Ботьо Буков дарява на хилядите си читатели нова поетична книга – “Озарения”

СТАРА ЗАГОРА ДНЕС – STZAGORA.NET
*
ВЕРСИЯ ЗА СМАРТФОНИ >>> Ботьо Буков е един от малцината белязани като от ръка свише поети, открили прекия път към сърцата на своите читатели. С уточнението, че дарът от ангелската ръка “с душа душите да отключва” (според един от стиховете) е придобит не по щастлива случайност, а е дошъл след настойчивия творчески труд на автора ден след ден, месец след месец – и така вече 75 години.

В общества с динамично и изнурително ежедневие, в каквото постепенно се преобразува и нашето, хората често се нуждаят от психолог, който да им връща помръкващия смисъл на живота. Но няма по-добър лечител от изкусния поет, чиито строфи са най-щадящият скалпел за тази фина операция. Така че ако имате нужда от душевен катарзис, от стихове, които да ви разтърсят с мощна и нежна, но същевременно зряла и мъдра емоция – потърсете току-що излязлата от печат в издателство “Лаген” стихосбирка “Озарения” на живеещия край кипарисите в старозагорското Аязмо поетичен корифей:

По Божията милост съм поет.
Поезията, казват, е изкуство.
Да, сходна е с изкуството наглед,
но всъщност е изстраданото чувство.
(“Арс поетика”)

Четейки стиховете на Ботьо Буков, с изненада и потрес ще откривате страница след страница, че той е записал черно на бяло тъкмо това, което сте носили винаги в сърцето си, но не сте могли да го изразите словесно. Е, той е направил това вместо вас. Тези стихове се възприемат като лично-съкровени от всеки, който попадне в тяхната магия. С изненада ще откривате страница след страница каква е силата на истински доброто слово. А ви чакат 220 страници с 416 кратки и искрящи, добре римувани и ритмизирани класически стихотворения, които се поглъщат на един дъх и ще останат гравирани в съзнанието ви задълго. А може би ще станат завинаги и част от вас, ако сте благодатна почва за техните послания. Тази поезия носи не само емоция, но и изстрадано познание, както и дълбока житейска философия. Стиховете на Ботьо Буков трогват и възвисяват, връщат душата в първоначалния й непокварен вид.

Червената нишка и в тази книга е преклонението на поета пред Нейно Сиятелство Жената. Към Нея е насочено неговото благоговение, Нея споменава най-често редом с името Господне:

Верен съм и без да съм се вричал.
Имал съм изгори не една.
Но жена, която ме обича -
дай ми тази, Господи, жена!
(“Мъжко”)

“Дадеш ли ми я, храм ще ти направя
с разпятие над купол позлатен.
До заранта три пъти ще те славя,
а седем пъти тя ще слави мен!
(“Храм”)

Дори богиня да не е – пак може.
И може тя да не е “най” и “най”.
Една от всички, подари ми, Боже,
но даваш ли ми, влюбена ми дай!
(“Влюбена”)

Стихосбирката “Озарения” е изключителен принос в българската поезия. Стотиците заглавия в нея са разпределени в пет хронологично подредени глави: “Унеси”, “Жажди”, “Клади”, “Пепелища” и “Искри”, илюстрирани с графики на Райчо Чакъров и Нено Бакалски, както и “Предислов” и “Послепис”. В тази забележителна книга поетът спира от време на време за миг водопада на емоциите, за да потърси мимоходом своето място под звездите – “Животът ни, сестро и братко, е век, който свършва за миг” (“Моите песни”), както и да се съизмери с кохортата на своите славни предшественици:

Поети на сияйните възторзи,
щурци под романтичната луна,
не бойте се! Не ще засенча онзи,
от който съм почерпил светлина!

След вас пристигнал на света, аз просто
летя по ваша огнена следа.
Сега е моят ред да съм на поста
за хляб, за красота и свобода.
(“Учители мои”)

От книгите на Ботьо Буков много трудно се вадят цитати с акценти. По една много проста причина: всеки ред в тях е толкова наситен, толкова натоварен със смисъл, че ако предпочетеш един, незаслужено ще подминеш сто други. Това са стихове, които като гъсто вино или като силно лекарство следва да се четат и препрочитат, да се възприемат на час по строфа, на ден по куплет. За да може читателят да ги премисля и преосмисля през призмата на собствените си преживявания, драми и възторзи:

Което беше, вече е тогава.
Уж стана спомен, а не отмилява,
а само като жал прегръща здрача.
За да запея, трябва да заплача.
(“Тогава”)

“Озарения” е стихосбирка, която отхвърля негативното в ежедневието. Поетът го намира за негодно да бъде поставяно в основата на битието и да ни терзае от сутрин до мрак, каквато, за съжаление, е масовата практика днес. Ботьо Буков е избрал за своя съдба да носи светлина в душите. Точно затова е озаглавил така последната си книга.

Заповядах му днес на перото:
разгневи се, стани реалист!
Заклеймявай в живота ни злото
с черни букви на белия лист!

А пък то все доброто избира
и написа такъв апостроф:
“Не от злото душите умират,
а защото им липсва любов.”
(“Апостроф”)

И още:

Колко думи без смисъл си казваме!
Колко крясъци и празнослов!
Колко много от тях са за мразене,
колко малко от тях за любов!

Колко трудно ни е да изричаме
две слова, тъй човешки наглед!
Днес душата ми шепне: “Обичам те!”
Престраших се… Сега е твой ред!
(“Две слова”)

Отделно внимание заслужава предисловието на стихосбирката, наречено “Вместо автограф”. В него авторът се обръща към своите читатели с открита душа и с искрени думи, които трудно се забравят: “Всяко мое стихотворение аз считам за милост и дар божий. След като му се порадвам, го публикувам и преподарявам на себеподобните, защото то е за тях. Аз съм инструментът. Пея и плача върху белия лист както за себе си, така и за всички, които ме четат… Не ми се пише вече за НЕ-любовта. Тя убива всичко човешко в нас. Дано откриеш в стиховете ми нещо от себе си и за себе си, читателю!”

Максим Добрев
#

споделяне във facebook