Междинна работна среща обсъди работата по новия Общ устройствен план на Стара Загора и прилежащите територии

СТАРА ЗАГОРА ДНЕС – STZAGORA.NET
*
Междинна работна среща бе проведена днес в зала “П. Р. Славейков” на Община Стара Загора като част от процеса на изработване на нов ОУП на Община Стара Загора. В нея участваха гл.ас. д-р арх. Мила Никифорова от УАСГ и арх. Георги Митрев от фирма “Агора-66″ – част от проектантския колектив, изпълнител на новия Общ устройствен план, главният архитект на Стара Загора Виктория Грозева, представители на Камарата на архитектите и на Съюза на архитектите в България, на Камарата на строителите, на бизнеса и медиите, на общински съветници и гости.

В срещата участваха също така зам.-председателят на Народното събрание Емил Христов и народният представител от БСП Георги Гьоков.

Работата по ОУП обхваща две части – “диагноза” и “прогноза”, сподели арх. Никифорова. Втората част още не се разработва.

Срокът на договора с изпълнителя не тече от въвеждането на извънредното положение във връзка с COVID-19, уточни секретарят на Община Стара Загора Делян Иванов.

Освен по съществуващите три направления – на югозапад, юг и изток, Стара Загора се предвижда да се развива в две нови направления – по шосето за Калояновец и шосето за Раднево. Във връзка с това се разглеждат съществуващите и в действащия ОУП пътни възли с автомагистрала “Тракия” при шосето за Калояновец и близо до Радево, като вторият е по-близо до реализация, но пък ще изисква съгласуване между общините в Стара Загора и Раднево. За съжаление политиката на АПИ е да не приема никакви общински предложения за нови пътни връзки с магистралите.

Към момента екипът е на ниво общ устройствен план на Общината, и се разработват преди всичко връзките между отделните селища.

Предложени от кметовете на селища са нови общински пътища:
* Могила-път II-66 (Стара Загора-Нова Загора)
* Колена-Дълбоки – около 3 км по съществуващ черен път между тях
* Елинино-Маджерито
* Загоре-Малко Кадиево
* Бенковски – пътя за Раднево
* Преславен – Горно Ботево, за директна връзка на селата южно от жп линията със Стара Загора

Относно пространственото развитие на Стара Загора: потвърждава се всичко, предвидено в настоящия ОУП, с известно развитие.

2100 хектара има предвидени за нови урбанизирани територии около Стара Загора.

В посока изток – развитие към Хрищени и свързване през производствената зона “Голеш” на селото към пътя Стара Загора – Нова Загора
В посока запад – около Богомилово, Малка Верия и Тракийския университет – малко са увеличени зоните за застрояване.
Предвиденото разширение на Малка Верея навлиза в една от защитените зони по “Натура-2000″.

Ще се предвиди разширение на ядрото на града, за да се формират като многофункционални зони вторични центрове на изток, юг и запад.

Все още нереализирана по сегашния ОУП е връзката от ул. “Кап. Петко войвода” изток-запад, която ще облекчи трафика в града.

Гробищните паркове – предвижда се запазване на предвиденото по сегашния ОУП разширение на север на действащия, с 50 м зелен пояс между него и съществуващото застрояване във вилната зона на север. Засега проектантският екип не е разглеждал новият Гробищен парк.

Предвижда се групиране на селата “за общи действия” със съответните пътни връзки между тях. Селищата в близката ооколност на Стара Загора ще станат постепенно част от града.

Въпроси и изказвания:

Арх. Иван Иванов: Предвидените два пътни възела с АМ “Тракия” да се направят по възможно най-безболезнения начин, без спиране на движението по магистралата. Ивица южно от Околовръстния път и вътре в него – да се предвидят за смяна на предназначението на земята. Полуизграденият път край Тракийския университет да се продължи до Черния мост по пътя за Старозагорските бани, като така се формира северозападният обход на Стара Загора. Да се запази като територия и обхват Летище Стара Загора, да не се застроява. Общината може да си направи частно летище, няма нужда да се съобразява със становището на МРРБ. Ул. “Авг. Траяна” да се продължи на изток.

Отговор на арх. Никифорова: При положение, че няма инвеститорски интерес към Летището, може би е разумно, ако има достатъчно голям инвеститор, който да я използва за производствена или логистична база, тя да бъде развита в това направление.

От Димитър Христов, бизнесмен, бе поставен въпросът за недовършения язовир “Чаталка”, започнат през 1963 г. 105 млн куб.м., съизмерим с яз. “Копринка”. 200 млн долара са инвестирани преди повече от половин век в него. Важен е за напояването на Старозагорското поле. Може да се направи и ВЕЦ на стената му. Да се изгради голям консервен комбинат от типа на бившия “Петко Енев”. Да се подаде ръка на “Хранинвест Хранмаш” за разширяване на производството му.

Отговор на арх. Никифорова: положително за яз. “Чаталка”, тъй като Общината няма много водни ресурси. Удачно ще е създаването на велоалея по поречието на р. Сазлийка. По отношение на консервния комбинат – положително мнение в реда на уплътняване на производствените мощности.

Арх. Веселин Беров: Да има ивица за застрояване от магазин “Метро” в посока Химкомбината. Фолксваген искаше територия от 4500 дка. В предишния ОУП имаше 3 ринга, отклоняващи движението изток-запад от бул. “Цар Симеон Велики”, “Хр. Ботев” и “Гурко” и “Ген. Столетов”. Единият бе през кв. “К. Ганчев”. Вторият – бул. “Славянски”. Все още може да стане четирилентово движението на изток и запад от надлеза. И той предлага продължение на “Авг. Траяна” на изток до околовръстния път, както и на запад през боровата гора край кв. “Лозенец” до кв. “Железник”. Относно летището, което е с отнет лиценз от 2007 г. – има грунтова писта, която може да се използва за малки самолети и товарни дронове. Печалбата на летището досега е 25-30 хил. лв. годишно. Да се запази като градообразуващ фактор. Няма подземна инфраструктура и питейна вода, няма газ. Което е пречка за създаването на индустриална зона. 2111-те декара на летището да се запазят като зона за обществено обслужване. Относно яз. “Чаталка”: може да осигури гравитачно водоснабдяване. Сега водата се препомпва 11 пъти. Относно Старозагорските бани: имат потенциал за национален курорт с климатоложки, балнеоложки и исторически туризъм. Да се придаде землище на курорта от землищата на околните села. Центърът на курортното селище да остане пешеходна зона. Да се направи път до местността “Богородична стъпка”. Да се обособи зона за къмпиране с кемпери и палатки. Планът от 2011 г. за Баните не е годен вече.

Отговорът на арх. Никифорова: Ще работим по-детайлно по плана за Старозагорските бани.

Янко Янков: Средногорската яка е пълна с минерални извори – да се провери има ли такива в с. Змейово. Защо ще се разширява старият Гробищен парк при положение, че има нов, с изградена пътна връзка? Има ли нужда от продължаване на Околовръстното край Тракийския университет, след като ще се получат две успоредни връзки при наличието на сегашния път за Баните? Летището не отговаря на изискванията, тъй като пистата му е север-юг и самолетите ще минават над Стара Загора.

Арх. Никифорова: Сегашния път през кръстовището за Старозагорските бани да остане като третокласна или най-много второкласна улица със значение предимно за вътрешноградската свързаност, а транзитният трафик на север да се изведе в западната част на града през недовършения път край Тракийския университет, т.е. малко по-далеч на запад от града.

Арх. Банов: Да не се ограничава в ОУП застрояването в Стара Загора във височина само до 24 метра. Коефициентът на интензивност на застрояването в западната част на центъра на Стара Загора, между “Хр. Ботев” и “Бр. Жекови” и между “П. Евтимий” и “Д. Стаев”, трябва да се промени на повече от 2. Няма място за малкоетажно застрояване на жилищна зона в индустриалния квартал “Голеш”.

Искра Михайлова постави въпроса за зелените площи в Стара Загора. Арх. Никифорова: Стара Загора е зелен град, с 20 кв.м паркове на жител, за което най-много спомага голямата площ на лесопарк Аязмото. Но повече зелени площи ще са от полза за града. Няма да намаляваме зелените площи в новия ОУП.

Кольо Димов: Икономическа зона може да се предвиди не само върху общински, но и върху частни терени.

Проф. Иван Върляков: Как ще изведем трафика от центъра и как ще решим въпроса с отводняването на градските улици? Механичният прираст на населението по селата през последните 15 г. се увеличава, нужна е съответната инфраструктура.

Арх. Беров: Канализацията север-юг по малките улици е на дълбочина 2.60-2.90 м, с Ф 200, което прави трудно включването на сутерени. Трябва тя да остане за дъждовните води, а за битовите да се направи поетапно разделна канализация с Ф 300. По този начин няма да се товари и пречиствателната станция.

Трябва да отчетем позитивния тон на срещата – обобщи зам.-председателят на Народното събрание Емил Христов, и взе отношение по някои от повдигнатите въпроси: – Пътният възел на “Тракия” при Раднево и при Калояновец: с предишното ръководство на АПИ защитихме възел Раднево на границата на две общини. Областно пътно управление подкрепя тази връзка. Другият пътен възел при Калояновец е разглеждан, но не е защитим на национално ниво. За летището с кмета Живко Тодоров бяхме първоначално за идеята. Но министър Папазов беше първият, който през 2014 г. ни насочи в друга посока. През последните 30 години имахме възможност да го развиваме. Но китайски, корейски и други компании с българско участие се отказаха да инвестират тук. Финансово-икономическа логика за такава инвестиция липсва. Летището ни, за съжаление, е неконкуретоспособно спрямо местоположението си. 3/4 от слотовете на летищата в Бургас (Сарафово) и Пловдив са свободни. В Пловдив могат да кацат и най-големите самолети. Не може да имаме празни слотове в две летища на 100 километра на изток и на запад от нас, и да очакваме да вложим 500 или 800 милиона в летище Стара Загора, с негарантирана възвръщаемост. Хора, които наистина разбират от летища, ни убедиха, че това няма как да стане. Да се мисли за него като за пътническо летище е още по-несериозно. Карго авиотранспорт? Как, след като Европа ще развива с предимство железопътния транспорт. Парите, които се отпускат на България, са за точно за жп транспорт. Имаме и една от най-добрите производствени бази за железопътни платформи край Пловдив. Като цяло по време на срещата не успях да чуя как този план отговаря на приоритетите на Стара Загора – туризъм, образование, промишленост – или всичко заедно. Защото има значение какви са ни приоритетите и как ще ги подкрепим ние с този план. С промяната на Закона за регионалното развитие ролята на общинското планиране нараства. Знаете, че отпадна звеното “област”. И това, как ще успеем да защитим нашите приоритети и целите си на следващото ниво, зависи само от нас. Ние сега залагаме това. Смятам, че срещата е полезна и няма да е последна.
#

споделяне в социални мрежи