Балетът-стихия “Гето” отново на сцената в Стара Загора на 12 февруари
- петък, февруари 7, 2020, 10:28
- Стара Загора
- Добавете коментар
СТАРА ЗАГОРА ДНЕС – STZAGORA.NET
*
На 12 февруари от 19.00 часа балетната трупа на Държавна опера – Стара Загора ще представи спектакъла „Гето“ на световноизвестния италиански хореограф Марио Пиаца. Изцяло екип на Старозагорската опера е ангажиран в новата постановка на хитовия спектакъл: сценографията е на художника Тодор Демеров, а костюмите са дело на Мария Христова. В спектакъла участва цялата многонационална балетна трупа на Държавна опера-Стара Загора. Солистичният състав е превъзходен: примата на Старозагорския балет Анелия Димитрова, младите и талантливи Ромина Славова, Томоки Ишиго, Паскуале Казиели.
Като оптимист по природа и космополит определя себе си италианският хореограф Марио Пиаца, който избра балета на Старозагорската опера, за да постави за втори път на българска сцена своя уникален танцов спектакъл “Гето”. “Защото това е страната, в която е извършен безпрецедентен акт на хуманност за спасението на хиляди хора. Идеята на “Гето” е, че човек се затваря в различни видове гета – от онова, което е свързано с религия, раса и етническа принадлежност до гетото на елита, на собствената интелектуалност и емоционалност, а напоследък най-непреодолими са виртуалните самоограничения. Границите им могат да бъдат прекрачени само чрез съзидателната енергия.” Гетото е въпрос на душевна нагласа и преодоляването му е свързано със състоянието на духа.
За евреите клезмер-музиката е вид творчество, нещо съкровено и свещено, с което никога не се разделят. Основен мотив в клезмер-а има песента “Надежда”, която днес е национален химн на Държавата Израел. Песента е лайтмотив в спектакъла и се изпълнява на живо от младата и талантлива солистка на Старозагорската опера Елена Петрова . Соло цигулка Румен Какамъков. В “Гето” към музиката-клезмер са прибавени и други музикални символи – мотиви от музиката на Горан Брегович, ромското “Джамале” и унгарския плач на цигулките.“Гето” е съвременна притча за гоненнията на евреите.
Балетът е разположен в три сцени. Първата – Еврейската сватба, представя главните действащи лица – младоженците (Той и Тя), Главният равин, както и няколко различни ансамблови групи – четири млади двойки – момчета и момичета, женски кордебалет и група на уважаваните възрастни евреи. Създава се усещането за едно патриархално общество, където за всички има място и всички са добре дошли. Но не за дълго. Балетът не търси точна повествователност, а провокира асоциации. Мъжете свалят ризите си и тръгват в неизвестна посока. Жените остават сами. Пластичните фигурни композиции напомнят Стената на плача, камарите от трупове в газовите камери, страданията от самотата и липсата на общността. Третата част възстановява прекъснатата сватба. Основен двигател на действието е Главният равин, който загръща солиста в изоставената му риза и го връща обратно в изоставения бащин дом, в общността, където винаги е добре приет. Символичният образ на Душата (еврейската душа) извежда балетния спектакъл в сферата на метафората и обобщенията – на съхранената духовност и продължението на живота.
Марио Пиаца е роден в Монреал, Канада. Получава образованието си в Италия, където учи класически балет, и в САЩ, където се занимава с модерен балет. Като хореограф работи в различни театри в Италия, Франция, Чехия, Сърбия, Канада, Венецуела, САЩ. Критиката определя творчеството му като съчетание на противоположности и открива в постановките му “горчива сладост в изразните средства и съвместяване на агресия с мекота”. За своя спектакъл „Гето“ по музика Клезмер и Горан Брегович, получава наградата за изящни изкуства от Европейската Еврейска Асоциация в Лондон.
През 2018 Маестро Марио Пиаца е удостоен с престижното звание „Кавалер на Република Италия“, връчена му от Президента Серджо Матарела.
#
