“СБАЛ – Гръбначен център” – победете болката!
- понеделник, юли 20, 2015, 18:14
- Здравеопазване
- Добавете коментар
STZAGORA.NET
*
“Специализирана болница за активно лечение – Гръбначен център” – София
*
Първата и единствена по рода си у нас специализирана болница за лечение на гръбначни заболявания.
Отваряме вратата на „Специализираната болница за активно лечение – Гръбначен център”, София. Посреща ни пациент, който само преди ден е бил в операционната. Доверил се е на екипа на „СБАЛ – Гръбначен център” и след сложната операция на гръбначния стълб се разхожда без придружител, смело и изпълнен с благодарност.
Казва се Пламен Петков и отговаря на въпросите ми с усмивка. Пламен избира да се лекува в „СБАЛ – Гръбначен център” след дълго проучване, защото като всеки човек си има своите притеснения. Търси информация в интернет. Срещата му с хора, които успешно са преминали през тежките операции на гръбнака, като са се доверили на „СБАЛ – Гръбначен център”, беседата с д-р Стоев и професионалната му биография, помагат на Пламен да вземе категоричното решение да се оперира именно в тази болница. „Пресметнах рисковете и ползите и се убедих, че операцията не е толкова опасна, споделя Пламен и продължава: “Медицинските методи са напреднали и най-вече мини инвазивната хирургия, при която разрезът е по-малък, загубата на кръв – също, периодът за възстановяване е кратък. Чувствам се добре.“
За дългия път на страха Пламен споделя: „От няколко години страдам, но отпреди година започнах да мисля да си правя операция. Обиколих няколко специалисти, които ми казаха, че единственият изход е операцията. Още няколко месеца се колебаех къде точно да я направя. Насочих се към „СБАЛ – Гръбначен център” и съм доволен от избора си. Ден след операцията се движа спокойно, възстановяването ми е според очакванията ми, няма ги тези болки. Бих казал на хората , които имат гръбначни проблеми, да не се страхуват – рисковете са минимални. Това е нов метод и не бива да се отлага.”
В „СБАЛ – Гръбначен център” АД се лекуват бързо и безболезнено почти всички видове заболявания на гръбначния стълб - шията, гърба и кръста. Акцентът е върху дисковите хернии, дегенеративната и вродена гръбначна стеноза, различни видове възпаления, предизвикващи притискането на гръбначните нерви.
Изпълнителен директор и основен акционер на дружеството е Десислава Любенова, която застава зад концепцията на един от пионерите на гръбначната хирургия в България – д-р Илиян Стоев. Те заедно изграждат първата и единствена по рода си у нас специализирана болница за лечение на гръбначни заболявания.
Разговаряме с д-р Стоев за доверието, методите на лечение, за профилактиката:
Провокирана от вашите пациенти, Ви питам: Как се гради доверието пациент-доктор, важно ли е?
Да, много е важно. То е нещо като любовта от пръв поглед. Виждаш един човек и решаваш можеш или не можеш да му се довериш. След това отношенията се потвърждават от много малки жестове, думи, които потвърждават първоначалното впечатление.
Те ви се доверяват, че ще им помогнете в болката. Вие доверявате ли им се? Как се получава тази симбиоза?
Да. Ще цитирам един мой учител, който казваше на пациента си: „ Ние сме трима: аз, ти и болестта. Ти избираш с кого да бъдеш – с мен срещу болестта или с болестта срещу мен, т.е. участието на пациента в лечението е изключително важно. При позитивните хора и тези, изпълнени с надежда, резултатите са многократно по-добри, отколкото при тези, които се съмняват.
В интернет една дама коментира: „За съжаление болестите на гръбнака са много коварни и болезнени, имам дискова херния и радикулит, предлагат ми безкръвна интервенция , но се страхувам и не знам ще има ли резултат. Две ключови думи: СТРАХ И РЕЗУЛТАТ. Защо страхът е лош съветник при болестите на гръбнака?
Вие знаете каква е стратегията на щрауса – да зарови глава в пясъка и да смята, че проблемът ще отмине… възможно най-лошата стратегия. Човек трябва да поглежда проблемите фронтално и да се мъчи да ги разреши, т.е. ако нас ни болят кръста, гърба, краката, шията, ние трябва да знаем защо се случва това нещо и да знаем какви са опциите за решаването на този проблем. Не всяка опция трябва да се реализира, но ние трябва да знаем какво би могло да се направи.
Ще бъде ли коректно, ако кажа, че прешлените са нашите „амортисьори“ и защо свикването с болката е по-опасно от това, да тръгваме да я лекуваме. До какво води отлагането?
Това твърдение отчасти е вярно, защото всъщност не прешлените, а междухрущялните прешлени дискове са амортисьорите, а прешлените са онази част от гръбначната колона, която осигурява стабилността на тялото. По отношение на втората част на въпроса – човек не трябва да живее, страдайки. Това е философският отговор, а медицинският отговор е, че ако човек свикне с болката, тази болка става хронична. Тя се лекува много по трудно, отколкото острата първоначална болка. Клетките запомнят болката, мозъкът запомня болката. Включително когато се премахне причината за болката, следата остава и човек продължава да страда, дори когато няма защо.
Кои са симптомите, които ни предупреждават, че имаме проблеми с гръбначния си стълб, от шията до кръста? Назовете ги – популярно…
Дискомфорт и болка. Това е началото. Болка в определени участъци на гръбначния стълб. Когато заболяването напредне, обикновено имаме, чисто медицински погледнато, притискане на нервни коренчета, които излизат от гръбначния стълб, формират нерви и по тези нерви вървят импулсите от главния мозък към тялото, за да може тялото да осъществява двигателната си дейност и по същите тези нерви главният мозък събира информация от тялото за него и за средата около него, за да може да реагира на тази информация. Когато се притискат тези коренчета, започват болките, които са локализирани не само по хода на гръбначния стълб, но започват да се излъчват по ръцете, по междуребрените нерви. Най-драматичната част на това притискане е появата на парези, мускулна слабост в определени крайници, в определени участъци от крайници. Катастрофално увреждащи качеството на живота са онези симптоми, при които се губи контролът при уриниране и дефекация.
И така – има болка, симптомите са ясни, какъв е правилният път?
Началото е при личния лекар, който според възможностите си назначава медикаменти, назначава физиотерапия, провежда консервативно лечение. Това са първите стъпки за лечение на гръбначните заболявания, най-вече на дегенеративните гръбначни заболявания. Ако няма резултат от това лечение, той насочва пациента към специалисти, като първото ниво, с което се сблъскват пациентите, са невролозите. Ако и тяхното лечение е неуспешно, то би трябвало да се премине към образната диагностика – рентгенови снимки, магнитен резонанс, компютърна томография или електрофизиологични изследвания, които да локализират причината за болката, да дадат обяснение защо се е появила тази болка. Резултатите от образните изследвания задължително трябва да бъдат свързани с клиничните прояви на заболяването. Много често при образните изследвания виждаме множествени изменения на гръбначния стълб, а всъщност причината, генератора на болката, е само на едно място. А това е много важно в следващите стъпки при лечението на тази болка, защото усилията трябва да бъдат насочени именно към генератора на болката, независимо дали с минимално инвазивни средства или със средствата на класическата хирургия.
„СБАЛ – Гръбначен център” сте болницата в България, която е специализиран в лекуване на гръбначни заболявания чрез миниинвазивни методи.
Нашата заслуга е, че ние разширихме обема на тези мини-инвазивни методи, създадохме „СБАЛ – Гръбначен център” с акцент върху тях и ги популяризирахме много повече.
Аз съм пациент, имам образно изследване, имам проблем. Какво следва при лечението ми с миниинвазивен метод?
Следва консултация със специалисти от нашата болница, анализ на събраната информация и вземане на решение, приложими ли са минимално инвазивните методи или не, защото има заболявания, при които те не са подходящи. След анализа, ако сме убедени в полезността на приложение на минимално инвазивния метод, следващото стъпало е да изберем кой от тях е подходящ и пристъпваме към лечението. Приемаме пациента в клиниката и провеждаме лечението в рамките на един до три дни.
Бихте ли обяснили същността на минимално инвазивните методи, които прилагате в „СБАЛ - Гръбначен център”?
Най-минималната процедура при мини инвазивните методи, това са така наречените “озонови нуклеолизи”. Това е процедура, при която се инжектира озон в центъра на диска, като целта е да се понижи налягането в него и по този начин индиректно да се освободи отчасти притискането на нервни коренчета и нервни окончания във фиброзния пръстен, които предизвикват оплакванията на пациента. Това е продължение на един много стар метод на химическата нуклеолиза, създаден през 50-те години на миналия век, но изоставен заради реакции към химическия агент, с който се извършва процедурата. През 80-те години италиански ортопед открива тези качества на озона и започва да прилага озоновата нуклеолиза.
Следващите процедури след озоновата нуклеолиза са пак методи на т.нар. индиректна дискова декомпресия, каквото представлява и нуклеолизата. Това са нуклеотомиите, при които механично се отстранява част от вътрешността на диска със същата цел. Това може да се извърши ръчно, може и автоматично, чрез различни видове декомпресори, а може да се извърши и с куагулация – с електрод, на върха на който се получава нискотемпературна плазма или пък с лазер, при който с лазерно влакно се изпарява част от вътрешността на диска.
Това ендоскопски ли се прави?
Това се прави под ръководството на рентгенова апаратура, но не се извършва ендоскопски. Ендоскопската процедура е вече малко по-инвазивна, извършва се с по-големи и по-широки канюли, където може да се въведе и ендоскоп. Предимството, е че ендоскопът позволява навигацията на работните
Каква е разликата между мини инвазивните методи и класическата хирургия?инструменти. Ендоскопски целта е по-радикална, отколкото на индиректната декомпресия. Целта е отстраняване на дискова херния, а не индиректна декомпресия. Това се извършва или с инструменти-римери, или със специален високоенергиен лазер.
При класическата хирургия имаме голям разрез, въздействие върху меките тъкани на организма и значителна хирургична травма, съпроводена със съответната кръвна загуба и рискове от инфекциозни усложнения. При минимално инвазивната хирургия това представлява обикновено една игла, която при специалното ръководство на флуороскопа се въвежда в диска и примерно: инжектира се озон, извършва се нуклеотомията, лазерната декомпресия и т.н. – всичко се извършва с тази игла. При ендоскопския метод се въвежда тръбичка, което позволява да се огледа интервертебралният отвор, междупрешленият отвор, през който преминава нервното коренче, установяваме компресията върху коренчето, освобождаваме я; лазерната енергия ни позволява да разширим отвора, ако е много стеснен, т.е. извършваме процедурата или с убождане, или с малък разрез. Проникваме в генератора на болката по един много щадящ меките тъкани начин и го отстраняваме.
Съществува ли риск от досег на гръбначния мозък?
Зависи от опита на хирурга, т.нар. крива на обучението. Колкото по квалифициран е, толкова рисковете са по-малки.
Коректни ли ще бъдем, ако кажем, че мини-инвазивната хирургия е щадяща хирургия и защо?
Да, щадяща е, защото при пациента щадим целия му организъм, защото тази процедура се извършва с локална анестезия, след подтискане на страха. Нямаме рисковете на общата анестезия. Хирургичният достъп е много щадящ по отношение на тъканите, което води до по-малка и по-нискоинтензивна болка. Рискът от инфекции е по-малък, престоят в болница е по- кратък, ресоциализацията на пациента е по-бърза.
Колко пациенти са се доверили на „СБАЛ – Гръбначен център”?
Изпълнителният директор г-жа Десислава Любенова може да представи коректна информация.
Каква е успеваемостта при тази интервенция?
Позитивните резултати са около 80 процента. Съотнесено към минималните рискове, които са 4-5 пациенти на 10 000 процедури, съотношението полза-риск е изключително в полза на пациента. Ние се притесняваме за всеки пациент. Това не е просто статистика, това са едни очи, които те поглеждат, вярвали са в резултата и ако не се получи, моето разочарование е не по-малко от това на пациента. Само един лекар в историята на човечеството е можел да помага на всички, включително е връщал хора от царството на Хадес и баща му, Зевс, го е взел на небето, говорим за Бога на медицината Ескулап. Всички останали лекари, които се хвалят, че резултатите им са 100 процентови, лъжат.
Бихте ли казали кои заболявания не са подходящи за мини-инвазивна хирургия?
Тумори, изкуствено дисково протезиране, сколиоза, някои видове възпаления. Но вече има методики и ние прилагаме такива при счупвания на телата на прешлени – извършваме минимално инвазивни процедури по възстановяването на гръбначния стълб. Много е впечатляващо, ние мобилизираме една зона от 5 прешлена с няколко разреза от 1,5 см, което е много щадящо за пациента.
Услугата в”СБАЛ – Гръбначен център” е комплексна. Какво следва след Вашата интервенция?
Следва въздействието на кинезетерапевт, който обучава пациента за начина му на живот след процедурата. За тази цел сме създали „Училище за гръбнака”. То е насочено към образованието на пациентите как да продължават живота си. Ние искаме да се обърнем не само към последиците, но и към профилактиката. За съжаление не можем да привлечем вниманието на обществото, че профилактиката е много по-важна, отколкото лечението, колкото и изтъркано да звучи това. Близо 80% от хората в развитите държави имат поне веднъж в живота си проблеми с гръбнака. Ако успеем да преместим профилактиката преди лечението, бихме могли да спестим много сериозни финансови ресурси на обществото.
Защо д-р Стоев концентрира знания, умения и опит в гръбначната хирургия? Удовлетворен ли сте от избора си?
Сложният въпрос на личния избор. Аз съм неврохирург с над 30 години практика. В началото мозъчната хирургия ми бе интересна, но монотонността ме отегчи. Развитието на гръбначната хирургия започна да изпреварва технологично мозъчната и интересът ми се прехвърли. За мой късмет при престоя си в Кувейт попаднах на един изключително добър местен доктор – Тарик Синан, Господ да го поживи, който обърна вниманието ми към минимално инвазивните методи. Когато се занимаваш само с едно нещо, ставаш все по-добър и по-добър в него. Открих неща, на които не бях обръщал внимание. Когато човек се специализира в една тясна област, каквато е гръбначната хирургия, междинното звено между ортопедия и неврохирургия, то той може да стане най-добрият.
Срещнах се с Ваш пациент, който е имал шанса да се лекува в германска клиника, но е избрал „СБАЛ – Гръбначен център”? Коментарът ви за това?
С това започнахме разговора – ДОВЕРИЕТО. Ние тук правим същите неща, които се правят и в германските клиники. Аз съм се учил и в Германия и Италия, Австрия, във Великобритания. В добрите болници се прилага световната медицина.
„СБАЛ – Гръбначен център”, София – най- доброто решение за всеки пациент“- коректно ли е това послание?
Като патриот на лечебното заведение смятам, че е така, но не само ние предлагаме добри методи на лечение. Нашето предимство е, че ние концентрираме това лечение.
Най- очарователните “Благодаря!” във Вашата практика?
Най-очарователното “Благодаря!” е на едно момченце, което ми направи картичка – саморъчна, в която ми благодареше, че съм излекувал баща му, за да може да го води на плуване.
Тръгваме с д-р Стоев към операционната. Там готова за операция е г-жа Пенка Минчева, която ми казва: „Първото ми впечатление тук бе от обстановката. Като влезеш, те респектира хигиената, обслужването, медиците и персоналът са подбрани, весели, добри. А, какво повече да искам? Всички са вежливи, учтиви и внимателни.
Д-р Стоев, оставям се във Вашите ръце!”
Болничното лечение в „СБАЛ – Гръбначен център” не се заплаща от пациентите, тъй като има подписан договор със Здравната каса по клиничните пътеки, отнасящи се до специализацията му. Хоспитализираните ползват луксозни условия на престой, в модерни и релаксиращи стаи с климатици, кабелна телевизия и безжичен интернет.
#