Драгомир Стойнев, БСП: Предлагаме рамка за социален договор за минната индустрия

РАЗПИСАНИЕ - ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ >>>>..................................; ЧЕТЕТЕ ПУБЛИКАЦИИТЕ В САЙТА ПРЕЗ МОБИЛЕН ТЕЛЕФОН ТУК >>>>
*

Драгомир Стойнев и Велина Атанасова, председател на ОбС на БСП – Стара Загора

ВЕРСИЯ ЗА СМАРТФОНИ >>> БСП като разумна, социално отговорна политическа сила, която винаги е излизала с решения в трудни моменти, предлага на вниманието на останалите партии рамка за постигане на социален договор за минната индустрия в 8 точки – между синдикати, работодатели и държавата. Това е най-голямата необходимост днес в сектор “Енергетика” – съобщи пред медиите днес в Стара Загора народният представител от БСП за България Драгомир Стойнев – бивш министър на енергетиката и депутат в 10 поредни Народни събрания.

Предлаганата рамка за договор за минната индустрия е добра основа за разговор с всички политически сили, синдикатите, държавата и общините, за да се намери устойчиво решение на проблема с въглищните региони. “За съжаление България е единствената страна, която няма единна позиция за “Зеления преход” – каза Драгомир Стойнев. – Ние се лутаме от мярка в мярка, приемаме краткосрочни идеи, необвързани с нищо друго. Решенията на парче считаме, че не могат да продължават вечно. Трябва да намерим дългосрочно решение и то да не е тяснопартийно, а да изработим договор, нужен на всички живеещи в тези региони”, категоричен е Стойнев.

Огласената от него договорна рамка включва 8 точки:

1. График за работа на мините. Предлаганият договор трябва да определи времеви хоризонт на работа на въглищните централи до 2049 година, като се осигури плавен преход и не се допускат внезапни затваряния. Целта е да се смекчи икономическото и социалното въздействие върху общностите, зависими от въгледобива, както и да представи достатъчно време за адаптация и развитие на алтернативни икономически дейности.

2. Държавна помощ и субсидии. Да се планира държавна помощ за поддържане на Мините до тяхното планирано закриване, осигуряваща стабилност за работниците и местните икономики. Механизмът за държавна помощ да е одобрен от Европейската комисия, за да се гарантира, че отговаря на регламента за държавна помощ на Европейския съюз. Това съответствие е от съществено значение за достъпа до средства от Фонда за справедлив преход на ЕС. На базата на предлагания договор, одобрен от всички политически сили и гласуван в парламента, да се иска дългосрочно решение от страна на ЕК, а не да се действа спрямо желанието на съответното правителство.

3. Социална защита на работниците. Договорът да предоставя няколко защити за миньорите и за заетите в държавните ТЕЦ-ове (а впоследствие и в частните централи).

I. Да се осигури непрекъснатост на заетостта, което означава запазване на работните места на всички работници в “Мини Марица-изток” и в ТЕЦ “Марица-изток 2″, наети към 1 януари 2020 г., да имат право да запазят работата си до пенсиониране. Тази разпоредба осигурява сигурност за работниците по време на поетапното закриване на Мините.

II. Предпенсионен отпуск с право на ползване от работници, които наближават пенсиониране и чиито работни места са засегнати от закриване. По време на този отпуск работниците да получават 80% от заплатата си в рамките на 5-годишен период, докато достигнат официалната пенсионна възраст. Работниците, които не отговарят на условията за предпенсионен отпуск, да имат право на еднократно обезщетение при съкращение, възлизащо на 60-80 хиляди лева и осигуряващо значителна финансова помощ за преход към нова кариера или пенсиониране.

III. За заетите в частните ТЕЦ-ове (след негативния опит от ТЕЦ “Контур Глобал Марица Изток 3″, който е неприемливо да се повтаря другаде) – създаване на механизъм за диалог между частните инвеститори и държавата, за да се гарантират трудовите и социалните права на заетите. В диалога да участват представители на инвеститорите, на държавата и най-вече на синдикатите. Целта е да се постигнат справедливи условия за предсрочно пенсиониране и справедливи нива на обезщетение при прекратяване на трудовата заетост на работниците, близки до тези на държавните предприятия. Включване на всички засегнати работници в програмите за преквалификация.

4. Свободни икономически зони във вътрешните региони. Преобразуване на въглищните региони не само в Стара Загора, Кюстендил и Перник, а и в Полша, Чехия и Словакия (вече има подгрепа от първите две страни) – в икономически зони, освободени от данъци, с цел привличане на инвестиции, както и укрепване и модернизиране на европейското индустриално производство чрез иновации и технологии. Това ще помогне на една от основните цели на Европейската комисия – реиндустриализацията на Европа. Създавайки такива освободени от данъци икономически зони, може да се върне производственият капацитет от Азия отново в Европа.

5. Програми за преквалификация и подкрепа за преход към кариера, приложима при развитие на индустриалното производство в региона. Подкрепата за преход към кариера означава освен обезщетението при съкращение, засегнатите работници да имат достъп до възможност за преквалификация, включително професионално обучение, технически курсове или висше образование, насочени към сектори с растеж като възобноваема енергия, технологии и услуги.

6. Инвестиции в чисти технологии. Близо 4 млрд лв. са заделени за целта на европейско ниво. Ключово е те да се насочат към улавяне и съхранение на въглерод, както и инвестиции в газификация на въглищата.

7. Създаване на Фонд за трансформация на Маришкия басей. Началният му капитал да бъде 500 милиона лева, с гаранции за допълнителни 600 милиона лева. Целта на фонда е да координира преустройството на минните обекти и да стимулира икономическото развитие в региона, осигурявайки разнообразна и устойчива икономическа база. Финансирането ще идва основно от Фонда за справедлив преход на Европейския съюз, който подкрепя именно подобни региони.

8. Предизвикателства и съответствия:

* Осигуряване на икономическа жизнеспособност на продължаващите минни операции и инвестиции в чисти въглищни технологии.

* Необходимостта от субсидии и държавна помощ отразява финансовите трудности, пред които е изправен секторът – без ангажимент от страна на държавата няма полезно решение. Подписвайки договора, държавата трябва да е наясно какви са нейните ангажименти през следващите близо 25 години. Да се преговаря по договора с активното участие на профсъюзите, за да се балансират икономическите цели с правата и нуждите на работниците.

* Най-голямото предизвикателство е предоговаряне на екологичните и финансови стандарти на Европейския съюз, във взаимодействие с останалите държави-членки. “Отборът” в Европа, който е на мнение, че “Зелената сделка” трябва да бъде предоговорена, вече започва да постига успехи. А и председателката на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен счита, че всичко стана прекалено бързо, без да има оценка на въздействието. Ритъмът, който беше наложен, не отговаря на нуждите на съответните държави от ЕС, тъй като зависимостта от въглищната енергетика е критично важна, особено за страни като България, които много трудно могат да се откажат от нея поради сериозните социални последици от едно такова действие.

С предприеманите до момента дейсвия “на парче” е неизвестно какъв ще бъде резултатът през следващите 5-8 години. В дългосрочен план държавата най-накрая трябва да поеме своята отговорност и да подпише договор като предлагания. И всяко правителство, което дойде на власт през следващите 25 години, да не променя този договор, а да знае какви са му ангажиментите в минната индустрия и да го изпълнява – така, както подобен договор вече има в няколко европейски страни – обобщи Драгомир Стойнев.

Все още България чака от Еврокомисията отговор на въпроса за допустимостта на държавната помощ за Мините в размер на 250 млн. лв. годишно, е отговорил служебният министър на енергетиката Владимир Малинов на въпрос на Драгомир Стойнев. Срокът за отговор е от 6 до 8 месеца след получаването на изисканата на 28 юни от Европейската комисия допълнителна информация по въпроса. Към датата, на която министърът отговаря писмено на въпроса на Стойнев – 29 юли, такава допълнителна информация е подготвена с участието на представители на БЕХ и “Мини Марица-изток” ЕАД и е изпратена в ЕК. Линк към целия отговор на министър Малинов можете да последвате тук: https://www.parliament.bg/bg/topical_nature/ID/68539

Министър Малинов е уредил, по думите на старозагорския народен представител, два кредита – единият на стойност 100 милиона лева от БЕХ, другият за 50 милиона от търговска банка (със съдлъжник БЕХ ЕАД), като към момента се усвоява само вторият кредит. С изтеглените 25,7 млн. лв. на 24 юли са изплатени юнските заплати в Мините.

Това обаче е палиативна мярка, която потвърждава извода, че е наложително намирането на дългосрочно решение чрез припознаване и от другите политически сили на предлагания от БСП социален договор за минната индустрия, отбеляза Драгомир Стойнев.

Автор: Максим Добрев

бутон за споделяне