Сърбия допълва въглищната си генерация с руска АЕЦ?
- четвъртък, ноември 25, 2021, 13:37
- Икономика
- Добавете коментар
СТАРА ЗАГОРА ДНЕС – STZAGORA.NET
*
Версия за смартфони >>>
До неотдавна лигнитни въглища в Сърбия се добиваха в четири басейна: южно от Белград в района на река Колубара, източно от столицата около градчето Костолац, и в още два богати на въглища района са разположени в Метохия до Прищина. Но последните две месторождения с цялата си производствена инфраструктура Сърбия загуби след признаването на независимостта на Косово.
Очаква се Колубара Б да замени едноименната електроцентрала, построена през 1979 г., а също и ТЕЦ “Морава”, работеща от 1969 г. Тези две стари топлоцентрали трябва да бъдат изведени от експлоатация към 2024 г. в съответствие с изискванията на Директивата по промишлени емисии (Industrial Emissions Directive, IED), разработена с цел големите тецове да използват най-добрите достъпни методи на генерация и да сведат до минимум замърсяването. Строи се и трети енергоблок на въглищната електростанция “Костолац”, недалеч от град Пожаревац. Строителните работи води Китайската машиностроителна корпорация (China Machinery Engineering Corporation, CMEC) с 608 млн. долара заем от China Exim Bank. С участието на китайската банка се разшири и въглищният разрез Дрмно в Костолацкия въглищен басейн, което позволи увеличение на добива на въглища от 9 на 12 милиона тона годишно. (https://coal-liza.livejournal.com/95482.html)
Към момента въглищата са алфата и омегата на сръбската национална енергетика. Докато собствената генерация на Сърбия е 36 тераватчаса годишно (или 123% от вътрешното потребление на електричество), делът на въглищата съставлява 71% от производството. Останалата ниша се покрива от вецове със средна мощност, доста продуктивни в условията на планинския релеф.
Както е известно, днес въглищата отстъпват място на мечтите за декарбонизация и въглеродна неутралност, като в същото време Сърбия от почти 10 години е със статус на кандидат-член на Европейския съюз.
Сърбите не просто изцяло осигуряват собствените си потребности от електроенергия – невероятен разкош в пандемичната Европа, но и продават от нея зад граница. През 2020 г. Сърбия е изнесла 6 тераватчаса, една трета от които в Чехия, 20% в Словакия, а останалото в намаляващ ред закупиха Република Северна Македония, Унгария и България. От това си експортно перо Белград спечели почти 50 милиона долара.
Но е нужно разбирането, че Сърбия планомерно губи позициите си на европейския пазар на доставките на електричество, а следователно и своята политическа тежест. През 2006 г. тя изнасяше над 9 тераватчаса, тоест за изминалите 15 години Белград изгуби половината си позиции. Негативната тенденция е обусловена както от отказа от въглищата, така и от масовия преход на европейските страни към природен газ. Сърбия се включи в този процес, като се присъедини към “Турски поток” и изгради участъка му през територията си за рекордно кратък срок, включително с преминаването на тръбата под руслото на Дунав.
Но с въглищата всичко е твърде по-сложно. Ако Полша – друга страна, в която те са основно гориво за производството на електричество, в своя енергопреход може да разчита на значителна финансова помощ от Брюксел, то сърбите могат да се надяват единствено на себе си.
Президентът Вучич съобщи, че страната му разглежда възможността за строителство на своя територия на атомна електростанция на стойност 10 милиарда долара и вече води по този повод преговори с руската корпарация “Росатом”.
На този фон с бързи темпове Русия продължава строителството и на АЕЦ “Аккую” в Турция. Преди 3 седмици турската Агенция по ядрено регулиране издаде на Росатом лиценз за строителството на четвърти енергоблок, а първит ток от “Аккую” се очаква още през май 2023 г.