Декларация на ПГ на Коалиция за България последва кръглата маса за земеделието в Стара Загора

STZAGORA.NET
Декларация на Парламентарната група на Коалиция за България прочете в Народното събрание депутатът Спас Панчев, който бе един от участниците в кръглата маса по проблемите на земеделието, проведена в събота, 21 май, в Стара Загора. Текстът на декларацията бе разпространен от Пресцентъра на БСП:

Спас Панчев

Тези дни проведохме кръгла маса „Българското земеделие – Състояние, проблеми и перспективи”. Участниците в дискусията бяха единодушни, че се налагат изключително спешни мерки за спиране на стихийните разрушителни процеси, довели до най-тежкото състояние на българското земеделие за последните 120 години.

Основна причина за този печален резултат е абдикирането и пълната незаинтересованост на държавата от проблемите на един традиционно много важен за изхранването на населението сектор, в страна, членка на ЕС, имаща уникални природно-климатични дадености за развитие на земеделие и животновъдство.

Анализът на данните за българското земеделие показва следните основни характеристики на състоянието му:

- Значително (повече от три пъти) намаляване делът на селското стопанство като основен компонент на националната икономика-от 18,8% за 1998г., до 5,9% към 2010г.;
- Бавни структурни промени в отрасъла, които не водят до увеличаване на икономическия потенциал и до подобряване на пазарната ориентация на земеделските стопанства;
- Свиване и дори ликвидиране на традиционни и високодоходни подотрасли като: зеленчукопроизводство; животновъдство; производство на етерично–маслени, лекарствени и технически култури;
- Силно остарял машинно-тракторен парк (особено в малките стопанства) – 81% от колесните трактори, 94% от верижните и 74% от зърнокомбайните са използвани над 10 г.;
- Почти напълно унищожена хидромелиоративна мрежа и непосилни финансови условия за ползване на води за напояване;
- Непрекъснато намаляване на обработваемата земя ;
- Трайна тенденция към ликвидация на малките земеделски стопанства с площ до 2 ха ; Обезлюдяване на селските райони;
- Липса на адекватен управленски и оперативен потенциал, необходим за пълноценното усвояване на еврофондовете за развитието на земеделието. От предвидените по Програмата за развитие на селските райони 6,3 милиарда евро, до този момент са усвоени 14- 15% , а остават под 2 години за нови проекти;
- Подценяване възможностите на българската земеделска наука, принизяване статута на Селскостопанска академия, закрити научни институти, опитни станции, експериментални бази и др.;

Експертните становища за изход от ситуацията посочват провеждането на мерки в следните направления:

1. Да се изравнят българските евросубсидии с европейските още от 2012 г., а не от 2016 г.; Облекчаване и ускоряване на достъпа на малките и средни земеделски производители до финансиране;
2. Да се отстоява българска държавна позиция при изработването на новата Обща селскостопанска политика на ЕС за периода 2014 – 2020 г.
3. Да се уеднакви ДДС с това в ЕС за земеделските продукти и да се премахне акциза за горивата.
4. Да се приеме Закон за хидромелиорациите, който да осигури възстановяването на онези системи за напояване, които бяха ликвидирани през последните 20 години и се създаде възможност за изграждане на нови такива.
5. Да се ускори създаването на пазари на производителите, като по този начин се постигне директна връзка производител – потребител и броя на посредниците се минимизира.
6. Агенцията по храните да премине към МС и в нея да се включат дирекциите от МЗХ и се изградят нови 5 – 6 специализирани лаборатории, съгласно изискванията на ЕС.
7. Да се оптимизира финансовия ресурс за Селскостопанска академия, научните институти и опитните станции, като резултатите от тяхната дейност бъдат основен критерий за размера на финансирането и съществуването им.
8. Да се стимулира изграждането на нов тип земеделска камара, обединяваща целите и действията на различните асоциации и браншови съюзи в селското стопанство.
9. Да се оптимизира структурата на поземлените отношения, пазара на земята и пазарната ориентираност на стопанствата, спешно да се приеме законовата рамка за създаване на Национален гаранционен фонд за малки и средни производители и Национална агенция за структурна поземлена реформа за комасация на земята.
10. Да се актуализира българското земеделско законодателство (Закон за арендата, Закон за кооперациите, Закон за монополите, Закон за дърводобива и др.).
11. Да се предприемат мерки за усъвършенстване на системата за регистрация на земеделската земя и за подобряване на селската инфраструктура.

Световните тенденции за недостатъчност на храните и непрекъснатото повишаване на цените им, в Република България се проявяват много остро, защото българското земеделие вече над 20 години е поставено в състояние на „свободно падане”.

Крайно време е изпълнителната власт да изостави печално провалилата се философия за неолиберален икономически подход, който предизвика всеобщата икономическа и финансова криза, и да се намеси пряко в измъкването на българския аграрен сектор от тресавището, в което то се намира в момента.

Земеделието няма партийна окраска, то има само жизненоважен характер, затова призовавам в оставащата част от мандата на 41-то НС да инициираме с участието на национално отговорните политически сили, изготвянето на национална стратегия за развитието му.

Тя следва да бъде подплатена от практическа програма, с разчетени поне до 2030 година дейности за създаването на необходимите законови, финансови и организационни предпоставки и условия по основните направления и проблеми на земеделското производство и преработката на селскостопанската продукция.

Тази стратегия трябва да стане основата на една последователна и трайна позиция при отстояване на българските национални интереси в Европейския съюз.

26.05. 2011г.
Гр. София
-

share button