Президентът Георги Първанов: Хората ще отидат масово да гласуват тогава, когато видят реална алтернатива

STZAGORA.NET
Агенция “Фокус”
Георги Първанов, президент на Република България 2002 г.–2012 г., в интервю за предаването на Дарик радио „МеждУредие” (акценти)

Водещ: Дълъг път ли извървяхте вие, лично, и левицата до 2006 година, когато повторихте мандата си в пряк вот?
Георги Първанов: Дали е дълъг, вие сигурно по-добре ще прецените, но беше много тежък. Аз буквално, в първите седмици и месеци мислех, че ще бъда най-краткотрайният председател на БСП. Но това, разбира се, е по-малката беда.
Водещ: След 1997 година?
Георги Първанов: След 1997 година, да. Но това от своя страна като че ли ме мотивира да играя „ва банк”. Бях решил, че или ще реализираме някаква програма за промяна на БСП, или ако не успея, от това няма да загубя. Спомням си, че имах една статия, публикувана тогава в „Дума”, която беше озаглавена: „Левицата трябва да се промени, ако не иска да умре”. Заглавието е заимствано от Тони Блеър. Както виждате, и тогава проблемите пред европейската, поне, левица са били сходни с това, което преживяваме днес.
Водещ: 2006 година спечелихте изборите със сериозен резултат. Щяха ли да бъдат тези резултатите, ако един друг силен играч не беше решил да пасува, но се спрягаше неговото име тогава, макар и година по-рано да беше спечелил кметския вот в София – Бойко Борисов?
Георги Първанов: В историята няма ако. Но ще ви припомня социологическите проучвания по това време, без да ги абсолютизирам, защото аз съм ги опровергал 5 години по-рано – през 2001 година. Знаете, че тогава ми отреждаха скромното трето-четвърто място. 2006 година кметът тогава, Борисов, имаше най-високия рейтинг, но на въпроса „Кого предпочитате, за кого бихте гласували за президент?”, съотношението в поне 3-4 проучвания от водещите агенции беше 2:1 в моя полза. Това отказа, според мен, господин Борисов, нищо друго.
Водещ: Изборите дойдоха година след много трудна изборна 2005 година, мъчителни преговори бяха тези за тройната коалиция. Има ли грехове, които бихте искали да споделите около създаването на тази тройна коалиция? Постоянно свързват името ви с миналия кабинет.
Георги Първанов: Аз в рамките на правомощията, които съм имал като държавен глава, съм подпомагал този процес и бих подпомагал създаването на всяко едно правителство. Всяко правителство – коалиционно или не, е по-добро, отколкото да няма правителство и да се повторят изборите.
Водещ: Да, но веднага ви лепнаха „Архитекта на Тройната коалиция”. И онази част от негативите, които отнесе като критика това управление, включително и формулата 3-5-8, която може би попречи на големите реформи да се случат по време на този мандат, някак се пренесоха и към вас сякаш.
Георги Първанов: Не някак си, в огромната си част отговорността за това правителство беше стоварена върху мен. И аз до ден-днешен се питам защо лидерите на тези партии не излязоха поне да споделят тази отговорност. В това число и премиерът на тройната коалиция [Станишев - бел. ред.], който мълчи, когато тези обвинения вървят по мой адрес. Но понеже вие зададохте много важен въпрос, в процеса на създаването на Тройната коалиция не е имало никакви недопустими компромиси, компромиси с принципи, с идеи, с визия за управлението. Тогава бяхме водени от много чисти намерения. И това, че след това се случиха неща, които след това хвърлиха сянка, не могат да опорочат самата идея за създаване на тройната коалиция. Нямаше друг избор. Двойна коалиция беше много по-несигурна.
Водещ: Тя не се й случи при първия опит.
Георги Първанов: Да. А ние трябваше да приключим преговорите с Европейския съюз (ЕС). И това беше смисълът на създаването на Тройната коалиция. И затова аз имах една идея, малко по-късно…
Водещ: За предсрочен вот след влизането ни в ЕС.
Георги Първанов: След приключването на процеса, след като получихме членството, според мен лидерите на Тройната коалиция трябваше да излязат и да кажат – „Ние изпълнихме своята историческа мисия, търсим ново доверие. Дали за тази коалиция или за друг формат, това е друг въпрос.” Понеже споменахте формулата 8-5-3, тя по отношение на правителството, може би, беше неизбежна. Но в никакъв случай това не означаваше, че тя трябва да се прехвърли върху всички структури.
Водещ: Тя навсякъде се прехвърли.
Георги Първанов: И аз тук, може би, съм бил първият критик на това повсеместно прилагане на тази формула, което доведе до натежаване на администрацията и, което е по-важно, до мудност във взимането на решения.
Водещ: Това ли беше най-голямото основание, което не доведе до чаканите реформи тогава – 3-5-8 – разпределянето, постоянните консултации, съвета на коалицията. Някак постоянно течеше едно обсъждане и накрая като резултат, освен че влязохме в ЕС, никой нямаше смелостта да каже – „Отиваме на предсрочен вот”. Може би и другите партии щяха да спечелят, НДСВ също.
Георги Първанов: Аз не бих поставил под негативна оценка управлението на Тройната коалиция и не бих свел резултата само до членството в ЕС. Вижте резултатите в социалната сфера – вижте колко пъти се вдигнаха пенсиите. Вижте какво беше отношението към семейната политика, най-общо казано… Да отидем към икономиката. Имаше една икономическа стабилност, имаше инвестиции…
Водещ: Но кризата още не беше дошла.
Георги Първанов: Чуждият инвеститор не би оценил, не би направил стъпката да вложи парите си в България, ако не виждаше тази политическа стабилност, ако не виждаше данъците, които поощряваха присъствието на тези инвеститори в България. Така че това беше една благоприятна и икономическа, и социална атмосфера. Разбира се, имаше много дефекти, имаше обвинения, на които не беше даден сериозен отговор. Като обвинението за корупция, то остана да тежи върху Тройната коалиция. И мисля че досега, специално, левицата не може да излезе от тази сянка, която, опасявам се, че може да продължи да влияе и на настоящите избори.
Водещ: Като казваме настоящите избори, на последните избори казахте, че телевизора в победил хладилника. Идва ли време, в което менюто ни, онова, което слагаме на масата, ще реши вота през лятото?
Георги Първанов: Знаете ли, много се промени българската политика. Аз ще споделя едно свое виждане, първо, затова какво става в партиите. В партиите, особено традиционните, преди всичко БСП, нещата се променят по механизма, извинявам се за аналогията, на реформите, на промените в армията – тръгнахме от масова армия, минахме през професионална, сега може би, ще станем наемна. Партиите тръгнаха от масови, каквато беше БСП, и отиват към професионализация, в смисъл на наемничество.
Водещ: Кой наема партиите? Извинявайте, че прекъснах мисълта ви.
Георги Първанов: Наемат се щабове, наемат се хора, които не са вързани с идеята, с каузата, които залагат единствено на професионализма, в смисъл на PR-а, на опаковката на продукта, няма го съдържанието на продукта. Така че аз наистина се опасявам, че няма да се получи сблъсък на тези избори, в чисто идеен смисъл. От гледна точка на алтернативите някак си, ето и сега не го усещам при началото на последния парламентарен сезон, на този състав на Народното събрание. Вижте, че полемиката се фокусира върху това как да изглежда Изборният кодекс. Един изключително важен въпрос, но той не може да е 90 на сто. Хората искат да чуят визията за доходите, искат да чуят какво ще се направи за бизнеса, за здравеопазване, за образование. Конкретика, а не декларация.
Водещ: Затова и ви попитах – дневния ред на хората – тъкмо поминъка им, който е сериозен проблем на фона на тази растяща безработица. Доходите или това, което намират в хладилника си, ли ще бъде решаващо според вас?
Георги Първанов: Има дистанциране на хората от политиката, изобщо, не просто разочарование от политиците. Хората не виждат в политиката средство за решаване на техните проблеми. Но не на вас трябва да го обяснявам, медиите царуват. И този, който владее медиите, може да влияе в голяма степен на формирането на общественото мнение. Не в тази степен, в която повлия на последните избори, защото хората наистина са много разочаровани. Но от друга страна не са само медиите. Ние трябва да осъзнаем, че хората ще се обърнат и може би, ще отидат масово да гласуват тогава, когато видят реалната алтернатива. Алтернатива, която да им е присърце, а в това отношение в лявото пространство има какво да се желае.
Водещ: Тъкмо това щях да ви питам. БСП с нейните проценти, които са близки вече до ГЕРБ, но не защото БСП вдига, а защото ГЕРБ свали някой и друг процент през последните месеци, поне според социолозите. Стига ли това за самочувствие, очаквания да се направи нещо стабилно като следваща власт?
Георги Първанов: Да ви кажа откровено и моето усещане е, че сякаш ние чакаме да изравним резултата на 18%. Трябваше отдавна да сме задминали ГЕРБ, но изкачвайки се, а не да разчитаме на техния срив.
Водещ: Докога, според вас, ще продължи проектът „ГЕРБ”, проектът „Борисов” по-скоро?
Георги Първанов: Докато са на власт. Говоря не затова дали ще има партия или не. Говоря за ГЕРБ като една незаобиколима сила в българската политика. ГЕРБ е партия на властта. Появи се в името на властта, която беше ясно, че наистина Борисов има всички реални шансове, най-големи шансове да влезе във властта и събра много, най-различни хора от цялото политическо пространство, които впрочем са прелитали като „калинки”. Тази метафора се използва и в друг смисъл, от партия в партия. В момента, в който ГЕРБ е извън властта, тези хора ще потърсят покрив под друга партийна централа.
Водещ: Всъщност кой е най-черният сценарий след вота през лятото? Нов мандат на ГЕРБ, ако приемем, че говорите като политически опонент или такава конфигурация, която да затрудни сериозно формирането на каквото и да е стабилно управление?
Георги Първанов: Няма нищо невъзможно, но аз съм по-склонен да смятам, че нов мандат на ГЕРБ в смисъл на еднопартийно правителство, управление е невъзможен. Ние сме обречени на коалиция. Въпросът е дали ГЕРБ е в състояние да консолидира някаква коалиционна подкрепа. Впрочем, връщайки се към предишния ви въпрос, възможно е и обяснение по позицията му за „Белене” да търси…
Водещ: Партньори в дясно?
Георги Първанов: …създаването на коалиция „Анти Белене”, с тези които са резервирани към проекта или са откровено против – Иван Костов например. Макар че да се харесаш на Костов е така доста голямо предизвикателство и Борисов трябва да го знае добре. Големият въпрос е наистина каква коалиция? Най-вероятно отново тройна коалиция. Да, защото…
Водещ: Кои да…?
Георги Първанов: Това не мога да кажа. По изчисленията, първо по прогнозите социологическите, второ по изчисленията на онези, които разбират от политическа аритметика дори две партии не стигат. А в случая не става дума само затова да закрепиш 121 депутати в парламента. Винаги съм твърдял и смисълът на Тройната коалиция беше в това да има доста над необходимите 121 депутата, за да можеш да правиш политика, която допуска, предполага и непопулярни мерки. На следващото правителство това ще му се налага. Защото четирите години на ГЕРБ са загубени за реформата. За реформата в икономиката, в социалната сфера, в други ключови сфери, здравеопазването например. Едно ново правителство, ако иска да играе смело, да играе, както го правят някои от европейските кабинети, наистина ще трябва да тръгне радикално още от първите си стъпки.Но със 121 депутати подкрепа, част от които винаги могат да ти бъдат дръпнати. Това сме го виждали вече и го видяхме и в този парламент. Това е доста рисково. И затова черният сценарий или патова ситуация да не може да се направи правителство или да отидем на нови избори, или което не е много по-различно – да се направи едно правителство, което да е нетрайно, колкото да прескочим…
Водещ: На база на голям компромис?
Георги Първанов: …да, да прескочим границата и да се разпадне на първия завой. Примерно при формирането на първия бюджет. И понеже сега се използват различни формули – национално отговорно, това на „Позитано” беше използвано като формула, правителство на националното съгласие…
Водещ: Спасение, съгласие, връщаме се…
Георги Първанов: …на националните приоритети. Разбира се трябва да мислим още от сега не просто как ще го озаглавим, а какво съдържание би имало това правителство. Искам да кажа, че е грешно мисленето, че може да има чисто експертен кабинет. Най-важното е да има политическа подкрепа за бъдещия кабинет, която да му позволява да действа смело и професионално. А това, че трябва да бъдат най-добрите професионалисти, изобщо не бива да бъде поставяно под съмнение. Но то не е водещото, това не е посланието, което трябва да дадем на хората. Посланието са идеите, ако можем да покажем и хората, разбира се още по-добре.
Водещ: Означава ли това, което казахте, че те сега преди изборите винаги партиите се кълнат този с този няма да прави коалиция, но особено пък тази позиция на ГЕРБ за „Белене” затваря ли вратата за партньорство между БСП и ГЕРБ след вота? Партньорство говоря на ниво разговори за управление, защото партньорство – всеки си води разговори в кулоарите на Народното събрание.
Георги Първанов: Не, вижте, в случая даже „Белене” не е най-важният аргумент. Не може да става дума за коалиция между БСП и ГЕРБ, защото твърде много неща се случиха между двете партии.
Водещ: Имаше години, в които сякаш гледахте с по-добро око на евентуално партньорство или греша?
Георги Първанов: 2008 г. ГЕРБ беше партия, която не е участвала във властта. Необременена. Кой днес или утре, юли месец ще бъде този, който ще поеме на плещите си отговорността за всички поразии, които направи ГЕРБ? Няма такова нещо. Новата конфигурация трябва да включва различни партии. Аз затова съм скептик, че може да бъде трайна една друга коалиция. Не допускам, че БСП може да бъде вътре, но ГЕРБ плюс други една-две партии и те не биха могли да издържат на тази тежка отговорност.
Водещ: БСП, Кунева и Доган?
Георги Първанов: Това наистина напомня твърде много Тройната коалиция и допускам, че ще се посрещне на нож, в това число и в медийното, в общественото пространство като цяло още с първите си стъпки. Трябва коалиция, която да е…
Водещ: Нова версия.
Георги Първанов: …друго качество, ако мога така да кажа. Не просто, която да навява мисълта за буквално повторение.
Водещ: Може би ново качество на нова тройна коалиция би било най-удачната формула при липса на категоричен победител на следващите парламентарни избори. Господин Първанов, следите ли онова, което става в президентската институция през тази една година?
Георги Първанов: Има си хас, следя го, преживявам, болея. Това е времето на най-важните години в моя живот. Но по-важното е, че това е институцията, на която съм дал всичко от себе си.
Водещ: Преекспонира ли се тази история с обръщението на президента Плевнелиев в новогодишната нощ? Тази снимка от Аспен, някак в опита да бъде различен от президента Първанов, може би, си навлече тези едни коментари. Разбира се, тук правя уговорката, че не той подбира кадрите за своето обръщение, но това е една друга тема.
Георги Първанов: Аз дори не бих коментирал тази тема. Разбира се, има още много други неща, които аз съм правил по друг начин. И ако трябва сега да ги направя, не бих ги променил. Защото аз смятам, че… Не, че не сме мислили и ние за библиотека. И при нас тази идея я е имало, но не навръх нова година. Смятам, че тогава, когато посрещаме новата година президентът е длъжен да се изправи в цял ръст, да гледа гражданите в очите, зад него да са националните символи, може би европейския. Неща, които не съм ги измислил аз и не са наследство от живково време. Това се прави в цяла Европа, по цял свят, държавните глави наистина на Нова година търсят такъв ефект. Ако е за Коледа, ако е на Бъдни вечер тогава атмосферата може да е по-различна. Но това е мизансцен. Съдържанието е не по-маловажно. И понеже тук имаше закачки, които не са неочаквани за мен, аз внимателно слушах, после препрочитах обръщението на президента Плевнелиев. Мога да кажа, че в 80% то покрива задължителната програма. Т.е. онова, което аз съм казал, го виждаме и при него. Нямаме същностни различия, има понякога фразеологични повторения и това сходство не е проблем, то е неизбежно.
Водещ: Няма какво по-различно да кажеш на българите, освен пожеланията, да очертаеш някакви приоритети пред страната.
Георги Първанов: Разбира се. Аз слагах акцент на социалната политика, повече присъстваше идеята за националните приоритети, за националната сигурност. Но пак казвам, това е въпрос на лична визия вече.
Водещ: Вървим към финала на разговора. Днес не е Сирни заговезни, но все пак за кое от свършеното през прехода политиците ни трябва да поискат прошка? Вие за какво бихте поискал прошка от българите?
Георги Първанов: Знаете ли, ако трябва да се направи равносметка на българския преход, той е сгрешен първо като икономически модел. Оттам дойде и много високата социална цена за голяма част от българите. Това звучи като клишета, но в крайна сметка виждаме последния европейски доклад, в който се вижда, че ние, българите сме най-застрашени, най-голям е рискът при нас от бедност, от мизерия. Ето това е големият грях на българската политика, на българското управление. Преходът беше заченат с този грях, за съжаление. И тук е вината на това вече средно поколение, към което принадлежа и аз, което не успя да промени нещата. При нас инерцията продължи, макар че имаше корекция, макар че имаше някои позитивни явления. Но в крайна сметка зад това стои неудовлетворението на българите от резултатите на прехода. Но така или иначе преходът има и своите позитивни страни. Имаме една европейска конституция, успяхме да запазим политическата стабилност, гражданския мир. Така че противоречива е оценката.
Водещ: Благодаря ви.
*

бутон за социални мрежи