46 стихотворения на Таньо Клисуров – преведени на руски в диск (Интервю с преводача Денис Карасьов)

STZAGORA.NET

Преводачът Денис Карасьов (на преден план) раздаде автографи; вляво е поетът Таньо Клисуров.

*
Pуснакът Денис Карасьов преведе и представи в края на април пред старозагорци 46 стихотворения на поета Таньо Клисуров от сборника му “Казано с очи” (ИК “Захарий Стоянов”, 2007). Стиховете на старозагорския поет са събрани на диск и звучат в изпълнение на руски с гласа на преводача Денис Карасьов. Издател на диска с лирика “Сказано глазами” е инж. Васил Николов.

Роденият през 1979 г. в Москва Денис Карасьов е възпитаник на философския факултет при Московския държавен университет “М.Ломоносов”, автор е на един поетичен сборник и множество поетични цикли в едни от най-авторитетните литературни издания на съвременна Русия. От осем години е открил за себе си България и българския език. Превеждал е стихове на Димчо Дебелянов и Пейо Яворов. Освен Таньо Клисуров от съвременните български автори харесва и Стефан Константинов.

- Г-н Карасьов, как се захванахте с преводите на българска поезия?
- Винаги съм проявявал голям интерес към България, защото съм се занимавал с изучаването на църковнославянски език и староруска литература. Превеждал съм средновековна руска поезия от църковнославянски език, а както е известно този език всъщност е старобългарски, който е бил внесен при нас заедно с литургическото служение и с писмеността. Затова винаги съм проявявал интерес към страната, която ни е направила такъв велик подарък. Искаше ми се да знам какво е станало с българската литература след епохата на Възраждането. Затова започнах сам да изучавам български език и да чета много българска класика, поетите символисти – Димчо Дебелянов, Пейо Яворов и поетите от епохата на Възраждането и от Освобождението на България. След това реших да запозная московската публика със съвременната българска поезия. Избрах няколко поети, сред които се оказаха и стихове на старозагореца Таньо Клисуров.
– Как решихте да преведете на руски Таньо Клисуров?
- Докато търсех съвременна бългаска поезия в интернет, прегледах доста голям обем от материали и ми направи впечатление, че поезията на Таньо Клисуров е доста интересна със своята социална проблематика и реших, че ще бъде интресна за нашите съвременни читатели.
– Кои са любимите Ви стихове от новоиздадения диск?
- Любима ми е поемата “Месо”, когато я чета на сбирките в Русия публиката аплодира това произведение. “Летящото килимче”, също е много хубаво стихотворение, но има и много други.
– Лесно ли се превежда българската поезия?
- Знаете ли, да превеждаш от близки езици е много трудно, защото текстовете се оказват подобни, но граматиката е напълно различна и трябва така да направиш, че да формулираш същото на руски и в същото време да съхраниш гласа на автора и да се опиташ да предадеш неговата интонация. Наистина е доста по-сложно да се превежда от близки езици. Когато превеждаш от английски или немски език поезия, не стои задачата за съхранение на лексиката, на ритъма, а тук трябва да се съблюдават и лексиката, и ритъмът.
– Как решихте да запишете диск с поезия, и то българска?
- Когато започанах да превеждам на руски език българска поезия, тя се публикуваше в Русия в поетически сборници и най-вече в интернет. По интернет я е намерил и българският издател Васил Николов и ми предложи да публикувам първо Дебелянов, после Яворов, а сега пристъпихме към издаването на съвременни автори – в това число и Таньо Клисуров.
– Какви други поети сте превеждали?
- Димчо Дебелянов, Пейо Явровов, Христо Ясенов. От съвременните – Таньо Клисуров и Георги Константинов.
– Има ли поети, които ви се виждат трудни за превеждани?
- По принцип да преведеш Дебелянов на руски е като да преведеш Александър Блок на български. Това е много сложна задача и бих искал да посветя голяма част от времето и работата си, за да преведа пълния сбор от съчинения на Дебелянов. Мисля, че това ще отнеме много време и затова не се заглеждам в други поети.
– Разкажете малко повече за себе си. Откога се занимавате с поезия?
- Роден съм в Москва, живея в Зеленоград, на около 40 км от столицата. Завършил съм философския факултет при Московския държавен университет “М. Ломоносов”, след това работех в отдел “Археология” на Историческия музей. В Стара Загора също има доста археологически паметници, затова ми беше много интересно. Сега работя като преводач в държавно предприятие в Зеленоград, което се занимава със създаването на оптически системи за космически спътници.
– Как от фирософията, археологията и космоса се насочихте към поезията?
- По принцип винаги съм се занимавал с поезия. Във философския факултет постъпих, защото исках много да изучавам философия. Разбирах, че да изучаваш тази наука самостоятелно е невъзможно. И реших да го направя под ръководството на преподаватели. По традиция много наши поети първо са изучавали философия, а след това преминават към поезията. Такъв например е бил Пастернак. Философията разширява кръгозора, което е необходимо за поета.
– Чете ли се българска поезия в съвременна Русия?
- В Русия имат много обща представа за българската поезия и точно затова си поставих като цел за начало да запозная с българската поезия руските читатели и да ги заинтересовам. Най-добрият отзив според мен са многобройните посещения в сайта, който направих за Дебелянов. Това е голям сайт, който на руски и на български представя неговите произведения, които са повече от 40 стихотворения.
– Има ли възможност българската литература да стъпи по-сериозно на огромния руски пазар?
- Мисля, че е необходимо и има възможност, но трябва да се направят усилия, за да стане това както е било преди време.
– За първи път ли идвате в България и какво Ви харесва тук?
- Да, за първи път съм в България и за първи път въобще напускам границите на Русия. В България първо обикнах литературата, след това много ми хареса доброжелателността и приветливостта на хората. Може много пъти да прочетете думата планина, но трябва да я видиш с очите си. Впечетлиха ме българските планини, красивата природа, хората, които са изключително добри и гостоприемни, древните и стари градове – Копривщица и Пловдив ме впечатлиха.
– Посвещавали ли сте стихове на България?
- Не още, това предстои.

Интервюто взе

Иван СЛАВОВ

социално споделяне