Маноил Манев, кандидат-депутат от листата на ГЕРБ – Стара Загора: Трябва да останем единни и след изборите пред лицето на трите войни около нас

STZAGORA.NET
*
- Г-н Манев, доста участници в предизборната надпревара са заложили сигурността като приоритет в програмата си. Каква е реалната политика, която предлага ГЕРБ за справяне с битовата престъпност и гарантиране имуществото и живота на хората?
- Справянето с битовата престъпност изисква реални мерки, които ние предлагаме. Те са прости: повече полицаи по улиците, полицай във всяко населено място, ясен и точен анализ на центровете на битовата престъпност. Това означава т.н. интерактивна карта на престъпността – да може във всеки момент да се знае къде какви престъпления се извършват, да се следят тенденциите и по този начин, анализирайки ситуацията, да се реагира, да се пренасочват сили и средства в инфарктните райони. От друга страна, като казваме, повече полицаи на улицата и полицай във всяко населено място, ние имаме ясни и точни предложения и решения за това. Направихме промените в Закона за МВР, така че да върнем на охранителните постове бивши колеги, пенсионери. Преди това тези места бяха заети от млади момчета, действащи полицаи – да пазят входовете на районните управления, складовете и т.н. По този начин освободихме един немалък ресурс от хора. Те излязоха на улицата, включиха се в нарядите. Въпреки това има още незаети места и ние казваме и ще продължим да казваме, че думичката “недокомплект”, което означава незапълнени щатни бройки в МВР, трябва да изчезне от действителността. МВР трябва да работи с пълния си щат. Да, има проблем с финансирането, но и там нещата могат да бъдат решавани в диалог, както със самото МВР, така и с професионалните организации в МВР – синдикатите. Има много идеи, много хора с опита си могат да дават идеи, но трябва да има контакт -близък и постоянен. С колегите от листата сме обсъждали и ще продължим да обсъждаме с експерти и друга конкретна инициатива: защо да не се направи така, че когато от едно населено място – например някое малко село, в което няма полицаи или присъстват само периодично, ако има кандидат за служба в полицията, да му се дават примерно 20 точки преференция при конкурса, ако подпише декларация, че ще продължи да живее в селото, от което идва. По този начин след смяна, когато той се прибере, в селото ще има още един полицай и всеки местен човек може да се обръща към него. Това е напълно нормална практика и е наша идея, от Стара Загора, която ще продължим да настояваме да се реализира. По този начин се дава възможност на млади хора, които отговарят на всички останали изисквания за полицейска служба в МВР, да получат такова място, като останат в селото си.

- От Стара Загора тръгна и идеята за създаване на Общинска полиция. Докъде се стигна с реализирането й?
- Беше внесена като предложение от Сдружението на общините, но не стигна до законопроекта на Министерството на вътрешните работи и не стана факт.

- Ще продължите ли да работите за осъществяването й в следващото Народно събрание?
- В новия парламент ще работим за много ясни параметри на Общинската полиция. Защото като се каже “Общинска полиция”, хората разбират, че и сега има такава. Което не е така. Има няколко законови текста, които трябва да бъдат променени при реализирането на нашата идея.

- Какви са предимствата за общините и хората?
- Общинска полиция в момента е полиция в рамките на Министерството на вътрешните работи, която е “отдадена”, в кавички го казвам, под наем на кмета на Общината. Тя изпълнява неговите заповеди и наредби по охрана на обществения ред, които се приемат от Общинския съвет и т.н. Но тя функционално си е полиция на МВР. По отношение на глобите – примерно, паркирал един гражданин върху едни плочки в Стара Загора и ги натрошил, за това той получава акт за административно нарушение. Но парите по този акт отиват в държавния бюджет, а не в общинския, тоест не при този, който трябва да възстанови плочките. Друг гражданин пък отрязал незаконно дърво. Той също получава акт за административно нарушение от служители на МВР и по Закона за МВР. И пак по същия ред неговата глоба отива в държавния бюджет.

- А ако статутът на Общинската полиция се промени и тя премине изцяло на подчинение на кмета, това няма ли да натовари съответния общински бюжет с издръжката й?
- Общинските полицаи и сега са на издръжка на Общината. Тя плаща, мисля, над 1500 лв. за полицай месечно на МВР. А той получава заплата от 600 лв. Тоест ние можем да си позволим издържането им. Но не е важно само финансовото измерение.

- Какъв ще е ефектът?
- Двоен. Първо: кметът на една община, който е мажоритарен избор, на всеки 4 години е длъжен да отчете своята дейност пред съгражданите си – какво е свършил и добре ли го е свършил. Една от основните му функции е да опазва обществения ред в съответния град и община. Когато има подчинена Общинска полиция при него, ще може да върши това. Но най-важното в идеята за Общинска полиция, подчинена на кмета, е, че давайки й правомощията да ходи по масови мероприятия, да опазва обществения ред по улиците на града, да се занимава с нарушения по КАТ и по движението по пътищата вътре в градовете и селата, с нарушения в паркове и т.н., ние изваждаме още един контингент полицаи на улицата. Тоест, освобождаваме ресурс на МВР неговите полицаи да се занимават с пресичане, разследване и предотвратяване на престъпления. Като опазването на обществения ред отива в Общинската полиция, т.е. остава в кметството.

- В мирни времена страната ни е изправена пред нови предизвикателства с мигрантите. Според Вас направено ли е всичко необходимо да се защити българската граница?
- Преди няколко дни имах приятелски разговор по темата с един от най-големите експерти в тази област – г-н Абуаси. Нашата граница е защитена перфектно като съоръжения, като идея и стратегия за нейната охрана. Само че никъде в света още няма изградена граница, която би могла да устои на няколко десетки хиляди мигранти, тръгнали изведнъж. И ние за това говорихме по време на правителството Борисов-2 в 43-я парламент: че трябва да сме подготвени. Когато ни засипваха с обвинения по темата, че строим лагери, ние не строяхме лагери. Ние подготвяхме центрове, които, ако нещо такова се случи, да имаме възможност да реагираме. Второто нещо, което пак беше недооценено, а е изключително важно, е, че когато се създаде така наречената Европейска гранична полиция, идеята беше нейните служители да стоят в Полша и ако се наложи, да ги викаме. Но премиерът лично настоя и те се включиха заедно с нас в охраната на нашата граница. Защото когато тук има европейски служители да охраняват границата и ако не дай си Боже, нещо се случи, няма само български граничари да реагират по еди-какъв си начин, а реакцията ще бъде общоевропейска. Искам да отбележа,че това, което в момента се случва между Турция и Холандия, между Турция и Германия, Холандия и Германия, тези европейски държави трябва много ясно да си дадат сметка, че трябва да помогнат на граничната България, за да охраняваме тази граница, която защитава и нас, но и тях. И това също е нещо, което ние всички в ГЕРБ повтаряме. Третото най-важно нещо: когато си говорим за миграция, никога не трябва да забравяме, че единствено след намесата на Борисов се стигна до екстрадиране на първите афганистански мигранти. Борисов отиде в Европейския съвет и каза: “Аз ще изтегля контингента ни от Афганистан, ако вие не започнете да работите истински по темата”. И след около месец първите мигранти бяха натоварени и върнати в Афганистан.
Лесно е сега всевъзможни кандидати за депутати да говорят какви са специалисти по миграция и сигурност на границата. Трудно е, когато трябва да покажеш какво е свършено. А на нас ни е лесно да покажем какво е свършено и как трябва да се работи. Кабинетът Борисов-2 създаде в Европа формулата и за пръв път я произнесе България тази формула: “Мигрантите – най-близо до своите страни, в най-близката спокойна точка”. И сега това е политика на целия Европейски съюз. Когато говорим за вътрешната ни политика, ние продължаваме да държим на същото нещо: мигрантите – най-близко до границата ни. Там, в старите поделения, в старите застави, ще бъдат приемните центрове. От затворен тип.

- Тоест те нямат работа във вътрешността на страната,чието разселване по общини между впрочем започна “по пантофи” от кабинета Орешарски.
- В този контекст не трябва да забравяме, че автори на първата декларация в България към 42-то Народно събрание, по отношение на политиката за прозрачност по мигрантските въпроси, сме аз и общинският съветник Николай Диков. В нея изрично написахме, че искаме прозрачност. Когато се решава нещо да се прави с мигранти в някоя област, населено място и т.н., това да бъде обсъждано с местната общност, а не тя да научава от документите, които им представят постфактум самите мигранти.

- Какво е посланието Ви към жителите на Старозагорска област дни преди изборите на 26 март?
- Първо – да излязат и да гласуват. Защото когато дадеш гласа си, можеш спокойно да изискваш от политиците, които си избрал, от хората, на които си гласувал доверие. Второто и по-важно, което трябва всички, особено политиците, да имаме предвид, е, че 26 март ще дойде, но след ден вече няма да го има, а ние трябва да продължим да живеем и след това. Много внимателни трябва да бъдем в отношенията си всички, които участваме в тези избори, а и гражданите помежду си – да не се поддаваме на горещия си южен нрав и да казваме, че другите край нас са ни врагове. Ние не воюваме. Ние се състезаваме с идеи, с решения и предложения. А тези, които се занимават с интриги и с черен пиар, да си помислят просто по темата. 27-ми е денят след изборите. И ние трябва да живеем заедно.

- Какво гарантира бюлетина номер 11?
- Реални неща за хората. Не манипулации, не болшевизъм. А реални решения за бъдещето ни. Защото времената стават страшни, когато на 100 километра от нас в три посоки се водят войни.
#

бутони за социални мрежи