“Горящите пътеки към бъдещето”: една книга-завет към поколенията от големия хуманист Бенжамен Варон

СТАРА ЗАГОРА ДНЕС – STZAGORA.NET
*
Версия за смартфони >>>

Бенжамен Варон

Бенжамен Варон

Лесно е да се коментира, анализира и аплодира ценността на една смела позиция, след като времето категорично е доказало нейната правота. Така е и с прочутото писмо от 1960 г. до членовете на ЦК на БКП, написано от антифашиста и политзатворник Бенжамен Варон, тогава доцент и ръководител на катедра по политикономия, и подписано и от другите шестима членове от групата на Куфарджиев. За това, че като прозорливи и честни хора те са видели много по-рано от всички (8 години преди Пражката пролет!) задънената улица, в която навлиза социализмът по онова време, партийният юмрук се стоварва върху тях с цялата си репресивна сила. Реабилитирани са едва след 10 ноември 1989 г. Едва тогава всички изведнъж осъзнават колко прави са били първите наши остри критици на рухналата система. Затова нека се въздържим от хвалебствия с късна дата, като вместо това си припомним някои от предупрежденията, които Бенжамен Варон отправя през годините. Защото те все още са валидни с пълна сила.

Повод за това ни дава представянето неотдавна в София на последната книга (in memoriam) на Бенжамен Варон “Горящите пътеки към бъдещето”, дело на издателство “Захарий Стоянов” и под редакцията на чл.-кор. Иван Гранитски, която (след “Пътеки” и “Капитализмът – антагонист на човечеството”) обобщава евристичната мисъл на големия наш теоретик и хуманист, разгърната с пълна сила в преходните години след отпадането на догмите. От година вече Бенжамен Варон не е между нас, за съжаление, но до последния си дъх той не спря да сочи верния път напред. “Горящите пътеки към бъдещето” идва до българския читател по идея на неговата дъщеря Раймонда Варон, отбелязва издателят. По нейна инициатива се подготвя и издание на английски език на книгата. В нея са събрани аналитични бележки с днешна дата на Васил Проданов и Иван Гранитски, както и публикации през годините за групата на Куфарджиев и Б. Варон от Стефан Продев, Димитър Иванов и Юрий Борисов. А така също и статии по темата във вестниците “Дума”, “Труд”, “24 часа” и “Сега”.

Забележете: Бенжамен Варон е бил “другомислещ” не след, а много преди края на социализма, за разлика от мнозина други, появили се постфактум. При това според публикация в периодичния печат от 1997 г. той е поставен под №1 в доклад на ДС, посочващ 20-те водещи дисиденти в България. Втори е Никола Куфарджиев, трети – Горуня, девети и десети – Желю Желев и Чавдар Кюранов, следвани от Петко Симеонов, Светлин Русев и Стефан Продев, а по-нататък и от Нешка Робева и Велислава Дърева. Списъкът завършва с Радой Ралин и Николай Василев. Години по-късно самият Тодор Живков признава, според публикуван в книгата документ от края на ХХ век, следното: “В писмото (от групата на Куфарджиев – ред.) се критикуваха редица порочни страни на тогавашната система. Подлагаха се на остра критика одържавяването, централизираното планиране, липсата на мотивация за труд и т.н. Да, вярно е! Това бяха сериозни недостатъци, бих казал дори – язви на системата… Що се отнася до личните драми и наложените наказания (Б. Варон и семейството му са изселени от София в добричкото село Рогозина, ударена е цялата група – ред.), вината ни тук е несъмнена. Признавайки я, ние не облекчаваме навярно изживените страдания на своите другари, но облекчаваме в известна степен собствените си терзания”.

И така, предупреждението е чуто – близо 40 години след като е направено. Фатално късно.

Ето и един съвсем актуален пример: на 7.7.1997 г. в публикувани “Размисли за книгата “Дипломацията” от Х. Кисинджър (в. “Дума”) Бенжамен Варон подлага на критика идеите му за превантивно ликвидиране на всяка възможна сила, която би могла в бъдеще да надмине САЩ в условията на еднополюсен свят. И отново предупреждава: “Официална Америка се свлича в имперски синдром на глобален тоталитаризъм и диктатура навън с неизбежни последици и за вътрешната система” (“Горящите пътеки към бъдещето”, стр. 50). Е, тези неизбежни последици ги видяхме в цялата им ужасна апокалиптичност през януари тази година при щурма на Капитолия. 23 години след изреченото от Варон предупреждение Щатите бяха разтърсени от невиждан и невъзможен дотогава катаклизъм на една разделена и настръхнала нация. Дали във Вашингтон са си направили необходимите изводи? Може би. Стъпките на президента Байдън оттогава насам дават надежда, че Америка започва да възприема една по-мека световна политика – изтегли се от Афганистан, като до края на годината ще напусне и Ирак, зае значително по-конструктивна позиция спрямо руската тръба за Германия – “Северен поток 2″, изобщо – прибира се, консолидира се, което може само да увеличи тежестта й на световната сцена.

Бенжамен Варон - Горящите пътеки към бъдещето 2През 1997 г. Бенжамен Варон отправя друго важно предупреждение, този път отнасящо се за нашата страна: “ляв преход” в България не може да съществува по обективни причини: страната е плътно обвързана с МВФ и Световната банка, средствата за оцеляване на държавата идват от тези институции, но с тях могат да се изпълняват само антилеви, либерални проекти. При тези условия е безсмислено да се настоява, че националноотговорно управление може да осигури единствено левицата. Това е популизъм – авантюра, която размива собствената й идентичност. “Нека оставим десните управници да свършат най-сетне работата! Сами да я свършат!” – призовава Варон. И започва управлението на Иван Костов.

През септември в същата 1997 г., 10 години (!) преди приемането на България в Европейския съюз, Бенжамен Варон пише в “Дума”: “Трябва ясно да се каже, че България в наши дни се превръща и ще се утвърждава като съвременна европейска капиталистическа страна с неолиберална икономика и с демократични институции от европейски тип. България вече е включена в една нова система на тясна взаимозависимост и обвързаност, произтичащи от глобалните интеграционни европейски процеси, независимо кога ще бъде формализирано нейното членство в съответните структури. Нито един важен въпрос на българската икономика, политика, отбрана, социална сфера, образование, здравеопазване, пенсионно дело, наука, култура и пр. не ще може да се решава независимо от общоевропейските процеси и стандарти. България става част от европейската капиталистическа и интеграционна система. Обратните пътища към вчерашния реален социализъм са затворени.” – Предупреждението е ясно и точно, за да го разберат всички в повратната 97-ма година, сложила край на колебанията накъде ще върви страната.

Но какъв е светът, в който се включваме? – пита Варон. И отговаря: “свят на задълбочаващи се неравенства сред растящо богатство. При това неравенствата преминават всички мислими граници – в края на 1996 г. 358 души в света притежаваха богатства, по-големи, отколкото имуществото на половината население на планетата – 2,6 милиарда души. Такава е ирационалността на тази свръхрационална система. Западните общества изпъкват повече като пазари и по-малко като демокрации. При повсеместното оттегляне на държавата все повече управленски функции и суверенитет се прехвърлят на анонимните и често демонични пазарни сили. Дори фундаментални обществени дейности като здравеопазване, образование, наука, култура, спорт, пенсионно дело и т.н. се превръщат в пазари, а продуктите им – в стоки. Достъпът до тях става пазарен, значи неравен, а самите дейности се дехуманизират.” – Твърде познато звучи, нали? 24 години по-късно написаното от Варон е неделима и тягостна част от ежедневието ни. Здравето на българина например отдавна е превърнато в откровен бизнес, някога безплатното ни образование става все по-трудно достъпно, науката ни е недофинансирана, а от голяма спортна нация преди години България днес е почти незабележима на картата на световния спорт.

Бенжамен Варон с дъщеря си Раймонда

Бенжамен Варон с дъщеря си Раймонда

Б. Варон предупреждава и за друго: “в основите си деградира и самата демокрация. Всякакви изборни резултати се обезсмислят от императивните изисквания на международните финансови институции, неподлежащи на избирателния вот на населението. Все по-очевидно става, че вече 200 години буржоазната демокрация е инструментът за превръщане на частните интереси на патроната в привиден колективен избор на народа.” – Е, днес резултатът е пред очите ни: рекордно ниска избирателна активност на последните парламентарни избори (11 юли 2021 г.). Същевременно колкото повече хората губят интерес към изборния процес, толкова по-шумни, по-кресливи и отвратителни стават конфликтите между партиите в стремежа им да се задържат във фокуса на отслабващото общественото внимание.

Основният завет, оставен ни от Бенжамен Варон, е необходимостта рано или късно да преминем от общество на наемничество към общество на сътрудничество. Трудът, собственост на работника като работна сила, е точно толкова капитал, колкото и заводите и парите на на предприемача – категоричен е Варон. И препоръчва отношенията между труда и капитала да станат отношения на договорена съвместна дейност. Така системата ще престане да се препъва в остатъчните форми на древното робство (наемничеството е модерна метаморфоза на робския атавизъм!). Не се ли направи това, капитализмът все повече ще навлиза в една дълбоко ирационална, деструктивна, саморазрушаваща се форма на обществото. Система, която приема технологическата модернизация, но отказва да промени обществено-икономическото статукво, се самодисквалифицира, предупреждава изследователят. За него е очевидно, че все още е налице двойно нелегитимно обезсобствяване на труда от капитала: първо чрез незаконно присвояване на личността на работника (с фалшивата формула за покупка на работната сила) и второ – чрез също толкова незаконно присвояване на целия краен продукт.

С две думи, Варон посочва, че производителните сили вече са дотолкова развити, че всеки човек има естественото право на достойно съществуване, неподвластно на прищевките на капитала. Разпределяйте произведеното справедливо, осигурете задължително равенство поне в основните потребности – призовава той.

В същото време обаче виждаме как в света днес набират сила тревожни тенденции на депопулация под въздействието на смъртоносни и непрекъснато мутиращи вируси, нездравословни храни и продължаващо насаждане на вредни навици. Възраждат се подозренията, че неомалтусианството отново е във възход. Двете посоки – към все по-добри условия на живот и към ограничаване на бързото нарастване на населението – са вплетени като че ли в странно диалектическо единство.

Бенжамен Варон напусна този свят на 95 години, но ако бе жив, неговият проницателен ум и днес със сигурност щеше да анализира един след друг проблемите, които ни съпътстват, и да търси най-адекватното им решение – както е правил през целия си живот. Много от нужните ни формули са събрани в “Горящите пътеки към бъдещето” – една книга, истинска енциклопедия на политико-икономическите процеси през последните десетилетия, чиято значимост ще остане непреходна във времето.

Максим Добрев
#lice

сподели бутон


echo
Copyright © 2021 Стара Загора днес. Всички права запазени. ЗА КОНТАКТИ: E-mail: epdobreva@abv.bg Собственик и издател: "Ерима Трейд" ЕООД, Евгения Добрева.
Powered by уеб дизайн