Референдумът мина. Сега ще чакаме

STZAGORA.NET
Избирателната активност на днешния национален референдум за бъдещето на ядрената ни енергетика е била според паралелното броене на бюлетините от “Алфа Рисърч” 21,8%, а според “Галъп” – 20,5%. И двата резултата потвърждават, че прагът от 20% е преминат, което означава, че въпросът за “Белене” ще бъде върнат за разглеждане в Народното събрание. Но утре… утре Централната избирателна комисия може да извади резултати, съвсем различни от тези на социологическите агенции.

Този (засега) резултат от референдума – над 20 на сто активност – означава, че разполагаме с допълнително време, за да изчакаме, преди да вземем окончателното решение за “Белене”. И че не захлопваме никакви врати. Ако сме минали 20-те процента, вероятно въпросът няма да бъде приключен с бързо обсъждане и ново отхвърляне от сегашното Народно събрание. И сигурно ще отлежи до изборите, а следващият парламент ще получи нов срок, за да го дообмисли.

Факт е, че сега сме бедни, сега сме в криза и втора ядрена централа в този момент не можем да си позволим. Още повече че не ни и трябва: имаме достатъчно генериращи мощности, а един нов проект ще ни вкара в излишни разходи. Това е едната позиция. Но ако в недалечно бъдеще балканският пазар се съживи и огладнее за ток, а ние намерим начин да разширим присъствието си на него, без това да ни разори – защо пък да не помислим за “Белене”? Това е втората позиция. Поставени една до друга, тези две парадигми създават проблем с критична маса.

Но има и втори, по-сериозен проблем. Той е следният: Светът точно в този момент е много нестабилен. От криза като днешната се излиза по неприятния начин. Руската армия е готова за крупномащабна война – в събота агенциите разпространиха изявление на Генералния й щаб, озаглавено точно така. Четирите руски флота – Черноморският, Балтийският, Северноморският и дори Тихоокеанският – прехвърлят свои кораби в Средиземно море. Американците също са там. Сега ли е времето да купуваме централа? Не, разбира се. Сега ще чакаме. А като му дойде времето, ще реагираме в зависимост от изхода на кризата и от начина, по който бъде развързан или разсечен близкоизточният възел. Засега буреносните облаци продължават да се трупат там – и от изток, и от север, и от запад. Кога ще прогърми и кога ще се излее дъждът – един Господ знае. А България е достатъчно близо, достатъчно обвързана и достатъчно малка, за да си пазари безметежно ядрени реактори от една от страните в евентуалния бъдещ конфликт в проблемната зона. При все че с Русия ни свързват дълголетни връзки, едва ли ще бъдем оставени сами да решаваме въпроса с “Белене”.

Така че – нека си го кажем още веднъж: засега ще чакаме и ще пресмятаме плюсовете и минусите на ставащото наоколо. Резултатът от референдума, който предстои да чуем, ще е или добрият компромис, на който ще стъпим, за да остане “Белене” в играта, или ще зачеркне окончателно Втората атомна, както за кратко вече си помислихме заедно с премиера Борисов снощи.

Така е, като сме на кръстопът. Не ни е за сефте. Нещо подобно правят и комшиите, с тази разлика, че са по-големи и по-самостоятелни от нас. Бидейки най-добри съюзници на Големия брат в региона, тях едновременно с това ги влече и към Евросъюза, а и с Русия се гледат любовно, докато Москва проектира четирите реактора ВВЭР-1200 за АЕЦ “Аккую” на южното крайбрежие, където ще изникне първата турска атомна централа.

А нашата “Белене”, за сведение, руснаците все още я водят като “недостроена”, а не като “изоставен проект”. Така че – нека не ни учудват резките контрасти в командите на Генерала през последните месеци. И на него не му е лесно. България е малка страна с много приятели, и всеки – със своите си интереси, които ние трябва да балансираме. Затова веднъж чуваме “да”, а после – “не, не и не”. Затова и до този момент – часове след референдума – не сме наясно минала ли е в края на краищата активността ни 20%, или е останала под заветната граница, натискайки със себе си надолу и проекта “Белене”. Руснаците имат за подобни ситуации една изстрадана сентенция: “Хочешь жить – умей вертеться”. На нас, които гледаме отстрани това въртене, вече ни се зави свят. А какво им е на самите въртящи се – те си знаят.

Максим Добрев
*

споделяне във facebook