След публикация на “Старозагорски новини” Еленино подслони бездомник с отрязани пръсти

STZAGORA.NET

Кметът на Еленино Съби Димов (вляво) и Тодор Хаджийски, на когото селото осигури подслон.

Публикацията на вестник “Старозагорски новини” “Клошар с отрязани пръсти скита две години из Стара Загора” (24 януари 2011 г.) предизвика различни коментари. Едни се възмутиха как е възможно на първа страница на ежедневника да се показват такива страхотии, други мъдро се произнесоха, че за да се стигне до там – все е имало причина, трети изразиха съжаление, но…

Единствено кметът на старозагорското село Еленино Съби Димов се замисли за съдбата на този нещастник и се зае да му помогне.

“Ние, българите, взехме модела на западняците и обръщаме по-голямо внимание на животните и птиците, а забравяме човека, каза г-н Димов. – Трогна ме съдбата на този безпризорен човек, без пръсти на краката, минават коли – пръскат го, вали го дъжд и сняг, младежи го закачат и се подиграват с него… Реших, че мога да му дам подслон, поне да изкара зимата… На нас в отоплени стаи ни е студено, а камо ли този човечец да нощува под една тераса по-лошо от куче…”

На следващия ден след публикацията във вестника предложението на кмета се обсъжда с читалищното ръководство – председателката Мариана Михайлова, секретарката Иванка Христова и старши специалистът на кметството Мария Митева.

Жените казват “да” и се заемат с работа!

Почистват една от малките стаи на училището, което е закрито през 1997 г. и започват да събират покъщнина. В кампанията се включва доста народ. Кметът носи леглото и юргана, но се оказва, че няма дюшек. Кантонерът Мустафа с готовност дарява дюшека. Господин Демирев помага да се разбие една от стените, за да вкарат буриите на печката в комина на училището. Човекът се включи и в почистването.

Печката и дървата се донасят от читалището. Намират се маса, столове, шкафчета, закачалка. Мария, Иванка и Мариана осигуряват дрехи, вълнени чорапи, терлици, чехли, гумени цървули, които са най-удобни за човек с такова страдание. Събират отвсякъде посуда, самобръсначка, паста и четка за бръснене, огледало…

С “Мерцедеса” на Митко Ганчев отидохме в града да приберем нашия човек, с вълнение разказа Съби Димов. – Много късно го намерихме. Разпитвахме хората наоколо – не са виждали такъв екземпляр. В един момент Митко го видя и разпозна на кръстовището на “Патриарх Евтимий” и “Христо Ботев” – с дълго палто, голяма брада и дебела тояга. Седи и гледа към небето. Като отидохме при него, човекът се сепна, взе да се отдръпва.
- Какво гледаш? – го питам.
- Гледам облаците, дали ще има вятър. Дали и тази вечер студът ще ми опърли ушите. В сряда беше нетърпим студ. Тропал съм цяла вечер на крака, за да не замръзна…

Тогава Съби Димов се легитимира, че е кметът на Еленино и потеглят към… спасението. На топличко в уютната стаичка неузнаваемо преобразеният Тодор Димитров Хаджийски разказа първата страница от новия си живот:
“Като спря “Мерцедесът”, изтръпнах – какво ли ще ми се случи. После разбрах от г-н кмета, че Еленино ми подава ръка. Прекръстих се и благодарих на Богородичка, че е чула молбата ми…
Кметът ме качи в “Мерцедеса” с едно момче Митко… Хората си оставили работата в къщи и тръгнали да се занимават с мене, от дъното на тинята… Като влязох в банята, бей, чисто нова, не съм виждал такава през живота си. Топла вода, шампоани, като че ли заминавам за Италия… Изкъпах се за първи път след година и осем месеца…

Отвън на стола ме чакаха чисти дрехи, вълнени чорапи, терлици, чехли – абсолютно всичко… Не зная какво е тениска, която макар и с къс ръкав, ме стопли… И една млада жена – Сашка Асенова – фризьорката с 4-годишното си детенце, което не беше вечеряло, за да чака с майка си, ме подстрига и обръсна като Ален Делон. Като се погледнах в огледалото – не можах да се позная…

Другата приятна изненада беше закачена на вратата на моята стая. На нея има залепени три текста: “Добре дошъл в Еленино на Тодор Димитров Хаджийски”, разпореждане на кмета: “Абсолютно е забранено безпокойството на г-н Хаджийски!” и заглавката на вестник “Старозагорски новини”, който е причина за моето спасение.

Направих 62 години. Догодина мога да взема пенсия, но не и да се моля на ТЕЛК, където искаха да ми отрежат и двата крака над коленете… Откраднаха ми документите по улиците – бях най-долният. Спя под тераси. Една чанта имах за възглавница… Дъждът вали… Студ… Ужас, ужас… Хората ме плюят, пикаят върху мене, псуват ме, ако не ме видят предварително и ги плаша през нощта…

Романа “Глад” го зная наизуст. Гладът е по-силно нещо от тока. Убива те… Животът на улицата е голяма мизерия. Като погледна тия гарги да грачат и се зададе червен облак – край, някой вятър ще ме скъса, ще ми обели ушите.

Всеки момент съм се молил на Богородичка да се смили над мене. Имало е хора, които са ми помагали много. Например г-н Иван Ангелов, директорът на “Градус” е най-прекрасният човек за мене. Толкова банички ми е купил човекът и толкова пари ми е давал за лекарства и хляб, че и в другия си живот няма да мога да му се отблагодаря.

Преди 20 години с жена ми започнаха безкрайни крамоли и вместо да я “трепя”, реших да й оставя апартамента на нея и на сина и аз хванах пътя. Към “Балкантурист” бях барман, сервитьор, салонен управител… Живял съм като лордче, а сега тегля като скот. Знаеш ли какви жени съм имал, а сега съм последен боклук… Много рискувах за жените, много пари съм харчил, може би туй ме обърка… За съжаление вече съм болен. Нямам опора с тези отрязани пръсти на краката.

Искам да работя. Мога да гледам пилета, прасета, селска работа всякаква, но съобразена с това, че трудно се движа. Аз съм селско момче, не се унижавам от работа…”

Тодор вече е прегледан от д-р Калинка Недялкова. Вероятно поради смяна на обстановката и начина на живот е вдигнал кръвно. Докторката му изписа хапчета, които му дари.

Предстои тези да му се направят пълни изследвания. Всеки ден в барчето в близост до училището му е осигурен безплатен чай и гледане на телевизия. Човекът поиска стари вестници, да решава кръстословици, да чете книги. Четвъртък е ден за баня. Дрехи има в изобилие. Еленчани подпитват дали новият им съселянин се нуждае от нещо, за да му дадат кой каквото може.

На изпроводяк Тодор Хаджийски многократно повтори, че за новия живот, който му се даде, най-много благодари на Света Богородица, на кмета на Еленино и на всички от това село, които му подадоха ръка, на г-н Иван Ангелов и на вестник “Старозагорски новини”.

Росица РАНЧЕВА
-

бутон за сайт