Красимир Каракачанов: Нямаме национална кауза и това ни погубва

СТАРА ЗАГОРА ДНЕС – STZAGORA. NET
*
Версия за смартфони >>>

Председателят на ВМРО Красимир Каракачанов ще представи от 18.00 ч. тази вечер пред старозагорци в Регионална библиотека “Захарий Княжески” две свои книги – “Тодор Александров” и “Забравените апостоли на Македония”

Часове преди това той даде пресконференция заедно с областния председател на ВМРО Красимир Червилов, водача на листата на патриотите в Пловдив Александър Сиди, участник и в старозагорската листа, и още двама кандидат-депутати от листата – Венцислав Иванов и Недко Кузманов. “Днешният 21 юни, Свети Дух, е много специален ден за нас и всички паметливи българи – на тази дата отдаваме почит към към всички загинали за освобождението и обединението на Македония с Майка България” – припомни Красимир Червилов.

Двете книги са за личности, отдали силите и живота си в голяма част от случаите за освобождението на българите в Македония, в Тракия, и обединението им с България – сподели Красимир Каракачанов. “Книгата за Тодор Александров е един опит за негова биография, разбира се, стремил съм се да я напиша малко по-публицистично. Защо Тодор Александров? Това е моят любим герой от българската история, заедно с Левски, който е наша светиня и икона, и на който подражават всички следващи след него революционери” – уточни той.

Тодор Александров (1881-1924 г.) е сложна личност, активен участник в революционните борби по време на турското управление в Македония – разказа Каракачанов. – Към 1910-1911 г. той е фактор в българския политически живот, с когото се съобразяват както министър-председателят Васил Радославов, така и цар Фердинанд. Малко хора знаят, че поводът за това, България да обяви война на Турция през 1912 г., са репресиите, които турците вършат в градове като Щит, Кочани и Струмица – кланета, насилия, убийства, незаконни арести. Те са следствие от така наречените “магарешки атентати”, които извършва ВМРО под ръководството на Тодор Александров. Било е демонстрация на сила – не са свързани с това, да се избиват хора. На самара на магаре слагали динамит с часовников механизъм и го връзвали до джамия или турски полицейски участък или кметство. Взривът създавал паника и страх, като целта била да пишат европейските вестници за проблемите в Македония. Защото както сега, така и тогава европейските, световните Велики сили никога не са се интересували от съдбата на обикновените народи. Зад паравана на “ценностите” те отстояват своите интереси. В началото на ХХ век цяла Европа виждала турските зверства в Македония и Тракия, но по икономически причини – тъй като не им било изгодно да разбутват изгодната им отслабена Османска империя, тъй като печелели от нея страшно много пари от концесии и капитулации, наложени на турската държава, нямали интерес да предприемат радикални мерки. Да предизвика европейското обществено мнение била и целта на неуспешното Илинденско въстание.

Малко хора знаят, че може би един от факторите, който накланя везните България да вземе решение за съюз с Германия и Австро-Унгария, а не с Русия, Франция и Англия (Антантата), е Тодор Александров. Германците и австро-унгарците ни гарантирали, че всичко, което е наше, ще бъде върнато на България. Другите обещавали само да разговарят със съюзниците си Сърбия и Гърция евентуално нещо да ни върнат. В същото време в ход били и репресии спрямо мирното население в Македония от страна на сръбските власти – разказа Красимир Каракачанов.

Тодор Александров спасява и единствените по онова време въглищни Мини Перник и Бобовдол да не бъдат взети срещу непогасени от българската държава кредити от немската компания “Дисконто Гезелшафт”. Ако това се е било случило, след победата на Антантата в Първата световна война мини Перник са щели да бъдат конфискувани от Съглашението, както е сторено с цялото имущество на Германия и Австро-Унгария на територията на други страни, и най-вероятно подарени на Сърбия, която отдавна имала апетити към този огромен за времето си енергиен ресурс. Александров пише писма до цар Фердинанд да не бъдат лишавани българите от топлина и светлина в името на корумпираните български политици, а накрая, когато германски специалисти вече били дошли да описват и приемат Мините, заплашва правителството: “Ако не ги изгоните утре, връщам се на фронта, вдигам 11-та пехотна Македонска дивизия, връщам я в Перник и няма да позволя да се случи това!”. Именно този ултиматум е причината германците да не придобият въглищните ни мини, разкри Каракачанов.

Също малко известен факт е, че големият наш поет, чирпанлията Пейо Яворов, е живял основно като революционер във ВМОРО. И това умишлено е било изтривано от неговата биография. Яворов е бил отначало съратник на Гоце Делчев и редактор на революционния вестник след смъртта му, както и пръв приятел с Тодор Александров. Известното Яворово стихотворение “Мера според мера” е посветено на Гоце Делчев, а “Заточеници” – на Тодор Александров. В книгата си Красимир Каракачанов е публикувал някои от личните писма между Яворов и Тодор Александров. Двамата обикаляли по Европа, събирали пари и купували оръжие за революционната организация. Тъкмо Тодор Александров е човекът, който крепи Яворов със средства след първия му опит за самоубийство. С грижа към ослепелия и обруган от цялата общественост поет назначава човек до него, който да го придружава и води, а накрая, при очевидната безизходност на незавидната му участ, с смилява над него и му дава и револвера, с който Яворов слага край на живота си.

След 9 септември Тодор Александров умишлено е оставен в пълно забвение – всички негови паметници и паметни плочи са били унищожени. Нямало го в учебниците по история, но в научната литература през 60-те и 70-те години е описван като фашист (при все че той е убит много преди появата на фашизма), националист и великобългарски шовинист.

“Тогавашните политици поне са знаели какво искат да направят. Били са корумпирани, но са били просветени, повечето завършили в Европа. Имали са ясна кауза какво искат да постигнат и в нейно име са жертвали времето и кариерата си. Днес обаче никой не преследва национални цели, а личните си болни амбиции. Затова сме на тоя хал” – обобщи Красимир Каракачанов.

За книгата си “Забравените апостоли на Македония”, която започнал да пише преди десетина години, той разказа, че е предизвикана от поредната македонска фалшификация на близката ни история. Тогава започнал да събира архивни данни за дейци на ВМРО, родени в Стара България, но станали фактори в революционното движение в Македония. Открил 156 човека – “от воевода нагоре”, без да брои хилядите обикновени четници. “Това са хора, които умишлено се забравят в Скопие, а в България – по някаква конюнктурна причина – нали имаме нови ценности, нови идеали, нови другари, съюзници – и забравяме нашите си герои и идеали” – каза Каракачанов. С тази книга той оборва абсурдните твърдения на Скопие, че има две революционни организации, две нации. “Защото няма как 156 българи, родени в Тракия, в Мизия, включително бесарабски българи, да са били ръководители на тази организация, и да са се борили за някаква македонска нация. Те не са били ненормални хора. А в същото време близо 40 македонци, етнически според техните разбирания, ходели да се борят за българите. Абсурдността на тази теза се доказва с имената на тези хора и техните биографии” – категоричен е председателят на ВМРО.

В “Забравените апостоли на Македония” са изброени 15 старозагорци, ръководители на революционното движение от края на 19 век до 20-те години на 20 век. Най-видният сред тях е Иван Гарванов – човек с европейско образование, завършил в Германия, и станал обикновен учител по физика в Солунската гимназия, а оттам – и революционер. Бил е председател на ВМРО и е председателствал конгреса на организацията на 2 и 3 януари 1903 г. в Солун, когато се взема решение за вдигане на Илинденското въстание. От Старозагорска област сред тези 156 воеводи има и 7 чирпанлии, други трима са от Казанлък. В Македония като воевода на чета по време на Илинденското въстание загива и наследникът на братя Жекови – Никола Жеков. Това са били хора от богати семейства, с добро образование, някои от тях – подофицери и офицери от Българската армия. Наравно със Стара Загора и старозагорския край в това движение са само сливналиите. Трима-четирима на ръководни постове са и бесарабски българи. Това показва, че следосвобожденското ни общество е възпитавало правилно децата на България в дух на солидарност с другите българи. Техният дълг е бил в това, да помогнат на останалите в беда свои сънародници в Македония и Тракия. И са жертвали живота си за това. Повечето, включително старозагорци, загиват в сражения – разказа Красимир Каракачанов. Сега, по думите му, чакаме Брюксел или някое посолство да ни каже какво да правим. Защото не си познаваме историята, нито проблемите, които сме наследили, нямаме кауза и самочувствие. Но непознаването на историята поражда циклични грешки. И след 30 години демокрация сме най-бедната и най-бързо изчезващата нация в Европа.

#

споделяне в социални мрежи