Отворено писмо на Старозагорския митрополит Галактион: Прилагайте законите еднакво, независимо от етносите

STZAGORA.NEТ

„Всичко изпитвайте, о доброто
се дръжте. Въздържайте се от всякакво
зло” /I Сол. 5.21,22/

Боголюбиви братя и сестри, обични в Господа наши духовни чеда,

Ние се обръщаме към вас, за да споделим нашите разсъждения, свързани с обществения живот, след провеждането на изборите, за да бъде схванато нашето послание по-обективно и безпристрастно, за да бъде разчетено то като израз на истинската ни тревога и архипастирска загриженост. Макар ние да не участваме пряко в политическия живот на богодаруваната ни епархия, не можем да останем безучастни към ставащото в нейните предели, не можем да не забелязваме тревогите и вълненията на нашите епархиоти, не можем да не се вълнуваме и работим за разрешаване на проблемите и въпросите свързани с благоденствието на Старозагорската Епархийска църква.

Ние ежедневно се сблъскваме с обещанията, с които желаещите да застанат начело заливат своите потенциални избиратели. Това дали тези обещания ще станат реалност или ще останат голи декларации е въпрос, който ще бъде разрешен от времето. Ние обаче, бидейки обдарени от Твореца със свободна воля сме тези, които да изберем, как да подредим живота си в бъдеще. Ние сме тези, които опирайки се на вложения от Бога разум, обръщайки се назад във времето и оценявайки реалността, да преценим, кое е добро и кое е зло. Ние сме тези ковачи на собствената си съдба, които по съвета на св. апостол Павел, трябва всичко да изпитваме, но да се държим за доброто /I Сол. 5:21/.

Ето защо, ние не можем обаче с лека ръка да подминем и горчивината, която изпълва сърцето ни, разочарованието, което не дава покой на душата ни. Ето защо, ние си спомняме и думите на боговдъхновения св. пророк Исайя, който говори „Развълнуван съм от това, що слушам; смутен съм от това, що виждам. Сърцето ми трепери, тръпки ме побиват; радостната ми нощ се превърна в ужас за мене” /Ис. 21:3,4/.

Нека си припомним например липсата на съдействие и разбиране на държавната власт по въпроса за религиозното обучение на подрастващото поколение. Всички ние виждаме резултатите от бездуховността на българското училище. Именно това е причината сега да има толкова голяма детска престъпност, ширеща се наркомания и липса на православни християнски ценности в нашето общество. Тази бездуховност, това грубо пренебрегване на всеки авторитет и на всякакви правила, води до чувство за безнаказаност и тотално потъпкване, какта на Божествените закони, така и на държавното законодателство. Горното наше виждане се потвърди до голяма степен през последните седмици в престолния ни град Стара Загора. Чрез различни механизми и похвати се осуети изпълнението на една заповед на Градоначалника на гр. Стара Загора, с която се целеше еднаквото прилагане на закона от всички граждани. Да, ние сме за равенството на всички граждани и се противопоставяме категорично на дискриминацията и геноцида на едни граждани и привилегированото отношение към други. Именно от това наше разбиране се ръководим, когато твърдим, че с осуетяване на изпълнението на кметската заповед за отстраняване на незаконно построени сгради, управляващите – тези които са призвани да съблюдават спазването на Закона, толерират нарушаването на закона и поощряват закононарушенията и техните извършители. Това безотговорно поведение е опасен прецедент, който дава на обществото лоши сигнали и разрушава устоите на държавното устройство и обществения ред. Подобни действия засилват чувството за несправедливост, защото ако едни български граждани не заплатят консумираната от тях вода и електроенергия, биват своевременно санкционирани, а други могат да ползват тези услуги без да плащат, като цената се заплаща от онези първите – коректните, изрядните и спазващите правилата. Проявна форма на това чувство за безнаказаност е и безразборното и незаконно изсичане на дървесни видове в залесения от блаженопочившия наш предшественик митрополит Методий парк „Аязмото”.

Бог, Който „не е Бог на безредие“ /I Кор. 14:33/ ни учи да пазим Закона и да живеем, съобразявайки се с него. Принципите на правовата държава изискват Законът да бъде еднакъв за всички и пред него всички да сме равни. Българските държавници и управници, българските правоприлагащи институции и цялото българско общество сме длъжни всякога да прилагаме Закона еднакво, а не според конюнктурата и моментните ни интереси. Не бива да има български гражданин, независимо от неговия етнос, пол, социално положение, религиозни или политически убеждения, за когото Закона да не се прилага или да се прилага различно от другите граждани. Недопустима е и проявата на дискриминация и геноцид, при които за едни Законът да се прилага с цялата му тежест, а за други въобще да не се прилага. Проява на политически популизъм е криворазбраното прилагане на принципите на справедливостта и толерантността, когато грубо се потъпква Законът. Недалновидно и безперспективно е като общество да толерираме погазването на Закона и възпитаваме престъпници. Изборите отминаха, но проблемите ни ще останат, защото ние, нарушавайки Закона и пренебрегвайки неговото върховенство, демонстрираме липса на себеуважение. Ако ние като общество не можем да се противопоставим на закононарушителите, утре самите ние ще бъдем жертва на собственото си нехайство и безхаберие, което проявяваме и допускаме днес.

И тъй, споделяйки с широката общественост тези тежнения, ние целим само да представим някои факти, защото трябва да отсеем зърното от плявата, трябва да изпитваме всичко, но да се държим в доброто /Сол. 2: 21/, защото от нас зависи какви са хората, които ни ръководят. Наистина Църквата не е от този свят, но пребивава в него и трябва да се вълнува от ставащото в света, защото от този свят зависи земната войнстваща Църква. Затова и не бива да забравяме написаното в Свещеното Писание – Библията, където четем: „Мъдър управител учи народа си, и управлението на разумния бива добре уредено. Какъвто е управителят на народа, такива са и които служат при него, и какъвто е началникът над града, такива са и всички, които живеят в него. Непоучен управител погубва народа си, а при благоразумието на силните – град се урежда.”/Сир. 10:1-3/, и още: „Ако управникът слуша лъжливи думи, то и всичките му служители са нечестиви.” /Притчи 29:12/.

Тези пък, които са се заели с нелеката и отговорна задача да управляват народа и да определят народните съдбини, трябва всякога да помнят думите на премъдрия Соломон, който говори: „Затова, слушайте и разберете, научете се, съдии от земните краища! Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите! От Господа ви е дадена властта, и силата – от Вишния, Който изследва делата ви и изпитва намеренията. Защото вие, бидейки служители на царството Му, не съдихте право, не пазихте закона и не постъпвахте по Божията воля. Страшно и скоро ще ви се яви Той – Господ Бог, – и съдът над управниците е строг, защото малкият заслужава милост, а силните ще бъдат силно мъчени. Господ на всички няма да се уплаши от лице и не ще се побои от величие, защото Той е сътворил и малък и велик и еднакво премисля за всички; но управниците ги очаква строго изпитание” /Прем. Сол. 6:1-6/.

† СТАРОЗАГОРСКИ
МИТРОПОЛИТ /п/ ГАЛАКТИОН
#

бутони за споделяне