Визия за общо развитие на парковото пространство в североизточната част на Стара Загора предлага “Запазете Бедечка”

СТАРА ЗАГОРА ДНЕС * STZAGORA.NET
*
Визия за общо развитие на парковото пространство в североизточната част на Стара Загора изработи гражданската група “Запазете Бедечка”. Визията вече е внесена в Община Стара Загора и е обсъдена, а сега потегля и към останалите интституции. Става дума за зеления коридор, познат като “Загорка” или “Бедечка”, и свързаните съседни зелени зони.

Поводът е началото на разискванията за новия Обще устройствен план на общината. Преди две години влезе в сила изменение на общия устройствен план, което върна статута на парк на 300 декара от парковата територия.

“Запазете Бедечка” напомня, че зелената зона в североизточната част на града е проектирана като едно общо парково пространство: от полите на Средна гора до Зеления клин и по поречието на река Бедечка до зелените територии по източния пътен възел на града. Това парково пространство е т.нар. зелен пробив т.е. директна връзка между крайградските природни зони и сърцевината на града. Тази връзка трябва да се поддържа, без създаване на сериозни препятствия като застрояване, нови булеварди и т.н.

Парковете “Загорка” и “Бедечка” са част от отдавнашната старозагорска идея за свързаност с парковете „Аязмото“, „Борова гора“, „Бранителите на Стара Загора“ („Българско опълчение“). Идеята за зелен ринг, популярна от миналия век продължава да е възможна. Сега София се оптва да нарави зелен ринг, докато Стара Загора вече има такава даденост.

Общото парково пространство „Загорка“-„Бедечка“ трябва да се поддържа като лесопарк – във връзка с природната среда и около естествената екосистема на реката. Нужно е да се минимизира каквато и да е намеса в естествената природна среда. Съществуващите растителност, алеи, свободни пространства и т.н. трябва да се запазят, като се дообогатят единствено с природосъобразна паркова мебел, осветление и необходимите според нормативната уредба елементи на инфракткруктурата (поливане, пожарна безопасност, осветление, видеонаблюдение, обезпечаване на достъпна среда и др.)

Местата за спорт, атракции и други рекреационни дейности трябва да бъдат ориентирани главно към дейности, свързани с дивата природа и познавателния туризъм – съгласно наложената в десетилетията концепция за „Бедечка“ като приключенски парк.

Това означава недопускане на разрастване на автомобилен достъп, паркиране, комерсиализация и пр. Изисква се нулева търпимост към самоналожили се практики, които са в разрез с концепцията за лесопарк – като, например, спонтанни паркинги, поява на огради, традиционен достъп на автомобили до реката, занемаряване на части от езерото и части от парка и т.н.

В И З И Я
за парковото пространство
в североизточната част на Стара Загора

Принципи
Дългосрочно придържане към концепия за едно общо парково пространство – от полите на
Средна гора до ъгъла на „Зеления клин“ при булевард „Патриарх Евтимий“ и по поречието
на самата река Бедечка (булевардите „Крайречен“ и „Хан Тервел“) до бул. „Цар Симеон
Велики“ и зелените зони около пътния възел с булевард „Славянски“. Парковете „Загорка“,
„Бедечка“, „Зеленият клин“, спортните терени „Локомотив“ и „Химик“ (последните, сега
заменени от предвидени други спортни терени в района), предвидените за озеленяване
места в непосредствена близост до най-южната част на парк „Бедечка“, зелената ивица по
реката между булевард „Крайречен“ и „Хан Тервел“ са част от една и съща концепция от
средата на миналия век и тази зелена връзка следва да се поддържа, дори и при
фактическото застрояване на част от зелената площ в южната част на парк „Бедечка“, при
наличието на булевард (“Иван Вазов”) между „Зеления клин“ и „Бедечка“ и т.н. Все още
съществува добър достъп от „Зеления клин“ към алеята за квартал „Самара 3“ и той трябва
да се поддържа, ползва и насърчава, заедно с всички други връзки между съществуващите
в района озеленени, спортни, атракционни и пр. зони.
Това парково пространство е именно т.нар. зелен клин/коридор/пробив (по подобие на
Южния парк и Борисовата градина в София, морските градини в Бургас и Варна и т.н.), т.е.
опит за директна връзка между крайградските природни зони и сърцевината на града.
Следователно, тази връзка трябва да се поддържа, без създаване на сериозни препятствия
като застрояване, нови булеварди и т.н.
Общото парково пространство „Загорка“-„Бедечка“ следва да има възможност – в
дългосрочна перспектива – за „зелено“ свързване с другите крайградски паркови
територии: „Аязмото“, респ. парк „Борова гора“, „Бранителите на Стара Загора“
(„Българско опълчение“), респ. бъдещи паркови територии около квартал „Зора“ и т.н.
Идеята за зелен ринг, популярна от миналия век, следва да се запази – в момента София се
опитва да изгради такъв, а Стара Загора вече има тази даденост.
Общото парково пространство „Загорка“-„Бедечка“ трябва да се поддържа като лесопарк –
връзка с природната среда и около естествената екосистема на реката. Това пространство
не може и не бива да се превръща в своеобразна градска градина, територия
преимуществено за спорт, само за заведения и т.н. Далновидно би било паркът да запази
високото покритие с естествени и декоративни дървесни и храстови видове – по подобие на
Аязмото и в духа на съвременните градоустройствени концепции, които налагат все повече
естественост, пренесена в градска среда.

Свързано с горното, следва да се осигури минимизиране на каквато и да е намеса в
естествената природна среда. Съществуващите растителност, алеи, свободни пространства
и т.н. следва да се запазят, да се съхранят частично анропогенизираните и все още
съществуващите природни екосистеми, като се дообогатят единствено с подходяща
(природосъобразна) паркова мебел, осветление и необходимите според нормативната
уредба елементи на инфраструктурата (поливане, пожарна безопасност, осветление,
видеонаблюдение, обезпечаване на достъпна среда и др.)
Местата за спорт, атракции и други рекреационни дейности трябва да бъдат ориентирани
главно към дейности, свързани с дивата природа – съгласно очакваната в десетилетията
концепция за „Бедечка“ като приключенски парк. В този смисъл съществуващи остатъци от
предходни периоди биха могли да бъдат ефективно използвани – например, насипите на
т.нар. детска железница, територията на бившите работилници, съществуващите останки от
бентове, съществуващата асфалтова площадка при предприятието „Труд“, различни сгради
в парка и много други.
Нужна е ясна политика за сградите в парка – нулева търпимост към сгради, които са
изградени в разрез с нормативната база и/или със статута за озеленяване; ревитализация на
полезни обществени активи като сградата на Младежкия дом и пространството, което се
обозначава като „Лешника“, например; недопускане на нови териториални отстъпки в парка
– например, по повод сградите около езерото „Загорка“, новите постройки в „Бедечка“ и
т.н.
Строго спазване на парковата концепция е недопускане на разрастване на автомобилен
достъп, паркиране, комерсиализация и пр. Нулева търпимост към самоналожили се
практики, които са в разрез с концепцията за лесопарк – като, например, спонтанни
паркинги, поява на огради, традиционен достъп на автомобили до реката, занемаряване на
части от езерото и части от парка, незаконни дейности и т.н.

Специфичен текущ проблем 1: продължаващото спорадично застъпничество за
четирилентов булевард през зелената площ. Важно е да се напомни, че нуждата от
такъв е спорна; че с новия ОУП, влязъл в сила през 2018 г., транспортната схема се
променя и булевардът става излишен; че булевардът допълнително би пресякъл
възможностите за зелени връзки със Зеления клин; че това би „отрязало“ още един
зелен терен – северно от хипермаркета „Кауфланд“; че при наличие на парк (вместо
квартал) необходимостта от такава артерия е спорна; че са налице редица други
възможности и решения за трафика изток-запад и т.н.
Специфичен текущ проблем 2: заградени и обработвани като градини терени – целта
вероятно е да се постигне своеобразна обществена търпимост (вероятно с
допълнителна цел да се постигне и форма на законова търпимост), която да позволи
на следващ етап и строителство. Не бива да се допуска заграждане и усвояване,
различно от предназначението по ОУП – за озеленяване, нито поставяне на временни,
преместваеми и каквито и да било постройки.

Проблемни зони

Проблемна зона „Север“ – най-северните части на парка в момента са подценени и
това е отстъпление от изначалните планове за мястото, замислени и частично
реализирани навремето от Йордан Капсамунов: тъкмо в тези територии той вижда
основата на парка. Именно в тези зони е и потенциалният преход между парковете
„Загорка“ и „Митрополит Методий Кусев“.

Зона „Лешника“/околовръстното шосе – според действащия
общ устройствен план, зоната е за озеленяване и за смесено
предназначение – „за други рекреационни дейности“.
Последното създава опасност от застрояване – което е
неуместно, доколкото допълнително заличава възможността
от връзка на парка с крайградските зони за пешеходен, вело и
т.н. туризъм в Средна гора. В тази територия вече има и
заравняване на терени. Самият терен на ресторант „Лешника“
следва да получи перспектива, която е в унисон с бъдещето на
този район именно като зелена зона. В района са видими и
нови насипи, изкопни дейности, импровизирани пътища. За
частните парцели в района трябва да се намери решение,

свързано и съвместимо с лесопарк.

Зона „Комина“ – пространството е занемарено, с клони са
(явно умишлено) блокирани пешеходни маршрути.
Въпреки наличието на кътове за отдих и доброволната

поддръжка от страна на активисти, местността става все по-
непроходима. Видими са обяви за продажба на територии,

които се позовават на възможност за застрояване в иначе
предвидена за озеленяване част. Това не би следвало да се
допуска.

Зона „Малкото езеро“. Малката част на езерото и течението
на река Бедечка, северно от него, получават видимо слаба
поддръжка. В непосредствена близост се намира заграден
парцел – казусът там трябва да намери решение в полза на
парка. В предходни десетилетия тази чст на езерото и дори
части от течението на реката са на практика достижими с
лодки. Сега това е почти невъзможно.

Проблемна зона „Североизток“ – североизточният бряг на езерото „Загорка“
постепенно отстъпва по отношение на облика си на парк.

Наличието на частни имоти в близост до североизточния
бряг на езерото „Загорка“ е потенциална предпоставка за
конфликтни точки по отношение на паркиране, изходи и
най-вече огради. Възможен е казус, близък до този с
оградата на т.нар. вила в парк „Аязмото“.
Към този казус се добавя и натискът за автомобилен
достъп и за практическо „спонтанно“ оформяне на
паркинг по североизточния бряг на езерото „Загорка“.
Създаването на импровизирани паркинги и допускането
на автомобилен трафик навътре по алеята около
североизточния бряг на езерото наскоро вече създаде напрежение. Прекомерната употреба
на езерото за различни нужди може да доведе и до повишени рискове за парковата среда.
Тази употреба трябва да се балансира.
Проблемна зона на югоизточния бряг на езерото – наличието на заведения, клубове и
т.н. е – от една страна – възможност за социализиране на това пространство, но от
друга страна създава поредица потенциални проблеми.

Част от територията за обществено хранене в района е на
практика за сметка на зелени площи. Заедно с увеличения
трафик на хора идва и увеличено желание за ползване на лични
автомобили в парка.
За сметка на зелени площи са и импровизираните паркинги в
района. Това не бива да се толерира. Нужно е ясно
ограничаване на автомобилния достъп в района

Проблемна зона „Младежки дом“ – тази зона е един от най-сериозните потенциали на
парка за допълнителна атрактивност. Заради комуникативното местоположение,
възможни са комерсиални или откровено недобросъвестни интереси.

Сградата на младежкия дом и прилежащите територии са
крайно неподдържани. Налице е преграждане на алея от т.нар.
кръгло езеро към сградата, респ. към улица „Иван Вазов“, и
изолиране на района – вероятно целта е обезопасяване, но
практическият резултат е окончателно изолиране на мястото.
Умишлено или не, занемаряването може да доведе до
притъпяване на общественото внимание към този район, респ.
да улесни различни търговски интереси в зоната. Разбира се,
на първо време, нужно е пълно обезопасяване на сградата.

Проблемна зона в западната част на езерото „Загорка“ – наличието на туристическа
инфраструктура, мащабен комплекс, културни събития и т.н. е чудесна даденост за
града и парка. Нужно е винаги да се търси баланс за запазване на максимално
естествения облик на средата.

Не съществува обоснована необходимост от разрастване на
периметъра на търговските и свързаните дейности в западната
част на езерото, нито за обособяване парцели и т.н.
Очевидна е нуждата от по-добра организация на паркиране в
района, за да се елиминира опасността от претоварване на
съществуващите паркинги.

Проблемна зона между територията, условно наречена „Труд“, и езерото „Загорка“ –
това е практическа сърцевина на парк „Загорка“. Парковата и гориста растителност
е с изключителна плътност и естетика. Близостта на реката създава неповторима за
града атмосфера.

Мястото е изключително красиво, но е подценено и
неподдържано. Алеите следва да бъдат разчистени и
преасфалтирани, заедно с прочистване на ненужна
растителност.
Заграждения северно от „Труд“ – практическа паркова
територия е заградена северно от постройките, които
обикновено са назовавани „Труд“. Казусът следва да се
изясни и да се реши в полза на парка.

Проблемна зона „Труд“ – в тези територии са съсредоточени поредица потенциални
проблеми в парка, доколкото мястото представлява връзка между териториите
„Загорка“ и „Бедечка“, своеобразен автомобилен и индустриален „пробив“ в
сърцевината на парка, както и потенциална територия на интереси за комерсиална
употреба.
Част от самите постройки в предприятието, което е известно за краткост като „Труд“, имат
видима архитектурна стойност и съдържат потенциал за естетично преустройство в
контекста на паркова среда. Разбира се, следва преди всичко да се съблюдава частната
собственост, но е възможно, по пътя на преговорите, да се търсят решения в духа на
актуалната световна архитектурна тенденция да се преустройват някогашни индустриални
сгради – за обществени нужди.

В същинската паркова територия не бива да се допускат
автомобили, като за целта алеята за територията, позната като
„Труд“, не бива да бъде ефективно отреждана за улица.
Бъдещето на постройките в района следва да бъде съобразено с
идеята за максимално щадящо отношение към парка.
Недопустима е сериозна комерсиализация. Мястото би могло да
се превърне в добавена стойност за парка – но без сериозно
разрастване на автомобилния трафик.

Проблемна зона „Старият чинар“. На това място трябва да бъде намерен баланс
между туристическият интерес и естествената среда.

Нужно е цялостно преосмисляне на естетиката на средата
около Стария чинар. Компромисни и самодейни изпълнения
на паркова мебел, навлизане с автомобили, изхвърляне на
боклук, палене на огън и т.н. – това са част от проблемите в
това място. Ясна е необходимостта от бърз професионален
подход.

Проблемна зона „Поляната и спортната площадка“ – тази територия е единствен по
рода се в градска среда голям „резерв“ на пространство; равно, достъпно място,
подобно на големите зелени затревени пространства в европейски паркове, които
дават възможност за масови събития или просто за пикник, хамаци, спорт на открито,
разполагане на пътуващи атракциони и пр. съвременни форми на отдих.

Разбираем е интересът към допълнителна социализация и
търговска употреба на мястото, но той следва да бъде
отхвърлен (дори и когато става дума за дейности, които са
наглед съвместими с парка) – доколкото това място е
единствено по рода си в града. Бирените фестивали
показват огромния му потенциал за събития. Появата на
постройки, разполагането на трайни обекти, дори и
залесяване и т.н. би минимизирало възможностите на тази
локация.
Спортната площадка до „Труд“ следва да остане именно
спортна площадка. Превръщането ѝ в паркинг е

недопустимо. Разрастването на нейната територия и хипертрофирането на нейната функция
– също.

Проблемна зона „Връзка между парковете „Бедечка“ и „Загорка“. Същностно важно
е да се постигне единна, органично и безконфликтно свързана паркова среда.
Специално внимание трябва да се отдели на
съществуващата алея между Стария чинар и „Труд“ – тази
алея е вече на практика единствена пешеходна връзка на
запад от река Бедечка между парковете „Бедечка“ и
„Загорка“.
Следва да се премахнат всякакви допънителни прегради
пред зелената връзка на двата парка, като за целта е нужно
– ограничаване на трафика по алеята към „Труд“,
премахване на оградите на частни парцели до „Труд“,
както и в близост до алеята за предприятието; елиминиране
на всякаква възможност за допълнително ограждане или
практическо разрастване на периметър на строителство или заличаване на зелени площи
около вече построените кооперации в северозападната част на парк „Бедечка“.
Проблемна зона „Квартал“. Наличието на жилищни постройки създава естествени
опасности за допълнително практическо заличаване на прилежащи паркови
територии, интензифициране на автомобилния трафик, светлинно и шумово
замърсяване и т.н.

Нужно е ясно и недвусмислено разграничаване на
застроените и прилежаши територии и парка в
непосредствена близост – това ще предотврати нови
несъвместими с парка употреби на територии.
Ясно следва да се ограничи каквото и да било ново и
последващо ограждане на терени и строителство.
Следва да се преосмисли заложеното изграждането на нова
улица към „Иван Вазов“.

Проблемна зона – връзка между „Зеления клин“ и парк „Бедечка“. Тази връзка е
същностна, за да се запази възможността за „зелен“ преход между парковете – каквато
е и изначалната концепция, заложена назад в десетилетията. Тази точка има и
непосредствено градоустройствено значение по
отношение на възможността за пешеходна свързаност със
„Самара“.
Алеята, която позволява връзката за „Самара“, беше
безпричинно прекъсната. Естествените маршрути за
движение ва пешеходци обаче на практика създадоха нова
пътека. Нужни са преговори със собственика на терена за
допълнително улесняване на този преход и възстановяване на
алеята. Това не би имало никакви нежелани последствия за
собствениците, а напротив – би облекчило човекопотока към търговския им обект.
Пешеходната пътека на това място трябва да бъде възстановена и поддържана заедно с
тротоара на ул. „Иван Вазов“ и велоалеята.

Проблемна зона в коритото на реката. Състоянието на коритото на река Бедечка
създава нерешени въпроси. Наличието на стари, негодни и опасни хидротехнически
съоръжения, потенциалните затлачвания и замърсявания, зловредното разтоварване
на боклук около и в самата река – това са малка част от проблемите, които имат
належаща нужда от спешно решение.
Нужни са системни почиствания на коритото на реката.
Нужна е спешна инспекция по отношение на: мостове, бентове, завирявания и т.н.
Нужно е преустановяване на всякакъв автомобилен достъп да брега на реката.
Проблемна зона „юг“ – в тази зона е предвидено строителство, но и немалко зелени
площи и спортни терени. Предвидени са по-ниски показатели за застрояване.

Предвидените в южния квартал озеленени площи,
заедно с предвидените озеленени подходи към
парка, следва наистина да се изпълнят. Честа
практика е подобни места да се пренебрегват при
непосредственото изпълнение, дори и да
присъстват в градските планове. Тук следва да се
съблюдават – защото те могат да осигурят още една
добра връзка на града с парка.
Предвидените на това място в общия и подробния
устройствен план спортни терени наистина следва

да се реализират.
Не бива да се допуска високо строителство, което рязко би нарушило оформения силует и
установените в това пространство обеми и пропорции.

Проблемна зона „югоизток“ – в тази зона е предвидено
озеленяване, но се наблюдава наличие на различни
обекти, спонтанни паркинги и пр. елементи,
несъвместими с парка.
Нужна е ревизия на съществуващи обекти.
Нужно е заличаване на самодейни паркинги.

Проблемна зона „Изток“. Източната алея (заедно със своите разклонения) на парка е
на практика единствената зелена връзка на кварталите „Самара“ и следва да получи
приоритет в поддръжката.

Следва ефективно да се ограничи и филтрира автомобилният достъп в
източната част на парка, да се възстанови осветлението, а мястото да се
популяризира като удобна, безопасна и традиционна пешеходна зона.

Проблемна зона на източния бряг на езерото. Мястото е изключително занемарено. На
изток от улица „Хан Тервел“ пък също е отредена зона за озеленяване. Към този
момент обаче не са предприети действия за нейното реализиране.

Алеите източно от езерото трябва да бъдат разчистени
Въпросната зона на изток от улица „Хан Тервел“ трябва да
получи превантивна защита, за да може действително да
бъде реализирана в близко бъдеще.

Спешни въпроси за решаване в зоната на парк „Бедечка“ – територията, която
доскоро беше отредена за застрояване, е нужно да получи спешна грижа: почистване,
обезпаразитяване, косене, възстановяване на алеи и т.н.
Проблеми по булевард „Крайречен“ – зелената зона по булеварда около реката следва
да се поддържа именно като зелена зона. Нужна е ревизия на обекти, които в
последните десетилетия се появиха в това пространство.

Предложения, възможности, дискусия

1. Максимално ограничаване на възможностите за строителство в най-южните части на
въпросната територия.
2. Търсене на възможности за запазването на съществуващия стадион “Химик”.
3. Ревизия на всички съществуващи постройки във въпросната територия.
4. Отстраняване на всички постройки, които не отговарят на статута за озеленяване или на
нормативната уредба.
5. Минимизиране на намесата в парка – осигуряване на максимално естествена среда.
6. Преговори със собствениците на терени, които попадат в южната част – да не се прекъсват
или отклоняват традиционните маршрути на хората между Зеления клин и “Самара” и
между “Христина Морфова” и парк “Бедечка”
7. Да се спази волята на Общинския съвет и ефективно да се съблюдава ограничението на
плътността на застрояване и високият процент озеленяване в най-южните части на
територията – предвидени сега за застрояване.
8. Да се проектира и изпълни по-добра озеленена връзка между улица „Христина Морфова“,
през териториите, отредени за застрояване, към парк “Бедечка”.
9. В южните територии, отредени за застрояване, е задължително да се запазят
предвидените по този проект площи за спорт, заедно с озеленяване, зацветяване и т.н.
10. В същинската паркова територия не бива да се допускат автомобили (с разбираеми
изключения).

11. Да не се допуска нова улица, която да осъществява връзка между новоизградените
жилищни сгради и булевард „Иван Вазов“. Тя би създала проблеми и би откъснала реални
паркови територии.
12. Да се проектира и изпълни по-добра зелена връзка между частите, известни като
“Бедечка” и “Загорка”.
13. В най-южните територии, близки до парк Бедечка, да се предвидят достатъчно паркинги
– за осигуряване на нуждите на парка
14. Да се възстановят бързо пешеходните пътеки на улица „Иван Вазов“, които водят към
парка – при „Лидл“ и при „Кауфранд“.
15. При изработването на паркова мебел съоръжения и осветление да се използват
единствено естествени и природощадящи материали.
16. Да се обмислят и приложат иновативни практики за създаване на места за иновативни,
приключенски, спортни дейности – в контекста на отдавна утвърденото предназначение на
парка като място за „шумен отдих“. Добри места за подобна дейност са, например, мястото
на страите работилници южно от „Труд“, насипът на някогашната железопътна линия за
детска железница и т.н.
17. Паркът е изключително точно място за изграждане на природонаучен музей – градът
има огромни традиции и база в озеленяването и паркостроителството, в природонаучните
дейности в Тракийския университет и неправителствения сектор и т.н.
18. Паркът е добро място за фестивали – налице са нужните терени и достатъчна
отдалеченост от жилищни зони.
19. Паркът е чудесно място за активности по трасе – колоездене, ориентиране, ендуро и пр.
20. Паркът следва да се превърне отново в марка за българския корабомоделизъм.
21. Да се насърчи създаването на пешеходен и веломаршрут, който да обедини парковете
„Борова гора“, „Митрополит Методий Кусев“, „Бранителите на Стара Загора“ („Българско
опълчение“), парковите територии около квартал „Зора“.
22. Да се разработи и изпълни – от професионалисти – цялостна концепция за достъп и
социализация на Стария чинар.
23. Да се разработи и изпълни поредица от информационни табели за запознаване с флората
и фауната на парка
24. Да се парират всякакви планове за изграждане на нови улици и булаварди през
озеленената площ.
25. Възможно е създаване на места за градско земеделие – по подобие на западноевропейски
примери и в контекста на миналото на мястото, познато на по-възрастните поколения като
зеленчукови градини.
26. Редовно обезпаразитяване, коситба, прочистване на храстова растителност, почистване
на алеи и пътеки, прореждане на гъстаци, поддържане на ограничени зацветени участъци в
по-урбанизираните зони на парка – входове, заведения..
27. Поставяне на нова настилка по алеи, а що се отнася до пътеките – поддръжка, ако е
необходимо, но при задължително запазване на естествени настилки.
28. Поставя на чешми в парк „Бедечка“.
29. Поставяне на къщички за птици.
31. Максимално използване на естествени форми при подбор на паркова мебел.
32. Максимално използване на естествени материали (и форми) при изграждането на детски
кътове.
33. Екологично съобразено осветление.

34. Минимализиране на промените в съществуващата среда, млежа от алеи.
35. Да не се допуска трайно занемаряване на зони – защото товна може да доведе до
притъпяване на обществения интерес към тях и улесняване на интереси, несъвместими с
парковата среда.
36. Да се обсъдят планове за някои от съществуващите постройки в парка – те са подходящи
за различни обществени дейности.
37. Навсякъде да се обезпечи достъпна среда.
38. Оформяне на детски кътове, познавателни места, места за семеен туризъм.
39. Набелязване на идеи за по-цялостно приобщаване на спортните терени около стадион
„Локомотив“ към концепцията за общо парково пространство.

#

бутон за сайт