Бивш охранител на “Берета трейдинг”: Ад и ужас преживях на 200 м от епицентъра на взрива
- неделя, юни 17, 2012, 22:33
- България
- Добавете коментар
STZAGORA.NET
Атанас Балъкчиев е инженер-химик, бивш служител на “Гражданска защита” в Ямбол. Живее в близкия град Стралджа. Работил е известно време като охранител към складовете на фирма “Берета трейдинг” край “Петолъчката”, които на 5 юни т.г. се взривиха и отнеха три човешки живота. Той нито потвърди, нито отрече възможността причината за взрива да е утилизиране на бойна глава на ракета, произведена преди 20 години. Според инж. Балъкчиев, ако някой отговорен човек от държавата е казал това, твърде е възможно да се е случило. Последствията все още не са отминали, а случилото се продължава да е пред очите му. И сигурно още дълго ще остане така за всички от района. Затова, когато го потърсихме, за да разкаже на читателите на “Старозагорски новини” за преживяното от първо лице, той доста неохотно сподели:
“За зла участ, точно този ден бях на 200-300 метра от епицентъра на взрива, в една близка хижа, която пазя. Вълната от взривовете ме помете. Ад и ужас преживях! Сякаш въздухът беше “нацепен” от летящи черни гранули и осколки – всичко беше като една огнена градушка. Парчета стъкла хвърчаха с огромна скорост. В такъв момент човек сякаш вижда края на живота си. От силата на взрива имах чувството, че става земетресение. Лежах в близкия скат, гледах как дърветата подскачаха, а земята ме подхвърляше. Беше страшно!
Аз съм работил в складовете още когато там нямаше боеприпаси. Затова мога да правя сравнения и ще кажа, че отначало охранителите на обекта бяха като на почивка. През 2009 година ме изгониха, без някой да ми каже защо. Но като човек, който може до известна степен и професионално да разглежда нещата, твърдя, че обучението ни беше доста формално. Правеха го в София. И вместо за четири дни, ни обучаваха с един ден по-малко. Само това е достатъчно, за да се предвиди човешка грешка.
Предупредил съм още преди три години тогавашните управници на град Стралджа за опасностите и… нищо особено като реакция. Сега, като “се обърна колата”, чета какви ли не догадки за възможните причини за взривовете. Не искам да коментирам кой крив, кой прав. Ще му дойде времето, когато истината ще излезе. А дали някой знае какво е имало в сандъците, на този етап само може да се гадае.
Аз и хората тук изживяхме нещо много трагично, което не искам повече да си спомням. Когато бях малък, помня как баща ми ми е разказвал за Втората световна война. Аз сякаш участвах също в една война, която не беше моя. Имам две дъщери и две внучета, които живеят в Япония. С тях всеки ден се чувахме по време на опустошителното земетресение там. Нещо подобно изпитах и аз. И не искам повече да се случва, никога!”
Записа: Добрина СЛАВОВА
*
