Спасителят от Чирпан отказа материална награда

STZAGORA.NET

Спасителят на хората в автобуса Стефан Иванов (вдясно) разговаря с кмета на Чирпан Васил Донев.

*

28-годишният Стефан Иванов, изгасил пожара в автобуса-убиец, катастрофирал на автомагистрала “Тракия” на 15 юни 2011 г. и помогнал на пострадалите в него, днес бе на среща с ръководството на Община Чирпан.

Както вече стана известно, Стефан е бил пръв на мястото на катастрофата, отнела осем човешки живота. Във фаталната нощ спасителят от Чирпан, който работи като комбайнер в местна фирма, се прибирал от полето със служебен бус.

“Не видяхме какво се случи, просто видях огнено кълбо и извиках на колегата: “Дай пожарогасителя!”. В следващия момент вече бях в автобуса.” Така по-простичко, по-човешки Стефан е съобщил на кмета на община Чирпан Васил Донев и двамата му заместници как се озовал сред горящия автобус, без страх за собствения си живот.

Първата линейка е пристигнала на мястото на инцидента на 25-тата минута. Дотогава Стефан е гасил огъня и помагал на пострадалите. А после – три дни след случилото се е в анонимност. Тоест медиите издирват “неизвестния спасител”, а той, заради проявената човечност, която не смята за синоним на известността, остава скрит от прожекторите.

“Докато слушаха разказите, и тримата управници на Чирпан потреперваха от ужас и в същия момент не спираха да се възхищават на героизма и смелостта на Стефан”, сподели пред медията ни пресаташето на общината Стиляна Камбурова.

Пред местната управа на Чирпан днес спасителят категорично е отхвърлил възможността да получи материална награда за проявената храброст.

Общинското ръководство ще обмисли вариантите за морално възнаграждение на героя от Чирпан, допълни Камбурова.

Йовка НИКОЛОВА

Б.Р.: За още един спасител съобщиха централните медии – Васко Ристевски от Битоля, чийто ТИР е бил изпреварен от автобуса-убиец преди фаталния инцидент. В знак на благодарност към него премиерът направи жест – той получи документи за българско гражданство на 18 юни, след като от няколко години е чакал за това. А за първия спасител – Стефан? Предполага се, че Общинският съвет на Чирпан ще реши той да стане почетен гражданин на града. Надежда има и някой да предложи работа на съпругата му. Дали обаче това е достатъчно?! В настоящото ни демотивирано общество, в което иначе се раздават държавни отличия за щяло и нещяло, май е редно някой да предложи в чест на Стефан да прозвучи националният химн в най-знаковата българска институция. И да получи наскоро възстановения орден “За гражданска заслуга”! Той го заслужава!

Стефан не се смята за герой

“Ще отида във вторник (б.а. – 21 юни) в болницата в Пловдив и ще видя хората, които съм спасявал в катастрофата с автобуса на 15 юни. Искам чрез “Старозагорски новини” да изкажа моите най-искрени съболезнования към семействата на загиналите пътници, както и да пожелая скорошно оздравяване на ранените.” Това каза в телефонно интервю за медията ни смелият 28-годишен чирпанлия Стефан Стойчев Иванов.

Стефан не се смята за герой. Казва, че неговата реакция в трагичната нощ е най-нормалната, най-човешката:

“Пътувахме с още трима мои колеги – Емил Добрев, Владимир Танев и Николай (б.а. – Стефан не си спомня фамилията му) от село Златитрап, след като си свършихме работата с комбайните. Прибирахме се към Пловдив малко след полунощ, а на ужасната гледка с горящия автобус се натъкнахме 30-40 минути по-късно. Веднага грабнах пожарогасителя и хукнах. Чуваха се стенания, викове, плач, прескачах трупове, грозна гледка, но като син на пожарникар, имах рефлекса да се справя най-напред с огъня. В акцията ми помагаха и колегите”, връща лентата назад най-младият от комбайнерите в буса. Скромно споделя, че пловдивските огнеборци на мястото на произшествието казали, че неговата бърза реакция била решаваща, за да не пламне автобусът и хората да изгорят като факли в него.

Стефко е роден на 15 август (под знака на “Лъв”) 1982 година в Чирпан, а е завършил Техникума по автотранспорт в Казанлък. В казармата бил санитар и затова имал и умения да се справя в кризисни ситуации като във фаталната юнска нощ край Пловдив. Като шофьор е много внимателен зад волана на личния си “Форд” и не е любител на високите скорости, но обича да гледа “Формула 1″ и автомобилните ралита.

“Във всяка кола неслучайно има пожарогасител и комплект за първа медицинска помощ. Всеки водач на МПС е длъжен да ги държи в изправност и да ги ползва”, разсъждава Стефан дни след преживения ужас. Той обаче е разочарован от поведението на българина като типичен сеирджия.

“Бих ги разбрал, ако нямат нерви за жестоката гледка, а те спрели с колите и гледат на живо филм на ужасите. Дори не мислят, че ако се взриви автобусът и те ще пострадат”, чуди се героят от Чирпан.

Стефко е баща на тригодишната Преслава и е най-потресен от трагедията на семейството на Стоян, чийто 5-годишен син Камен оцеля, но загуби по-голямата си дъщеричка.

“Този баща е имал късмет и се паднал от високата страна на преобърнатия автобус и търсеше дечицата си, Каменчо се измъкна, но кака му бе премазана отдолу”, обяснява Стефан. Като се върнал у дома си и като видял новините по телевизията, чак тогава му станало страшно. Безработната му съпруга пък изпаднала в шок, като разбрала за трагедията.

“Баща ми Стойчо ми стисна ръката, нищо не каза, но знам, че се гордее с мен. Пък и той би направил същото”, откровен е Стефан Стойчев. След зверската катастрофа най-напред е дошла линейка, след това видял и полицейските коли. За македонския спасител той узнал от медиите.

“Подобен ужас не пожелавам на никого да изживее или види. Нека обаче тази трагедия накара шофьорите да бъдат по-разумни, по-толерантни един към друг. Нека си помагаме, а не да гледаме отстрани. И това не важи само когато сме зад волана, а и в самия живот. Днес на всички е трудно и ако сме единни и обичливи, ще ни е по-лесно”, заключи спасителят.

Йорданка ДЖОНДЖОРОВА
-

бутон за споделяне