърна за коментар към специалист от Регионалния исторически музей.

Кан Тервел

“Кан Тервел безспорно е голям български владетел. Но считам, че мястото му не е в Стара Загора, още по-малко пред сградата на Общината, каза Димитър Янков – археолог, специалист по средновековна история в РИМ. – Това, че някой има бол пари и иска да ги вложи, по-добре е да го направи за нещо друго за благото на града, вместо показните напъни за величие.”

Ето какви са аргументите на Димитър Янков:

През 706 или 711 г. (има научни спорове за това) кан Тервел с войските си се явява под стените на Цариград и помага на византийските войски да отблъснат поредната арабска обсада. След това те тръгват на юг и завземат северното африканско крайбрежие, откъдето нахлуват през Испания – т.нар. маври. Така арабско нашествие на Балканите няма.

Затова, че е помогнал на византийския император Юстиниан II – Носоотрязаният, да отблъсне арабските войски, канът получава областта Загора.

Проблемът идва от това, че град Берое (днешният Стара Загора) не лежи и никога не е лежал в областта Загора. Център на областта е Деултум и се е намирал до днешното село Дебелт, Бургаско. Това е записано официално в писмените извори. Възниква като римска колония, вероятно върху старо тракийско селище, тъй като има останки и от предримската епоха. По-късно става и епископско седалище в Адрианополската архиепископия.

Западната граница на областта Загора може да се търси по течението на река Овчарица, която минава през Нова Загора. Археологическите материали, които са открити досега при разкопки, сочат това.

“С абсолютна сигурност Берое не влиза в областта Загора – категорчен е археологът. – Надписът на Константин и Ирина, който открих в Стара Загора преди няколко години, доказва, че Берое е византийски град. Той е важен византийски център, но никога не е влизал в областта Загора. Ако трябва да гледаме коректно историческите факти, Берое за първи път влиза в границите на българската държава по времето на Крум, и то след 812 г., след победата на Никифор. Тогава той предприема походи на юг, стига Адрианопол, превзема Филипопол. В Хамбарлийския надпис, копие от който се съхранява в Регионалния исторически музей, изрично се споменава, че границата минава от Деултум на запад през двете долструини и Берое. Т.е. чак тогава се споменава името на Берое, но 100 години по-късно от времето на Тервел.
Т.е. няма никаква историческа причина в сърцето на Стара Загора да се издигне паметник, и то точно на Тервел.”

Подготви за печат:
Росица РАНЧЕВА

PS: Не за пръв път общинските съветници са изправени пред поредното предизвикателство, което да провери в края на мандата доколко те са мъдри, честни пред съвестта си и пред хората, които са им гласували доверие.

Над 14 500 са жертвите на Стара Загора от турския ятаган. Няма нито паметник, нито знак за това. Дори не се знае със сигурност къде са костите им. Три години в парк “5 октомври” стои празен постаментът на един от големите старозагорски радетели след Освобождението Димитър Наумов и не могат да се намерят 20 000 лв., за да се възстанови откраднатият бюст. Наричат Стара Загора Град на поетите, а вече 20 години Дом “Литературна Стара Загора”, събрал духа на града, е бездомен.

Щом богатите мъже на Община Стара Загора искат да издигнат паметник, нека първо попитат гражданите от овековечаването на кое събитие или личност има нужда. За символа, който ще ги накара да се почувстват достойни наследници на славно минало, който с гордост да показват на чуждестранните туристи. (СН)
-

социални мрежи