Кръгла маса в навечерието на 70 г. от 9.9.1944 г. констатира: Изтървахме питомното, гоним дивото!

STZAGORA.NET


Драгомир Стойнев и Донка Черковска
.

“Стара Загора в България и света по време на социализма” бе темата на кръгла маса, която се проведе днес, в навечерието на 70-годишнината от Девети септември 1944 г., организирана от Българския антифашистки съюз, БСП, Отечествения съюз и други леви партии и движения в града.

В кръглата маса участваха водачът на листата на коалиция “БСП – лява България” Драгомир Стойнев, министър на икономиката и енергетиката в кабинета на Пламен Орешарски, изявени стопански ръководители в Стара Загора и региона по времето на социализма – Купен Купенов, Васил Дюлгеров, Енчо Енев, Стоян Куртев и Петър Цаклев, както и председателят на Областния съвет на БСП Васил Самарски. Дискусията води Донка Черковска, председател на Областния съвет на БАС – Стара Загора.

“До 1989 г. целта ни беше в Стара Загора да се вкарват нови и нови количества питейна вода, за да се тушират негативите на съществуващия воден режим – припомни Купен Купенов, кмет на града в годините преди 1989-та. – Направиха се много водохранилища с общ обем 50 000 куб.м, което се равняваше на 50% от денонощния разход на вода в Стара Загора, като европейските норми в това отношение бяха почти същите – 51-52%. Никой не говореше обаче за канализация тогава, тя бе подценена донякъде. Направиха се и големи колектори за стичащите се дъждовни води, за да не се заливат ниските части на града в района на жп гарата. От този период Стара Загора има и едно от най-стабилните ел.захранвания в България. Кварталите бяха с осигурено двойно захранване, а големите обекти като Окръжната болница – и с тройно. Строителният отрасъл в Стара Загора също беше на челно място в България, като градът се разрасна, появиха се нови квартали. Построени бяха големите сгради на болницата и операта, стадионът, мемориалният комплекс “Бранителите на Стара Загора”. Много грижи бяха отделени на Аязмото – нашият уникален парк, който, ако беше в София, всеки ден щеше да се говори за него” – разказа Купен Купенов.

Васил Дюлгеров – дългогодишен директор на НПСК “Берое”, секретар на ОК на БКП, зам.-председател на Окръжния народен съвет и председател на ЦС на НТС, се върна близо 40 години назад в спомените си, за да сподели как през август 1977 г. Политбюро и Министерският съвет са утвърдили програма “Роботика” с три раздела: изучаване на световните достижения в областта на роботизацията на производствените процеси, създаване на необходимите кадри – ръководни, изпълнителски, икономически и технически, и осигуряване на условия за научно-техническо развитие в областта на роботостроенето. Така на основата на съществуващия завод за металорежеши машини е създаден Научно-производственият стопански комплекс по роботика “Берое” с 1800 работници и служители и Научно-изследователски институт към него с 300 души, 200 от които – инженери. Работата е започнала на базата на вече създадените роботи от портален тип, като в завод “Берое” е успял да построи 72-метров портал с 12 манипулатора. Реализирани са гъвкави автоматизирани производствени системи (ГАПС) до ниво цех, както и автоматизирани работни места. Бидейки на върха на научно-техническия прогрес, завод “Берое” е бил посещаван от висшите държавни ръководители на България и други социалистически страни, както и от ръководители на СИВ. Силната икономика на страната през 70-те години на ХХ век със създадения комплекс Роботика-Енергетика-Хидравлика-Оръжейна промишленост е позволила България по онова време да има положително икономическо салдо в размер на около 1 милиард лева.

Водачът на листата Драгомир Стойнев припомни, че на 9 септември 1944 г. България не е имала почти никаква индустрия, а 40% от населението е било неграмотно. Последвалата икономическа революция е родила една напълно модерна държава, съсипана през 24-те години “преход” след 1989 г. с отказа от централно планиране и пазарния хаос. Докато по света окрупняваха селскостопанското си производство и поддържаха планирането си по петилетки, ние ликвидирахме нашето, а сега мислим как да възстановим унищоженото – каза ексминистърът на икономиката и енергетиката. Той акцентира върху разбиването на ценности като образование, семейство и родолюбие. Кое наложи приватизацията на енергоразпределителните предприятия? Кой и с какви пари ще е в състояние да плаща постоянно растящата цена на тока след поредния й скок – попита риторично Стойнев, като отбеляза, че вече нямаме висококвалифицирани кадри. Той бе категоричен, че българската енергетика трябва да остане на държавата, тъй като е част от националната сигурност.

Енчо Енев, ръководил навремето “Хранинвест-Хранмашкомплект”, ДЗУ, “Бисер Олива” и “Медийни системи”, опроверга битуващото мнение, че социализмът е бил затворена система. Напротив, бяхме много отворени към света – припомни той, като посочи за пример българските дъщерни фирми на големите ни предприятия в Западна Европа. Той благодари от дистанцията на годините на Васил Недев (дългогодишен първи секретар на ОК на БКП в Стара Загора) и на Васил Дюлгеров за дързостта и оптимизма им, с които са създали високотехнологичната старозагорска промишленост. Когато икономиката ни така стремително растеше, инвестирахме предимно в нея и не ни оставаха много пари за социални програми. Хората разбираха това и никой не мрънкаше. Жалоните, които забихме тогава, и сега дават основание на БСП да се гордее – заключи Енчо Енев.

В една Англия процесът на комасация на земята е протекъл за цели 320 години. А у нас бе сътворено истинско безумие с унищожаването на крупното ни селскостопанско производство след 1989 г. с така наречените “ликвидационни съвети” – посочи на свой ред Стоян Куртев- председател на АПК, зам.-председател на Окръжния народен съвет и на Областния съвет в Хасково. Стигна се дотам днес, крупни земевладелци само да разорават земята, без да сеят нищо, само за да получат многомилионните си субсидии за нея. Той цитира конкретни цифри за произвежданото в годините на социализма зърно – 9 милиона тона годишно, срещу 3-4 милиона днес и припомни, че само в старозагорския Птицекомбинат са отглеждани по 11 милиона бройлера годишно. Стара Загора е давала на България по 15 хиляди тона пипер, 30 хиляди тона домати, 5 хиляди тона череши. Консервният комбинат “Петко Енев” в Стара Загора даваше 165 000 тона готова продукция годишно, а цялото производство на казанлъшкия консервен комбинат се изнасяше, като всичките конфитюри оттам отиваха в Англия, свидетелства Стоян Куртев. На ден за СССР са товарени на старозагорската гара и по 40 вагона с вино за СССР. “И колбасите бяха от месо, и млякото беше от мляко. А сега народът ни забрави вкуса на добрата храна!” – емоционално обясни той, като обвини за бедите, сполетели България, всички правителства след 1989 г.

Васил Дюлгеров (вляво) и Васил Самарски

Стоян Куртев (вляво) и Петър Цаклев

Петър Цаклев – един от екс-изпълнителните директори на завод “Берое”, направи паралел между начина, по който е усвоено промишленото наследство през 1944 г. и след 1989 г. Всички работилнички за вино, ракия, тютюн и металообработване в Стара Загора бяха запазени след Девети септември и надстроени. Бързо се създадоха над 100 предприятия, които претърпяха взривообразно развитие и нищо от наследеното не се затри. Но затова пък само 4 от тези над 100 старозагорски предприятия продължиха да се развиват след 1989 г. – “Загорка”, “Бисер-Олива”, “Металик” и “Средна гора”. Втора група предприятия като “Прогрес” и “Червено знаме” се запазиха, но са далеч от предишната си форма. Третата група, представена от ДЗУ, “Берое”, “Хранмаш” и др., обаче се затриха напълно. “Изтървахме питомното, гоним дивото!” – обобщи Петър Цаклев.

Енчо Енев допълни: по времето на социализма имахме свръхзаетост, затова правехме роботи. Имахме стратегия, а сега оцеляваме ден за ден.

Днес, 70 години след 9 септември, какво трябва да направим, за да имат децата и внуците ни бъдеще в България? – зададе въпрос Купен Купенов и посочи възможното решение:

* Да бъде възстановено всеобхватното държавно планиране в икономиката. Неслучайно Швейцария, в която държавното регулиране и планиране е най-силно развито, е сред най-конкурентоспособните страни;
* Да се спре практиката, наложена от различните партии, която спечели, да уволнява кадрите на опонентите си. Защото подготвените кадри не се създават лесно и за една година.

Водещата кръглата маса Донка Черковска обобщи: “Социализмът не беше период на застой, нито пък беше затворена система. Социалистическа България работеше за интересите си и ги защитаваше добре. Онзи строй беше с несъвършенства, които ние виждахме и признавахме открито, но беше и много по-справедлив от сегашния капитализъм. Идеалът ни трябва да се запази и възроди за бъдещето.”

“Благодаря Ви за мъжеството, с което през десетилетията измъквахте България от ралото и синура!” – обърна се Черковска в заключение към участниците в кръглата маса.
#

spodelime.com