Празникът на Стара Загора: началото

Пети октомври е обявен за Ден на Стара Загора през есента на 1987 година. Тогава администрацията на града, по предложение на ст.н.с. Величка Койчева, група историци и обществени организации, приема статут за неговото отбелязване. Датата е избрана неслучайно. Свързана е с началото на възстановяването на града след войната от 1877-78 година.

Денят е вторник, 23 септември 1879 година. Стара Загора бавно се съвзема след опожаряването. Подготвя се тържественото посрещане на генерал-губернатора на Източна Румелия княз Алеко Богориди. Той трябва да се запознае със състоянието в района и да даде начало за възстановяването на града. Дни преди това, от Търново пристига Митрополит Климент. На място, което трудно може да се нарече градски площад, сред още неразчистените развалини, са кметът Стефан Салабашев, префектът Нестор Марков, секретарят на префектурата Атанас Илиев, старозагорски граждани, завърнали се от бежанство и множество хора от съседните села. Дядо Климент в съслужение с местното духовенство отслужва тържествен молебен. Старозагорци връчват на главния управител приветствен адрес. Алеко Богориди отговаря с нарочен приказ и символично полага основния камък на новия град. Заедно него, за поколенията е оставено послание, написано на медна плоча.

“Днес двадесят третий септемврий хилядо осемстотин седемдесят и девета година след Рождество Христово ся положи от собствената ръка на Негово Сиятелство княза Александра Богориди, главний управител на Источна Румелия, този основний камък за възобновление на града Стара Загора в царуването на Всеросийский император Александра ІІ-й Николаевича, в князуването на българский княз Александра І-й Батембергски и в дните на Негово сиятелство княза Александра Богориди, главний управител на Южна България, наречена Источна Румелия, на директора на земеделието, общите сгради и пр. Доктора Вълковича, на Старозагорский префект Нестора Марков, на председателят на Старо-Загорский градский съвет Стефана Стойков Салабашев. Възобновляемия този град Стара Загора ся разсипа, оплени и изгори във времето на Руско-Турската война на 19-ий юли 1877 година от Рождество Христово при нашествието на Турските войски предводителствувани от Сюлейман-паша, при което нашествие ся избиха, исклаха и изгориха до 7850 Българи: мъже, жени и маловъзрастни детчица. Преди разсипването, града Стара Загора броеше до 4419 домове с 25460 души жители, после разсипването останаха 1089 домове с 10650 души.

Това ся написа и положи на съхранение в този основний камък за възпоминание на потомството.”
От този ден площадът носи името “Богориди”. Тържеството в града завършва привечер с игри, песни и музики.

Текстът на Приказа е цитиран в книгата на Димитър Илков “Принос към историята на град Стара Загора”, Пловдив, 1908 г.

“Като взех предвид желанието на болшинството жители на град Стара Загора, изложено в протоколите на Градския съвет № 3, 21 юний 1879 год; като взех във внимание, че хигиеническите правила трябва строго да се съхранят при построението на новите градове; като взех такожде под внимание, че добрите и широките пътища заедно с доволно построени помещения за общи пазари улесняват търговията и благоденствието на жителите, удобрих плана изработен от инженера Байра…И така, за туряне в действие тоя мой приказ, призовавам градский съвет да вземе под внимание гореказаното мое повеление и да го приложи в действие с крайна правосъдност и без никаква пристрастност.

Префектът на Старозагорский департамент се призовава да покаже съдействието си на Старозагорский градский съвет и строго да внимава за справедливото изпълнение на тоя мой приказ, написан в град Стара Загора в лето от Рождество Христово хиляда осемстотин седемдесет и девето в месец септемврий двадесет и петий ден, в петий месец на управлението ми в Източна Румелия.
Подписал: А. Богориди”

Няколко месеца преди това, на 21 юни 1879г. е приет първият градоустройствен план на Стара Загора, изработен от Любор Байер. Той представя ново градоустройствено решение. Привърженик на т.нар. “американска система на планиране”, при която основен принцип е геометричното разпределение на площта. По този начин се получават идеално прави улици, които придават характерна особеност на Стара Загора. Планът на Байер е завършен през лятото на 1879г. и е одобрен от главния архитект на Източна Румелия – италианецът Паоло Монтани на 2 август 1879г.

Трудно, почти невъзможно изглежда възстановяването на града. Зимата се оказава много мразовита, лятото сухо и безплодно.Несломим е само духът човешки и вярата в собствените сили, в бъдещето на децата и в Бог. Всички завърнали се решават, че на мястото на руините отново ще има град. И пак така блестящ, и богат, и духовен! В това трудно време трима достойни мъже успяват да обединят и организират усилията на старозагорци. Нестор Марков – пръв префект на Старозагорския департамент; Атанас Илиев – префектурен секретар и началник на Старозагорската околия и Димитър Наумов – народен представител от Старозагорска околия в Областното събрание.

Те организират съставянето и бързото приемане на нов план за застрояването на града, разчистването на останките от пожарите, събирането на средства и строителството на новите сгради, снабдяването на населението с храна и дрехи. Ентусиазмът и енергията на старозагорци се сливат с общото желание на българите родният край да заживее свободно и пълноценно, както преди, че и по-добре.

В цитираната вече книга „Принос към историята на Стара Загора” Димитър Илков описва положението по следния начин: „След като се поуталожили малко работите в страната и новоучреденото румелийско управление започнало редовно да функционира, то населението на автономната област се поуспокоило доволно и отново прегърнало търговията, земеделието и другите мирни занаяти. В кратко едно време по Източна Румелия се забелязало на всъде движение, живот, кипеж. Хората един друг се надпреварвали, кой по-много да спечели, кой по-много да научи.
Запустелите през време на войната български училища се напълнили бърже с младежи, всички лакоми за наука и просвета. Училищната година се приключвала в Румелия с музика и песни, а училищните празници се посрещали тържествено и въодушевлено.” Старозагорци приемат и въздигат този ентусиазъм. Всички заедно – мъже и жени, млади и стари, управляващи и управлявани, се заемат с възстановяването на града.

Така, както поръчва княз Богороди, както е предначертал Любор Байер и както го чувстват и разбират със своите родолюбиви сърца! Строят се домове, обществени сгради, училища. И до днес в централната част на Стара Загора са запазени Мъжкото класно училище и Девическата гимназия. През 1880 година градът вече наброява 1389 къщи с 13279 жители (за сравнение през 1878 година къщите са 1089, а жителите 10650).
Духът на съзиданието и напредъка побеждава духа на разрушението.

Снежана МАРИНОВА,

директор на Регионална библиотека “Захарий Княжески”

сподели ме