WWF: Дунав поставя ежедневни рекорди за най-ниски водни нива

СТАРА ЗАГОРА ДНЕС – STZAGORA.NET
*
Версия за смартфони >>>

Това води до сериозни екологични и икономически последици в района, алармират експерти

unnamed (1)През последните седмици река Дунав поставя ежедневни рекорди за най-ниски водни нива за съответния ден, засечено от 1941 година насам. Еколозите са притеснени, че равнището на реката е много ниско от началото на годината и дори през обичайно пълноводните пролетни месеци не успя да достигне нормалното си ниво и да захрани с вода влажните зони и местата за размножаване на повечето стопански ценни видове риби.

Статистиката сочи, че най-ниското ниво на реката е било на 8-и септември 2003 г., когато котата при Русе е била минус 73 см. Днешните коти са много близо до този антирекорд и предвид продължаващата суша в Централна Европа, изгледите за подобряване на ситуацията не са много добри. Минималните водни количества, регистрирани досега при Русе за юли, възлизат на 2441 куб. м/сек, докато в края на юли 2022 г. те паднаха под 2000 куб.м/сек. По данни на Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на р. Дунав“ (ИАППД) през юли в българския участък на реката са преминали два пъти по-малко водни количества в сравнение със средното многогодишно количество за месеца.

„Основните причини за засушаването и промяната във водния режим на Дунав са глобалните климатични промени, обезлесяването на басейна на реката и строителството на хиляди малки и големи водноелектрически централи по течението на реката и притоците ѝ. Снеговете в Алпите и Карпатите са все по-малко и се топят все по-рано всяка година. Наблюдава се и намаляване на пролетните дъждове в Централна Европа и Балканския полуостров, където са най-големите притоци на Дунав“коментира Стоян Михов, ръководител на програма „Води“ във WWF„Силният натиск за изграждане на хидротехнически съоръжения за подобряване на корабния трафик, както и обезлесяването, заплашват да доведат до необратимо унищожаване на екосистемата на реката, както и на всички услуги, които тя ни предоставя“.

Последици от ниското ниво на Дунав

Колониите водолюбиви птици изоставят гнездата си
Тази пролет нивото на Дунав не се качи достатъчно, за да напълни езерата с вода и да даде началото на размножителния сезон на стотици видове животни и растения. Това се случва за първи път от 2008 г., когато беше възстановена естествената връзка между влажната зона на о-в Персин и Дунав. Напълно сухите езера объркаха колониите от къдроглави пеликани на острова, започнали да гнездят в очакване на водата. Постепенно обаче изоставиха гнездата си, атакувани от хищниците, които лесно достъпиха колониите поради липсата на вода. Тази година на острова не се излюпи нито едно пеликанче, а миналата година бяха регистрирани над 100. Сформираната през 2020 г. смесена чаплово-корморанова колония в Мъртвото блато също беше изоставена.

Дунавската скумрия намалява
През май и юни екип от експерти на WWF проведе мониторинг на състоянието на дунавската скумрия (карагьоз). Ихтиолозите установиха с 90% по-малко яйца от екземпляри от вида, преминаващи през Дунав, в сравнение с предходните две години. Прогнозите са, че този драстичен спад в размножаването може да окаже негативно влияние върху улова на вида през следващите 3-4 години*.

Стопанският риболов е почти спрял
Ниското ниво на реката, високите температури на водата и слабото течение, принуждават рибите да мигрират към по-дълбоките места, обикновено надолу по течението. Слабият приток на разтворени частици правят водата прозрачна, което позволява рибите да виждат мрежите отдалеч и да ги избягват. Освен това силната слънчева светлина, съпроводена с много високата температура на водата, достига до дъното на реката и предизвиква бурно развитие на дънни водорасли, които задръстват рибарските мрежи**.

Рискът от пожари нараства
Сухите тръстикови масиви в пресъхналите крайдунавски блата и влажни зони са изключително податливи на пожари. През септември 2021 г. изгоря цялата растителност в блатото Кайкуша, а през май 2022 г. – 80% от тази в блатото Калимок. Само адекватната намеса на пожарникарите и доброволците предотврати изгарянето на гнездящите там къдроглави пеликани.

Криза в напояването
Три области от Дунавска Румъния остават без вода за напояване, поради ниските нива на реката. В България напояването от река Дунав се оказа икономически неизгодно за поддръжка и постепенно беше изоставено през 90-те години на миналия век.

Проблеми за ядрената енергетика
По-голямата част от атомните централи в страните от бившия социалистически блок са разположени по Дунав, използвайки водите му за охлаждане на реакторите и транспорт. През юли атомната централа в Пакш, Унгария обяви, че работи с редуцирани мощности поради твърде високите водни температури и недостатъчните количества вода, а през 2003 година атомната централа в Черна вода, Румъния, е спряна, поради ниските нива на река Дунав.

Навигацията бедства
По течението на реката ежедневно засядат товарни кораби, а редица фериботни връзки са затворени. Освен икономически щети и неудобства за местното население, това води до ситуации на бедстващи екипажи, оставени на жегата при недобри условия, което крие рискове от трафик и развитие на други нелегални дейности.

Любопитно:

Ниското ниво не е нещо необичайно за Дунав предвид огромните обеми вода, които преминават през реката. Колебанията на нивото на реката през годината нормално могат да достигнат разлики от 6-7 метра. Години с ниски нива е имало и преди, но проблемът е, че тази тенденция силно зачестява през последните 2-3 десетилетия. Освен това режимът, в който се редуват високите и ниските нива, се променя. Преди един век високите води на Дунава (т.нар. „черешови води“) обичайно са идвали през май. Тогава се случвало и размножаването на повечето риби. Днес най-високите води на Дунав идват през март и все по-рядко през април, далеч преди черешите да узреят и когато водата е все още твърде студена, за да започне размножителния процес при рибите.

———————
* Карагьозът е ценен риболовен обект както в Черно море, така и в река Дунав. Мигриращ вид, подобно на есетрите, той навлиза в реката, за да се размножава. Останалата част от живота си прекарва в солени води. Жизненият цикъл на вида е много кратък, рядко живее повече от 7-8 години. Част от рибите умират след размножаването си в Дунав, играейки важна роля в хранителната верига на реката. Запасите на карагьоз намаляват през годините и той е включен в  Списъка със застрашени видове на Международния съюз за защита на природата (IUCN), както и в Червената книга на България в категорията „уязвим“.

** Поради силните слънчеви лъчи водораслите произвеждат много кислород, който се събира в балончета и ги принуждава да се откъснат от речното дъно, да изплават на повърхността и да се понесат по течението. Те запълват риболовните мрежи, които по думите на рибарите „стават като черги“ и е много трудно да бъдат изтеглени и почистени.
#gerb

социално споделяне


echo
Copyright © 2022 Стара Загора днес. Всички права запазени. ЗА КОНТАКТИ: E-mail: epdobreva@abv.bg Собственик и издател: "Ерима Трейд" ЕООД, Евгения Добрева.
Powered by уеб дизайн