Проф. д-р Клаус Хорнефер, масон: Имате 45 ложи. Изненадан съм!

Интервю на Любчо ИВАНОВ

Проф. д-р Клаус Хорнефер е потомствен и световноизвестен масон, съвременен теоретик на движението. Той е Стар велик майстор на Обединените велики ложи на Германия и Стар велик майстор на Великата ложа на старите свободни и приети зидари в неговата страна. Това е човекът, който през 1994 г. внася светлина за възраждането на масонството в България. Роден е през 1936 г. в Нортхайм, масон е от 1956 г. Професор по математика в университета в Бремен от 1971 до 2001 г.

- Проф. Хорнефер, минаха 16 г., откакто внесохте светлина, за да възродите масонството в България. Спомняте ли си как се роди идеята да бъде възстановено свободното зидарство в бивша социалистическа страна?

- Предложението дойде от ваши сънародници, които живеят в Германия и които са запленени от идеите на масонството. Това стана след промяната, след отварянето на вратите на Източна Европа. Иван Войнов беше първият, който доведе българи в Мюнхен за посвещаване в идеите на свободното зидарство. През май 1992 г. в мюнхенската ложа “Лесинг” бяха приети седем българи. Малко по-късно в София имаше достатъчно наши последователи, за да се основе ложа. И тогава, през 1994 г., на мен се падна отговорността технически да осъществя връщането на светлината във вашата страна. Признавам, че не бях идвал никога в България. Даже нямах точна представа къде се намира. София бе за мен чужд град. Не познавах и никого от българите основатели.

- И как се почувствахте на чужда земя? Опознахте ли столицата ни и първите български масони?

- На мига усетих, че в България ме приемат с открити сърца и топлота. Това са качества, които ние, свободните зидари, се мъчим да култивираме.

За създаването на ложата, която да стане брънка от веригата на моята Велика ложа, трябваше да спазя и формалностите, които отговарят на нашите масонски закони. Българските братя бяха без опит и имаха малко информация. Но бързо се справиха. Проведохме и много срещи – българи гостуваха в Мюнхен, мюнхенчани идваха в София… Взаимното разбирателство ставаше все по-добро, което е важно за изучаването на масонската история. Междуличностните отношения не са кой знае колко важни. Масонството не е поставено в зависимост от професионалната характеристика, няма връзка с религиозните убеждения и политическите виждания на членовете. Те не играят роля в отношенията между масоните.

- А имат ли значение националните различия?

- Нямат и по-скоро не бива да имат. Но едва когато се заех с възстановяването на масонството в Източна Европа, разбрах колко е вярна тезата. А причината е проста – отношенията между масоните се развиват върху плоскостта на чувствата.

Между 1994 до 1997 г. ложите в България се изградиха и укрепнаха.

- Но после дойде и разцеплението…

- Ако имате предвид нарастване, това се отнася и за останалите европейски страни. То може да бъде сравнено с процеса на нарастване в Англия през ХVIII век. Същото явление сигурно се е наблюдавало и у вас в края на ХIХ и началото на ХХ век. С други думи започва лавинообразен процес.

Изненадан съм от факта, че за кратко време в България вече има толкова много ложи. През 1994 г. бяха три, през 1997 г. – пет. Пет е и минималното количество ложи за основаване на Велика ложа. Днес имате 45! Във всеки голям град на България, а и не толкова голям, има масонска ложа. Преди сегашното ми гостуване нямах представа, че има ложи в Шумен, Добрич, Балчик… Не очаквах, че навсякъде ще ме посрещнат масони.

- В България масонството сега няма единен център. Наред със самостоятелните ложи съществуват и две основни велики ложи – Великата обединена ложа и Великата ложа на старите свободни и приети зидари. С тяхната регулярност, взаимоотношения и обединение се занимава Комисията по признанията в САЩ, така ли?

- Във всяка страна трябва да е налице желанието за обединение и признаването на единна велика ложа. Същото желание трябва да имат и нейните приятели и съседи, също и американците, тоест всички. Никой не е противник на идеята за обединяване на масонството. Но трябва да се прави разлика между регулярност и признание. Регулярното масонство са ложи, които са се задължили да работят на основата на установените в миналото правила.

Другата страна е признанието. Какво означава то? Великите ложи имат поведението на самостоятелни държави. Югославия се разпадна на по-малки държавици. Разделението стана не само на политическо, но и на историческо и духовно равнище. Когато се създаде Хърватска, тя се стремеше да получи признание и от други държави. Същите проблеми имаме и в бившия Съветски съюз. Има регулярно работещи велики ложи, които не могат да получат световно признание, защото на територията на тяхната страна съществува друга велика ложа, която вече е призната.

- Какъв е пътят за обединението на разединените масони в България?

- Има два пътя. Първият е обединение върху разумна основа. Вторият е преминаване на отделни братя и ложи от непризнатото пространство в признатото. Кой е по-добрият решавате вие. Това не е процес, който трябва да стане за няколко години. Във Франция е съществувало разцепление от началото на ХIХ век, което завършва едва в 70-те години на века. Но по-голямата част от масоните загубват признанието си от света, а и до днес не са си го върнали.

Италия е друг пример. Великата ложа на регулярните ложи на Италия е призната от Англия и от някои други страни, но не и от средноевропейските. Те признават по-старата и по-голяма “Гранд Ориeнт на Италия”. Опитите двете да бъдат обединени нямат успех. Трябва търпение.

В обществеността не бива да остава впечатление за раздори в масонството.

Има и друг елемент – крайно неудобно е, когато например немски масон дойде в България или отиде в друга страна, да му се обяснява, че тези са добрите, а другите са лошите масони. Не е така. От човешка гледна точка всички са добри.

- Какъв финал предричате на усилията на чужди велики ложи за менторство за обединението на масонството в България?

- Това е политика. Убеден съм, че е безсмислено да се упражнява натиск. Категорично съм против Обединените велики ложи на Германия да окажат влияние върху Обединената велика ложа на България. Разговарял съм и с двете страни. Обединената велика ложа на България има опит от сложния процес при обединението с великата ложа на Янко Бонев преди време.

Има успехи и при интегрирането на части от непризнатата Велика ложа на старите и свободни зидари в България. Натрупаната практика е достатъчна, за да се нуждаят от външни съвети.

(Препечатка от в.“Труд”)enl

споделяне във facebook


echo
Copyright © 2024 Стара Загора днес. Всички права запазени. ЗА КОНТАКТИ: E-mail: epdobreva@abv.bg Собственик и издател: "Ерима Трейд" ЕООД, Евгения Добрева.
Powered by уеб дизайн