Потенциалът за улавяне на CO2 в централите на “Марица-изток” е жизнеспособен, сочи доклад на американския департамент по енергетика
- четвъртък, юни 17, 2021, 16:01
- Акцент на деня
- Добавете коментар
СТАРА ЗАГОРА ДНЕС – STZAGORA. NET
*
Версия за смартфони >>>
Технологиите за улавяне, съхранение и използване на въглероден диоксид (CCS) са жизнеспособна и рентабилна опция и трябва да се вземат предвид от България. Като цяло разходите за производство на електроенергия от електроцентралите на “Марица-изток” биха се увеличили поради добавянето им, но увеличението ще бъде от подобна величина, както в случай на плащане на таксите за CO2, се посочва в Доклад на Служба „Енергия от изкопаеми горива“ към Министерството на енергетиката на САЩ (DOE).
Има подходящи солени водоносни слоеве за съхранение на CO2, особено в северната част на страната (област Плевен и 270 км от електроцентралите на „Марица-изток“), способна да съхранява от 2,100 до 2,660 милиона тона CO2, което ще осигури повече от 50 години съхранение при настоящото CO2-производство на страната, се твърди в доклада.
В проучването на електроцентралите в България от м.април, 2020 г. се казва, че таксите за CO2 за „ТЕЦ Марица-изток2” са над 200 милиона евро на година, а ако се удвоят до 2030 г., както се прогнозира от експерти, България ще бъде изправена пред ситуация, при която трябва да се плащат 1 милиард евро годишно за въглеродни такси, само за централите от „Марица-изток“.
В доклада се твърди, че централите от комплекса имат неизползван капацитет и биха могли да увеличат годишното си производство на електроенергия, а такова увеличение може да осигури част от енергията, която е необходима за експлоатацията на съоръжението за улавяне на въглерод, и да подобри цялата икономика, свързана с улавянето на въглерод, се заключава в доклада.
Проучването показва, че добавянето на технология за улавяне на CO2 в блокове № 5-8 на „ТЕЦ Марица-изток2” изисква инвестиция от €1.44 милиарда. Един вариант, който трябва да се обмисли, е да се заместят някои от съществуващите блокове с ново оборудване, модерна технология, с улавяне на въглерод. Прогнозите за допълнителните разходи за улавяне на въглерод в случай на ново оборудване са под €30/тон CO2, което ще направи централата икономически жизнеспособна, ако таксите за CO2 се увеличат, както се очаква.
Разходите, свързани с транспортирането на CO2 до мястото за съхранение и съхраняването му под земята, обикновено са по-малки от разходите за улавяне на въглерод. Оценката на тези разходи е много специфична за конкретното място и няма адекватна информация, за да се разработят такива прогнози, четем още в доклада. Опитът от САЩ обаче показва, че обикновено разходите за транспорт и съхранение са в диапазона от $ 10-15 на тон (€9-14/тон) CO2.
В доклада се прави обоснован извод, че избягването на таксите за CO2, които се плащат на ЕС, би било адекватно на изплащане на инвестицията, необходима за съоръжението за улавяне на въглерод. Но поддържането на централите и мините на MИ в експлоатация ще става с използването на собствен енергиен ресурс – лигнитните въглища, централите на МИ ще продължат да осигуряват електроенергийната система (особено стабилен капацитет и спомагателни услуги), които са от решаващо значение за стабилна и надеждна работа и ще осигурят постоянна заетост на приблизително 15 000 души и премахване на неблагоприятните въздействия върху 100 000 души в района на Стара Загора и България като цяло.
В края на доклада се посочва, че извършеният в него анализ е предварителен, но е убедителен по отношение на привлекателността на опцията за CCS /улавяне и съхранение на CO2/, която заслужава допълнителна оценка за конкретния обект. Завършва с препоръка за подготовка на предпроектна документация и подобряване на правната и регулаторна рамка, свързана със CCS.
#
