УС на БСК поиска в среща със старозагорския бизнес промяна на макроикономическа рамка в страната

STZAGORA.NET
*
Виждането си за състоянието на макроикономическата рамка в България споделиха днес в работна среща с представители на старозагорския бизнес лидерите на Българската стопанска камара – председателят на Управителния й съвет Сашо Дончев и изпълнителният председател Божидар Данев. Домакин и съорганизатор на срещата бе областният управител Георги Ранов.

Успяваме ли да играем ролята, която обществото очаква от нас? Ясно ли сме формулирали принципите какво е това “свободно предприемачество” и още по-важно – какво е това “свобода”? Явяваме ли се добър пример за децата си или често все пак предпочитаме конформизма и се огъваме, търсейки по-бързи и по-лесни резултати? – запита риторично в началото на срещата Сашо Дончев. “Много грешки бяха реализирани през последните години и е много важно освен да критикуваме, най-често справедливо, публичната администрация, да виждаме и своите слабости” – каза той.

Заседанието откри председателят на Стопанска камара – Стара Загора Спас Спасов. “Ще имаме възможност да споделим своите желания, притеснения и препоръки по отношение на бизнес-средата и на факторите, въздействащи на бизнеса.

Позицията на Управителния съвет на БСК относто макроикономическите ни показатели презентира пред участниците в срещата Божидар Данев:

“Общата данъчна тежест в България е 42,1 процента – една от най-високите в ЕС, където средната данъчна тежест е 48,2%, докато в САЩ е 25,4%. Драматично е демографското състояние на България. У нас ще има, за съжаление, все повече бедни хора на пенсионна възраст. Индексът за правене на бизнес според класацията на Световната банка: Естония на 16-то място, САЩ на 7-мо място, България на 38-мо. Време за започване на бизнес: 18 дни в България, 3.5 дни в Естония, 5.6 дни в САЩ… Както виждате, ние изключително изоставаме в създаването на подходяща бизнес-среда за предприемачество. Защо са тези макроикономически дебаланси? Ние заедно с вас трябва да търсим решение – заедно с областното ръководство, заедно с предприемачите в Стара Загора, заедно с общинското ръководство.

Финансовият сектор се стабилизира, но продължава да е силно рисков. Желанието на правителството да взима все нови и нови дългове е опасността, че финансовият сектор не е толкова стабилен и се очаква след стрес-тестовете на банките, които в момента вървят, да се получат много сериозни сътресения във финансовия сектор. Не искам да влизам в този детайл, че България отказа да прави стрес-тестове на пенсионните и застрахователните дружества. Огромните задължения на предприятията, които надхвърлят няколко пъти брутния вътрешен продукт на страната… Външната позиция на България се подобрява, но съществуват съществени рискове. Предишният заем, които се взе миналата година от страната, се взе при по-добри условия, отколкото сегашния. Говоря като доходност, което е оценка на международните пазари за състоянието на българската икономика и на риска в българската икономика.

Системата на здравеопазване е с ограничена достъпност, ниска степен на финансиране и незадоволителни резултати – оценка на Европейската комисия. Слабости на пазара на труда. Образователната система е с ограничен капацитет. Висок дял на хората, изложени на риск от бедност и социално изключване. Предизвикателства по отношение на бизнес-средата. Това се оценките отпреди 3 седмици на Европейската комисия към българската икономика. Основните предизвикателства, които също са посочени от ЕК, са нестабилна нормативна уредба. Както знаете, годишно се променят над 120 закона. Над 390 са предложенията за изменения на законодателството, което създава една нестабилна нормативна среда в страната – никой не знае как да реагира предварително. И това е една от общите причини за нестабилността в областта на инвестициите.

Следващият момент – ниско доверие в съдебната система. Корупция, слаби и фрагментирани институции. Бавно изпълнение на реформите в областта на публичната администрация и електронното управление. Слабости в системата на обществените поръчки. Недостатъчен достъп до финансиране. Банките са се превърнали в трезори, а не са банки. Експозицията в портфейлите им показва, че всички отиват към държавни ценни книжа. Не финансират бизнеса, няма проекти. Причините са липса на инвестиции, забавяне на структурните реформи в ключови сектори като енергетиката. Отново подчертавам – това са становища не не БСК, а на Европейската комисия.

БВП на страната ни нараства доста предпазливо за една маргинална икономика като нашата. За 2015 г. се чака ръст от около 3%, който е за сметка на работата на данъчната администрация и на митниците. Т.е. намаляваме контрабандата, но нямаме ръст на икономиката. Много тревожно е и че ръстът на БВП е за сметка на намаление на производителността на труда и въвеждането на нови технологии. Инвеститорите ни заобикалят. Така, както и бежанците не желаят да останат в България. За 5 години с 25% са намалели инвестициите в страната. За голямо съжаление продължава да расте делът на публичните инвестиции, а не на инвестициите на предприемачите. Което говори за дълбоко заболяване в структурата на икономиката ни. Погледнете и темповете на нарастване на държавния дълг, не само размера му. Имаме ръст два пъти за 2 години и 3 месеца. Говорим и за нетния дълг, като се отчита и фискалният резерв. Общините ни също задлъжняват. Те се декапитализират с всяка изминала година. Няма децентрализация на финансите, на бюджета. Ние декапитализираме общините и ги поставяме в една твърде деликатна позиция да молят за пари.

Сашо Дончев (вляво), Георги Ранов и Божидар Данев

Да, имаме сериозен ръст на външната търговия. За голямо съжаление при изключително изгодните условия, които имаме последните 2 години поради срива на цените на петролните продукти, България продължава да поддържа един сериозен търговски дебаланс. Експозицията, която имахме към Русия, спадна с 2 милиарда. И следващите 2 години, предполагам, ще бъдат шанс за страната ни при това изключително полезно за България развитие на международното състояние на търговията с енергийни ресурси, за да може икономиката ни да изплува от стагнационното си състояние. За съжаление България не променя и продуктовата си структура на износа от 15 години. Най-големият ръст е на царевицата. Добър ръст има и на медикаментите, които се експортират в трети страни. Но на такива, които се произвеждат масово по лицензи, не собствени разработки.

Няколко думи за заетостта и безработицата. До 2020 г. България трябва да достигне съгласно прогнозите и стратегията за развитие 76% заетост. Как ще го постигнем при сегашните темпове (65,1% заетост), при застаряващо население, сериозна миграция и липса на инвестиции? Тези два фактора имат кумулативно действие. За съжаление човешкият ресурс започва да се явява сериозен дефицит в страната ни, за да се привличат чуждестранни инвестиции. За да бъдат усвоени те, трябват хора с умения и квалификация, с образование и култура.

Минималната работна заплата в България през последните години е нараснала драстично. Докато средната работна заплата е нараснала значително по-малко. Опасното тук е, че средната заплата расте за сметка на успяващи браншове като IT сектора, в които тя е вече 2000-2500 лева. Тази средна работна заплата се определя от флагманите на българската икономика. Ние постепенно свиваме ножицата между заплащането на хората без квалификация и хората с висока квалификация. Чистачите получават колкото музейните работници. Абсурд, който не може да не взриви средата. За да има повече доходи, трябва да имаме повече производство с висока добавена стойност. Желанието за високи доходи не може да бъде реализирано, без да има растяща икономика, растящи възможности за износ на продукция. А да не разчита на суровините и материалите, които страната ни изнася основно.

За голямо съжаление България е на челните места в Европа и по отношение на младите хора, които не учат и не работят. Голяма част от младата генерация в момента разчита на средства, които се получават от чужбина, от българските емигранти. И тази тенденция като че ли се засилва – България има около 2 милиона емигранти в редица европейски страни и те превеждат он 1.8 до 3 милиарда, тъй като не се знаят каналите, по които достигат тези средства до страната ни. Разходите ни за образование нарастват всяка година, а оценките на международните институти показват, че България има най-неграмотното младо население в Европа. Т.е. революциите, които трябва първо да направим, ако говорим за революции, не трябва да бъдат първо в икономиката, а в човешкия ресурс, в образованието.

Сигурността в страната: Нивото на престъпност у нас на брой жители е високо в сравнение с другите европейски страни – 26,8 към 2.5 в Хърватска или 26.8 към 14% в Унгария. Разкриваемостта на престъпленията пада през последните години, докато разходите за разкриване на едно престъпление нарастват от 2300 лв. през 2010 г. на 3700 лв. сега.

Така че – това е действителността в страната ни. Но ние сме стопанската интелигенция и трябва да положим усилия да прекратим тези опасни явления – от корупция до търговия с влияние, ако желаем просперитет” – завърши експозето си Божидар Данев.

Ситуацията в Старозагорска област от гледната точка на публичната администрация представи областният управител инж.Георги Ранов. “Икономиката ни е традиционно сред най-силните. Средната ни заплата е една от най-високите, благодарение на големите предприятия в енергетиката. Привличаме чуждестранни инвестиции. Местните ни данъци и такси са едни от най-ниските в страната. БВП на глава от населението в областта е малко над 11 600 лв., което я прави четвъртата най-богата област в страната. Средната брутна заплата достига 9414 лв., като отстъпва единствено само на София-град. Безработицата в Стара Загора и Казанлък е съответно 6,9 и 4,9%, докато в община Николаево е над 55%. Преките чуждестранни инвестиции са далеч от нивата преди гризата. Много от общините продължават да изостават в привличането на средства от европрограмите. В същото време кредитният рейтинг на областния център Стара Загора остава висок.

Слабите страни на икономиката в областта са демографските показатели, остарялото оборудване и технологии, кризата в интензивното земеделие и животновъдството, влошаващото се състояние на общинската и четвъртокласната пътна мрежа и др.

Силните страни са балансираната структура на икономиката, агроекологичният потенциал на Старозагорска област, битността й на университетски център, пресичането тук на еврокоридори 8, 9 и 4, наличието на летишен комплекс, добрата транспортна инфраструктура, рязко намалялото замърсяване на въздуха от комплекса “Марица-изток” и др., посочи областният управител.

След неговата презентация думата бе дадена за въпроси и изказвания от страна на участниците в работната среща.

“Очевидно е, че икономиката ни не върви. Ръстът на БВП от 3% не се усеща много от субектите на труда. Нужно е засилване както на потреблението, така и на инвестициите. Но външните инвеститори се въздържат от участие поради лошите параметри на кредитите – посочи дългогодишният стопански ръководител и общественик Енчо Енев. Той препоръча да се намали корпоративният данък върху кредитната експозиция на банките и постави въпроса може ли да бъде “развързана кесията” на вътрешното кредитиране. На което Божидар Данев отговори, че банките предпочитат ДЦК заради нулевия им риск, като същевременно отчитат политическия риск – “утре да не се смени законодателството, което да постави вашия бизнес под въпрос”. “В България не е безопасно да инвестираш. Трудно е да защитаваш собствеността си” – допълни Сашо Дончев.

Румяна Грозева, изп.директор на Агенцията за регионално икономическо развитие в Стара Загора, сподели убеждението си, че все още може да се предприемат действия, които да променят нещата. “Няма не само кой да усвоява евросредствата, но и няма кой да управлявлява еврофондовете, тъй като за съжаление публичната ни администрация е тотално неподготвена, както и в много други сфери. Когато работя по проекти, финансирани директно от Брюксел, не ми се изискват 200 вида декларации и декларацийки, за да усвоя 5 лева. Напълно съм съгласна, че една допълнителна регулация по-скоро ограничава. Но ние не познаваме дори и местната регулация, за да можем да направим живота си по-лесен” – каза тя. Според Грозева поради куп административни ограничения проектните идеи от страна на кандидатите за евросредства не могат да “пробият”. Самите програми са направени по такъв начин, че се орязват. “Така че, ако нещо наистина можем да го направим, дайте да го направим, за да останат децата ни да живеят в България” – поиска Румяна Грозева.

“Знаем колко много навредиха еврофондовете – причината е трудното им достигане и насочването им към ефективни проекти” – вмъкна Сашо Дончев.

Асоциацията за правна защита на икономиката в Стара Загора и региона, “която трябваше да пази бизнеса от държавата”, според председателя й Симеон Ялъмов, е регистрирала “изсипването на цяла камара от данъчни актове върху местни фирми. “Ще намерим ли начин за компенсиране на тези хора?” – попита той. В същото време 50% от акцизите на горивата и цигарите в България, което е половината от БВП, са откраднати, по думите му. “Ще се приеме ли закон за преследване на крадците-фантоми на ДДС” – бе вторият му въпрос.

“Не призовавам за революция, но очевидно е назрял въпросът за преглед на всички административни актове. Само че откъде ще намерим ресурс за това?” – попита в края на срещата Сашо Дончев. Той констатира, че “нашите закони не защитават справедливостта, отчуждили са нашите права. Крайно време е да започнем тяхната реституция. Нека сме двигател на промяната” – заключи той.
#

социално споделяне