Институтът за енергиен мениджмънт: Трансформацията на ТЕЦ-2 на газ ще е селективна държавна помощ за една отделна централа

СТАРА ЗАГОРА ДНЕС – STZAGORA. NET
*
Версия за смартфони >>>

EMI - Institut za energien menidzhmentИнститутът за енергиен мениджмънт (EMI) предостави днес на служебния заместник-министър председател по управление на европейските стредства Атанас Пеканов становище и коментари по обявения на 20.07.2021 година вариант 1.3 на Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България (ПВУ).

В текста на становището специална част е отредена на проекта за заместване на въглищното електропроизводство в ТЕЦ “Марица-изток 2″ от газове централа:

ЗА НЯКОИ КОНКРЕТНИ ПРОЕКТИ

Предвид изложеното, представяме на Вашето внимание и кратки коментари по отношение на някои проекти, заложени в ПВУ.

Схема за подпомагане на процеса на декарбонизация чрез изграждане на високоефективна газова централа с комбиниран цикъл, заместваща минимум 1.0 GW от въглищните мощности в ТЕЦ „Марица Изток-2“

Предложеният проект изглежда като естествено продължение на друг инвестиционен проект в рамките на ПВУ – Проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на инфраструктура за пренос на водород и нисковъглеродни газообразни горива за захранване на електроцентрали и други потребители във въглищни региони в България. Предвиденото финансиране е 30% от Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), 30% от финансов инструмент по линия на Модернизационен фонд и 40% частно финансиране.

На първо място бихме искали да отбележим разбирането си, че това представлява държавна помощ по силата на Договора за функционирането на Европейския съюз предвид следното:

* Налице е предоставяне на публични средства – близо 2/3 от инвестицията се финансира от МВУ и Модернизационния фонд;

* Инвестицията представлява предимство за една централа, тъй като дружеството само не може да осигури необходимите средства;

* Предимството е селективно – не само че предимството се предоставя само на един подсектор в енергетиката, но и е ограничено до конкретна централа;

* Изкривяване на конкуренцията – произведената електрическа енергия, в резултат на инвестицията, ще има значително по-ниска цена поради рязко намаляване на разходите за квоти въглеродни емисии и заради грантовия характер на близо 2/3 от инвестицията, което намалява бъдещите финансови разходи за изплащането й;

* Влияние върху търговията между страни членки – по-ниската цена на произведената електрическа енергия може да повлияе както на износа й към съседни страни, така и на вноса от тях.

Всичко това трябва да се има предвид в предвидения индикативен график за започване на проекта през първото тримесечие на 2021[6] г. и включването на централата в паралел през второто тримесечие на 2025 г. Видно е, че този график вече е нарушен, а към това трябва да се прибави още необходимостта от нотификация за допустима държавна помощ. В допълнение, в настоящия индикативен график провеждането на оценка на въздействието върху околната среда се предвижда след приключване на тръжната процедура, докато ние считаме, че ОВОС трябва да я предхожда. Всичко това е в контекста на задължението 70% от предвидените разходи по МВУ да се договорят до края на следващата година, което поставя под въпрос изпълнението на проекта в срок с всички произтичащи от това усложнения.

Погледнато по-общо, това решение за пореден път поставя на различни начала държавните и частните производители на електрическа енергия – търси се спешно, необсъждано и непрозрачно одобрено решение за държавна компания, докато частните компании са принудени да изчакат държавната визия за развитието на въглищния сектор. Нещо повече – това решение не спира до самите производители, а има значително по-широкомащабно влияние върху добивните компании и всички останали компании по веригата на добавената стойност, които са свързани с тях. Не на последно място държавната политика по отношение на бъдещето на въглищата ще има и пряко отражение върху цените на електрическата енергия, а оттам – и разливен ефект върху цялата икономика. Тъй като въглищните индустрии са концентрирани в определени региони на страната, именно там ще се усетят най-силно социалните и икономическите ефекти от тази политика. С други думи, инвестиционното решение за промяна на горивната база на една топлоелектрическа централа следва да бъде съпроводено с редица други решения за намаляване на очакваните негативни ефекти върху отделните региони.

Независимо от горното, ИЕМ приветства посоката на мислене на представената последна версия на плана, която съвпада с изразеното в предходното ни становище по неговата по-ранна версия, а именно – „да се изработи съответен график за тяхното [ТЕЦ на въглища] планирано заместване със съвременни диспечируеми мощности с ниски въглеродни емисии, при запазване на системната адекватност и сигурността на електроснабдяването“. Въпреки това, изразяваме силно притеснение, че това мислене се ограничава единствено до държавни компании и е твърде късогледо по отношение на вълните от ефекти, които ще последват от него. Те ще се усетят най-силно във въглищните региони, но ще достигнат и останалата част от икономиката, засягайки нейната конкурентоспособност и покупателната способност на домакинствата.
#svz

spodelime


echo
Copyright © 2022 Стара Загора днес. Всички права запазени. ЗА КОНТАКТИ: E-mail: epdobreva@abv.bg Собственик и издател: "Ерима Трейд" ЕООД, Евгения Добрева.
Powered by уеб дизайн