Тракийска гробница и двуметров скелет на мъж изскочиха от бездната на времето при археологически разкопки край Братя Даскалови

STZAGORA.NET


Ръководител на разкопките е ст.н.с. д-р Милена Тонкова от Археологическия институт с музей при БАН. Заедно с нея работят н.с. д-р Здравко Димитров и докторантът Явор Иванов.

Двете от проучваните могили са с обичайните размери – около 50 метра диаметър и 7-8 метра височина. Те са тракийски. Третата, висока само 1,60 м, е много по-стара – на 3 хилядолетия.
Най-близката до Братя Даскалови Читашка могила се намира непосредствено до крайните къщи в северната част на селището.
Втората, Момина могила, е на по-високо място в същия район. До нея се достига по черен път, след като се мине край първата могила и се изкачат още около 500 метра нагоре по баира. Под нея има каменна тракиска гробница.

В непосредствена близост, само на няколко метра, е и третата, най-ниската и най-стара могила.
В района има общо около 20 могили. Започналите тази пролет разкопки са по двугодишен проект, спечелен от Община Братя Даскалови. След проучването им могилите ще станат достъпни за туристически посещения.


Ст.н.с.
д-р Милена ТОНКОВА:

- Момина могила е голямо възвишение в източната част на Братя Даскалови, върху което преди 2500 години е издигната тракийска гробница, вероятно от Елинистическата епоха. Тя е затрупана с голям могилен насип с височина 7 метра и над 50 метра диаметър. Гробницата е изградена в централната част на насипа. Разположена е много дълбоко, затова разкопките са доста трудни.

Гробницата е открита през 2008 година, януари месец. Могилата е пробита от иманяри, които са направили изкоп около 4 метра и след няколко неуспешни опита са проникнали вътре в коридора и след това в камерата. Изровили са тунел, дълъг над 5 метра. Какво точно са намерили, не е ясно, но така или иначе в гробницата е прониквано преди нас. Още тогава стана ясно, че иманярският изкоп води до гробница и беше направен проект за нейното проучване, с който Община Братя Даскалови кандидатства.

Проектът, един от малкото спечелени в България, е по програма Финансов механизъм на европейското икономическо пространство и стартира тази година. Стойността му е над 300 хиляди евро. Бенефициент е Община Братя Даскалови. Направена беше една по-широка програма за проучване, която включва и реставрация, консервация и социализиране на гробницата. По програмата ще бъдат проучени и още няколко други могили в общината, както и едно тракийско селище, едно римско и други обекти. Програмата е за едно по-обширно проучване на античното културно наследство в района на Чирпанските възвишения на територията на община Братя Даскалови.

Аз съм водещ археолог на проучванията. Работя от 10 години в района, като съм правила много теренни обхождания. Правя от години проучване на тракийското селище в областта Фалка бунар до село Горно Белево, също в община Братя Даскалови. Така че това е по-скоро продължение на една дългосрочна програма.

-

В изпълнението на тазгодишните задачи участват главно археолози от Археологическия институт с музей при БАН. Читашката могила, която е до стопанския двор на Братя Даскалови, се проучва от д-р Здравко Димитров, който е научен сътрудник в института. Тук се работи и още една могилка, до Момина могила, която се проучва съвместно от мен и Явор Иванов, който е докторант в Археологическия институт.

В програмата са включени и колеги от Регионалния исторически музей в Стара Загора – Димитър Янков, и от музея в Чирпан – Нася Якимова. Те ще се присъединят през лятото и есента, когато ще проучваме други обекти.

Много ни помагат Ваня Стоева, кмет на община Братя Даскалови, както и зам.-кметът Стайко Генов. Работим изцяло съвместно. Има специална организация, която се грижи за техническата поддръжка на всички археологически дейности.

Мога да кажа, че положихме успешното начало на един европейски проект за проучване на културното наследство в България, и в частност в района на Чирпанските възвишения. Тук е бил един от най-важните центрове на развитие на тракийската култура още от 5-ти век пр.Хр.

През 30-те и 40-те години на ХХ век, както и по-късно, тук и случайно, и при археологически разкопки са откривани някои от емблематичните за тракийската култура паметници. Каквито са изключително богатите погребения от Класическата епоха от Пъстрово, Славянин, Съединение, Опълченец, Оризово, Стоян Заимово, както и от Розовец и Брезово, които са в Пловдивска област.

В момента тук, на Момина могила, това е първата гробница, която се открива на юг от Средна гора и е първият паметник, който е с абсолютно същия характер, каквито са казанлъшките гробници. Колко е голям ще стане ясно по време на проучванията. Каквото и да са направили иманярите, това е един много важен паметник на тракийската култура. Много съм щастлива, че той ще бъде проучен, реконструиран и реставриран, че ще може да бъде посещаван от хората и ще си заеме мястото като паметник на нашите предци.

Няколко месеца ще го проучваме археологически, след това трябва да се одобри проект за неговото реставриране. До края на годината трябва да е с възможности да бъде видян от хората. Засега ни предстои да махаме планината от пръст, която е отгоре. Но излязоха въглени и пепел пред квадрите и трябва да започнем много внимателно да разчистваме. Досега сме намерили кирка и мотика – очевидно инструменти, с които са обработвани каменните блокове. Бялата част, която се вижда, е варовик – също останки от обработването на квадрите.

Големите квадри, с които е преграден входът, са монументално обработени блокове, които свидетелстват за сериозна архитектура и подсказват, че ще разкрием импозантно гробно съоръжение. Тук има данни за съществуването на мощен тракийски династичен център още от 5-ти и 4-ти век пр.н.е., до късно през Римската епоха.

Съседната малка могила е от Раннобронзовата епоха (III хилядолетие пр.Хр.) – тогава такъв е бил ритуалът, че са правили подобни малки могили. Под нея има погребения на деца в хокерна (ембрионално-сгъната) поза. По-късно, по времето, когато е била съоръжена гробницата под Момина могила, там също има извършвани действия, тъй като имаме материали от това време – фрагменти от съдове. Но могилата също е разбита от иманяри и ако е имало в нея гроб от времето на траките, засега намираме само фрагменти, материали.

През Късната античност, IV-V век сл.Хр., тук е бил погребан много грамаден, двуметров човек. Така че там имаме погребални и съпътстващи ритуали от три много отдалечени една от друга епохи – от III хилядолетие пр.Хр., от V-IV век пр.Хр. и от IV-V век сл.Хр.


Н.с. д-р
Здравко ДИМИТРОВ:

- Тук, на Читашка могила, все още не можем да кажем основният гроб какъв е. Предполагаме, че е по-късна от Момина могила с 2-3 века.
На високо ниво в насипите засякохме няколко вторични некропола от Късноримската епоха (4-ти век след Христа). От 12-ти век имаме две погребения на жени с накити – стъклени гривни, няколко мъниста, много красиви и великолепно запазени бронзови обеци.

Помагат ни четирима студенти. Имаме геофизик постоянно с нас и геодезисти. В проекта ще участват и архитекти от Пловдив. В тази могила геофизиката показа, че няма гробно съоръжение от типа монументална гробница. Но вероятно има богат гроб, който не може да бъде засечен от апаратурата и, естествено, по-трудно се открива. Трябва да се копае навсякъде в основата.

-

Докторантът Явор ИВАНОВ:

Най-малката могила е висока 1,50-1,60 м. Диаметърът й е 25-30 метра. Натрупана е върху естествената скала на терена, която е била подравнена с около 20 см пръст. Върху това ниво са положени три детски скелета.

По сгънатата им поза и по следите червена охра, както и по една паничка, оставена като гробен дар предполагаме, че детските погребения са извършени в Раннобронзовата епоха – около 3000 г. пр.Хр. Ще дойдат антрополози, които ще ги изследват. От източната страна е направена ритуално-обредна каменна дъга с диаметър около 5 м, която маркира сакралното пространство и отделя реалния свят от отвъдния.

В по-късно време – най-вероятно 6-ти век сл.Хр., в югоизточния сектор на могилата е положен мъжки скелет с дължина 1,90 м. Докато е бил жив човекът, височината му е вероятно е била над 2 метра. Върху ямата като похлупак е била положена дървена носилка със странични дръжки. Върху нея имаше сбита пръст. Накрая този вторичен гроб е засипан с камъни. Това е ограничило достъпа на въздух до дървото на носилката и затова то се е запазило, както и самият скелет.

Около областта на таза на скелета намерихме желязна катарама от колан, по която успяхме да датираме гроба и да определим, че той е от 4-ти-6-ти век сл. Хр., по-скоро 6-ти. По катарамата няма никакви знаци. В областта на краката и гръдния кош намерихме бронзови кукички, които са или елемент от дрехата, с която е бил погребан мъжът, или част от колана. Антрополозите ще го изследват и ще кажат точно колко е бил висок приживе и дали има следи от насилствена смърт и болести.
-

-

бутони към социални мрежи