Старозагорци свидетелстват, че Ески джамия не е била действащ храм през годините

STZAGORA.NET
Столичанката Ира Антонова, живяла и учила през 70-те години на ХХ век в Стара Загора, свидетелства във Фейсбук-страницата “Истината за Стара Загора”, че през 70-те години на миналия век Ески джамия в центъра на града, за собствеността върху която претендира “Мюсюлманско вероизповедание” – София, не е била действащ храм. Тя изявява желание да бъде конституирана като свидетел по делото и моли за съдействие това да стане. По-долу привеждаме пълния текст на заявлението й:
* * *
- По повод делото за старозагорската джамия, искам да известя следното. Свидетелствата на туркини, че през 1975 година са се извършвали някакви молитвени действия вътре, си е чисто лъжесвидетелство. През 1975 година е нямало и не може да е имало никакви молитви в джамията.

Първо. Аз съм родом от Стара Загора, днес живея в София, но през годините 1974-78 година съм учила в Руската гимназия. Всеки ден минавах по тогавашната улица „Неделчо Николов” зад джамията, посока изток-запад, и чаках автобус пред градината, на тогавашния булевард „Георги Димитров”(сега пешеходна зона) за училище. После – обратно. Тогава джамията беше заключена и запусната до степен, че влизането вътре беше опасно и невъзможно. Откъм тогавашния бул. “Георги Димитров” нямаше възможност да се влиза. А отзад, на вратата висеше огромна верига с ръждясал катинар, който не би могъл да се отваря периодично, освен ако не се счупи. На това аз съм свидетел и искам да бъда конституирана като такъв от страна на ответника. Освен това, като християнка, искам да свидетелствам, че съм се молила на прага му и съм призовавала християнския бог да бди над мястото. Ако това е достатъчно за доказване на богослужебна дейност, то в такъв случай храмът, на прага на който съм отправила моята християнска молитва, принадлежи на християнското изповедание.

Второ. Мястото е дарено от османската администрация като вакъф вероятно към 18 век ( ако изобщо намерят документ). Но преди това – в продължение на 15 века, от 313 година, до времето на османското дарение, мястото е било в юрисдикцията на константинополската Патриаршия и за известно време – под юрисдикцията на българската средновековна Архиепископия и Патриаршия. Когато през 1453 година Константинопол пада под османска власт, между Патриаршията му и султан Мехмед Завоевателя се сключва договор, че Патриаршията ще запази своята юрисдикция за вечни времена върху земите, за които я е имала до май 1453 година. Така че, всякакви други договори, които представляват сделка с чужди имоти, са невалидни.
Моля, тъй като не живея в Стара Загора, помогнете ми да се ориентирам дали мога да се конституирам като свидетел по това дело. И понеже съм и историк – и евентуално като експерт.

При всяко разглеждане на делото съм съгласна да идвам от София до Стара Загора, но ми е нужно някой, който е в центъра на тези събития, да ме ориентира дали, как и кога мога да бъда свидетел на ответника. И, тъй като разбирам, че Министерството на културата е ответник, а в момента то се държи от ДПС, значи трябва да се намери друг начин да свидетелствам. Ако някой знае нещо, моля да се свържете с мен на Фейсбук, съобщения – после ще ви дам мейли и телефони. Освен това, ако някой от Стара Загора, посветен на каузата, идва в София, свържете се с мен да говорим лично. Готова съм на всичко, за да помогна, ако е възможно.

*  *  *

Бел. ред.:  Хиляди старозагорци помнят – и ако е нужно, могат да свидетелстват – че през последните 4-5 десетилетия джамията не е била действащ храм. Тя стоеше заключена, и само през малки пролуки  по-любопитните, обикновено деца и ученици, можеха да надникнат по волята на случайността и да видят, че вътре беше празна и безлюдна.

*  *  *
Във Фейсбук свидетелства и Неделчо Янев:

Аз пък имам смътни спомени, че покрай джамията имаше налепени разни дюкянчета тип ламаринена бараки. Това е още преди да построят универсалния магазин. Имаше там един Бай Илия, бе циганин и поправяше чадъри баща ми ме водил там, и ми беше интересно да гледам многото чадъри закачени по стените.

Помня и минарето и то бе точно където е сега трафопостът, или по-точно на северния му край. Няколко пъти съм се качвал на това минаре с момчета от нашата махала, даже няколко дена преди да го съборят се качвахме.

Никога не съм виждал или чувал някой възрастен човек да споменава и помни, че тази джамия е работила. Вероятно последно е функционирала по време на турското робство.

Спомените ми от малък са, че тази сграда от много отдавана е изоставена. След освобождението едва ли е функционирала с оглед на това какво са направили турците с местното население.

* * *
Коментар на Неделчо Демирев, изпратен до Stzagora.net:

Роден съм 1959 година и оттогава съм живял и продължавам да живея в нашия прекрасен град. Родното ми място е на 200 метра от Ески джамия. Откакто се помня, т.е. от около 6-годишна възраст, дядо ми ме водеше на разходки в градската джамия, до пазара и маршрута ни беше край нея. Той беше роден и живял в Стара Загора. Беше ми казал, че той не помни джамията някога през неговия живот да е била действуваща.

Аз помня въпросния огромен ръждясал катинар на вратата. Вратата беше полуизгнила и висеше на фантазия на пантите си. Подхода към входа будеше недоверие, че може всеки момент да се срути и нито аз, нито моите приятелчета смеехме да се доближим до нея.

През 1973 или 1974 година, когато бях в девети клас в гимназията, събрах смелост и се приближих и надникнах през пролуките на вратата. Вътре се виждаше прахоляк, изпадала мазилка и боклуци по пода. Ако спомените ми могат да помогнат като свидетелство на ответника – готов съм да свидетелствувам! Мисля, че и всички, които помнят тези неща, няма да откажат същото.

Поздрави!
#

бутони за социални мрежи