“Ние, врабчетата” от Радичков – с премиера в старозагорския Драматичен театър “Гео Милев” на 17 май

СТАРА ЗАГОРА ДНЕС – STZAGORA.NET
*
Версия за смартфони >>>

Една от най-любимите пиеси за деца и възрастни – “Ние, врабчетата” по едноименната книга на Йордан Радичков, ще бъде поставена за първи път на сцената на Драматичен театър “Гео Милев”. Премиерата се очаква на 17 май 2023 г. от 19.00 часа в Културен център “Стара Загора”. Режисьор е Любомир Колаксъзов, той и Ива Божидарова са създали и сценичната адаптация. Сценограф е Деница Николова, композитор – Христо Намлиев, хореограф – Стефан Витанов.

“Идеята за общността на Радичков е изключително актуална днес” – споделя Любомир Колаксъзов. Той завършва през 2018 г. режисура за куклен театър в класа на проф. Славчо Маленов в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”. Първата му премиера като режисьор е на сцената на Старозагорския куклен театър по покана на директора Дарин Петков. Тогава, още студент в трети курс, поставя “Бялата врана” по приказка на Карел Чапек, след това “Жените от портокаловите градини” от Оля Стоянова и се дипломира с “Чудовището Кашчей” по руски народни приказки отново в Куклен театър – Стара Загора. Седем години по-късно вече е едно от новите лица в българския театрален афиш.

През 2020 г. Любомир Колаксъзов е учил “Мениджмънт в сценичните изкуства и индустрии” с ръководител проф. Лидия Върбанова. От година е председател на театрално сдружение “Полет”, което реализира творчески проекти между България и Италия, част е от La Piccola Bulgaria Del Centro Italia в Перуджа.

Според критиците постановките му респектират и доказват, че за таланта възраст няма.

Любомир Колаксъзов

- Сборникът разкази “Ние, врабчетата”, отпечатан за първи път през 1968 г., днес вече е част от българската класика. С какво Ви провокираха разказите на Йордан Радичков и какво да очакваме от Вашия режисьорски прочит, г-н Колаксъзов?
- “Ние, врабчетата” е хронология на живота, на една общност с млад дух, която не се предава, не пада, а продължава с летежа си, приема и се бори за живота си, преодолява страхове, опасности, загуби. Показва ни как да не се поддаваме на снежни човеци и плашила, на ястреби и кукувици, а да се опитаме да съхраняваме врабчето.

- Как построихте сюжетната линия на драматургичния текст?
- С Ива Божидарова подредихме разказите в последователността на сезоните, както в пиесата на Радичков “Лазарица”. Както Лазар израства всеки сезон, така порастват и нашите врабчета и прелитат през сезоните, през всички завои и нанагорнища. Спектакълът е предназначен за деца и за възрастни. Това е семейно представление, което се случва заедно с децата и възрастните. Идвайки, зрителите ще чуят и видят изкушенията на цивилизацията, шумните и бъбриви свраки и лакоми кукувици, страховете на хората, детската играта, шпионирането, приятелството, тананикането и всичко това през погледа на врабчетата.

- Кой символ избрахте за водещ в спектакъла?
- Окръжността. Кръга. Кръговрата. Можем да видим този образ в гнездото, в слънцето, в луната, в промените на сезоните, както и в целия живот – един кръг, който се върти и се повтаря. Екранът на мултимедията е кръг, на него се появяват Луната, Слънцето, балонът, дъвката, окото. Със сценографа и художника на костюмите Деница Николова избрахме за център на сцената батута като като образ на човека, копнеещ да се отлепи от земята и все повече и повече да се опитва да полети. Батутът за нас е гнездото, от което се появяват врабчетата, арената, над която се разказват техните истории, площадът, на които се случват всички произшествия и събития, полетът и пътят на всеки към света.

- Главният герой в пиесата е врабчето, градското врабче. Как изглежда днес то в Стара Загора?
- Врабчето в природата може да изглежда малко, сиво, крехко и наивно, но като се загледа човек може да открие колко е смело, будно, импулсивно, откровено, наивно, грижовно, свободно. Тръгвайки от разказите на автора, и в нашия спектакъл се опитваме да покажем врабчето най-вече такова, каквото си е; такова, което наистина се чувства искрено и обичащо, готово да полети до Луната, да открива света пешком, да шпионира страшното, да съчинява песни, да приема различните, да плаче и да се смее, да бъде едновременно искрено дете и възрастен. Както разказва Радичков, “едни нищо и никакви сиви и скучни врабчета може да се окажат толкова интересни, че направо да се влюбиш в тях и да започнеш да мислиш и за себе си като за врабче”. И някак си тук възрастният, идвайки на представлението, довеждайки детето, да си спомни за детството си, за младостта си и да се сети, че там някъде в него има едно врабче, което от време на време иска да полети. Няма нужда да бъде затворено и да бъде скрито, няма кой да го нарани, просто по-смел трябва да е човек. Така че тази експедиция със зрителите, малки и големи, е към паметта ни, която има за цел да ни припомня, да ни съживява от време на време в големия сив и хищен свят. Това мисля, че е един от ценните уроци в тези мъдри разкази на Йордан Радичков. Както още казва авторът, “Винаги съм мислил, че всеки човек преди да порасне, някога е бил врабче.” “Ние, врабчетата” е представление за чистотата и наивитета на току-що появилите се новородени и тяхната първа реакция на новия свят, по който тръгват. Това е един спектакъл за пъстротата на живота и различието на всеки от нас, но без това да е пречка да сме единно цяло. През последните години врабчетата сякаш изчезват от градските улици. Ако тези тенденции се запазят, е възможно те да изчезнат напълно от нашите градове и села. Знаем, че врабчето е индикатор за настъпващите промени в градската околна среда. И ако се загледаме, то и в нас изчезва, тъй като рядко го проявяваме към средата, света и другите. В творчеството на Радичков врабчетата са метафоричен образ. Той е признат още приживе като български мъдрец, който те докосва не само с ума си, но и със сърцето си.

- Съществува ли Във Вашата постановка прословутото “Онова нещо”?
- Без “Онова нещо” не можем. И да го няма, то пак ще е там. Дори когато си говорим, то е тук. Но какво е? Как изглежда? Това не знам. Знам само, че то непрекъснато ни наблюдава.
В спектакъла образа на “онова нещо” е под формата на прожекция, на която сме избрали със сценографа Деница Николова да покажем рисунките на Радичков, водени от това да сме близо до автора, до неговото светоусещане за образ, за живот. Те са графични, лаконични и наивни, все едно са рисувани от ръка на дете. “Онова нещо през целия ни живот ни съпътствуваше и наблюдаваше, почти нямаше птиче събитие, на което и то да не бъде свидетел. Като не знаехме какво представлява от себе си и как точно се нарича, ние се посъветвахме помежду си и го нарекохме Онова нещо. Аз мисля, че Онова нещо не само нас, врабчетата, наблюдава. Според мене то и хората наблюдава и съм сигурен, че докато читателят се рови, забил нос в тази книжка, то през туй време Онова нещо наднича отвън през прозореца и наблюдава как читателят чете “Ние, врабчетата” – казва Радичков.

- Колко на брой са основните герои във Вашия спектакъл? На кастинга кои бяха най-важните изисквания към кандидатите за участие в него?
- Проведохме кастинг в Стара Загора и на него се явиха 50 млади актьори от цялата страна. Подбрахме десет младежи. Четирима от тях са от трупата на Драматичен театър “Гео Милев” – вече познатите на публиката Красимир Ненков, Тони Стоянова, Георги Ножделов и Ванина Йорданова. Трима от избраните – Иван Шуманов, Йоан Попов и Антония Кондакова са от класа на проф. Ивайло Христов и са независими актьори, които играят на различни театрални и музикални сцени. В спектакъла още участват и трима студенти от НАТФИЗ – Борче Манев от класа на проф. Атанас Атанасов, Яна Зайкова от класа на проф. Иван Добчев и Нелли Таукчи от класа на проф. Пенко Господинов, която е от Стара Загора. За нас с драматурга беше важно те да бъдат млади, силни, готови за живот, с отношение към случващото се в света, да бъдат себе си и да го изразяват. В процеса водещо беше да намерят своето врабче, да го проявят и заедно, като ято, да разкажем историите. Врабчето е отношение към другия човек в едно бурно време, да го разбереш, да го усетиш, да го подкрепиш в една мечта, но не чрез агресия, омраза, лъжа… Те са млади, красиви, талантливи, отдадени много, мислещи и чувствителни и най-вече искрени. Всичко от това се опитваме да проявим на сцената. Използвам всичко от тях, което покажат, за да пресъздадем заедно един истински и човешки живот.

- Играе ли се често Радичков в българските театри? Разпознаваем ли е за младото поколение?
- Творчеството на Йордан Радичков е класика, която би трябвало по често да намира своето място на театралната сцена и да се среща с българските зрители. Има какво да се вземе, да се чуе, да се види, да се случи от тази среща между текстовете на Радичков и съвременния зрител. Езикът на Радичков е вълнуващ, отключващ невидими и непознати неща в човека, думите му съживяват чувствителността и човещината му. Именно затова смятам, че както на театралната сцена, така и в образователната система Радичковите текстове трябва да присъстват.
* * *
Народни ритми за първи път ще прозвучат в “Ние врабчетата” по Радичков на старозагорския ДТ “Гео Милев”

Стефан Витанов

Изключителна динамика, нова визия, хореография и музика, както и страхотна актьорска игра обещава един от дебютите на старозагорската театрална сцена тази година – “Ние врабчетата” – най-новата премиера на Драматичен театър “Гео Милев”.

Хореографът Стефан Витанов е в екипа на режисьора Любомир Колаксъзов, който работи от няколко месеца върху нова постановка по разказите на Йордан Радичков. Той се включва с няколко танца в спектакъла. Два от тях са вплетени в драматургичния текст, а третият е на финала. Авторската му разработка обединява елементи от всички етнографски области на България. По думите на Стефан Витанов за първи път български народни ритми ще прозвучат в постановка по Радичковите разкази “Ние врабчетата”.

Силно впечатление по време на репетициите му правят ентусиазмът и всеотдайността, с които актьорите присъстват като танцьори в спектакъла. Според Стефан Витанов, който често сменя ролите на преподавател и хореограф в театрална постановка, младите актьори са важни, защото имат погледа, често по-различен от нашия, имат друго усещане за времето, в което живеем и знаят как да го изразят с изкуството си.

В творческата биография на Витанов е участието му като хореограф в няколко постановки, отличени с Икар. През 2007 г. той завършва “Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство” – Пловдив със специалност “Българска народна хореография” и професионална квалификация хореограф-педагог. През 2010 г. защитава магистратура в същата специалност с квалификация хореограф-режисьор.

Пресцентър на ДТ “Гео Милев”,
Румяна Лечева
#

share button