Зам.-шефът на парламента Емил Христов: За 4 години направихме три уникални геополитически пробива

СТАРА ЗАГОРА ДНЕС – STZAGORA.NET
*
Президентът Радев, изглежда, търси избори, които могат непременно да бъдат оспорени;

Евентуални трудности при сформирането на правителство могат да ни въвлекат в спирала от последователни избори;

РС Македония да не се надява на българските избори и да не очаква, че след тях ще се огънем по отношение на интересите си;

Общото между ГЕРБ и Обединените патриоти е повече от това, което може да ни раздели;

Кандидатите за ролята на балансьор са толкова много, че системата може да се разбалансира;

Ако някой е готов да издигне на ново стъпало идеята за широка коалиция, това е Бойко Борисов;

Правителството направи три геополитически хода, които са достойни да бъдат изучавани: закупуването на F-16, влизането ни в ERM-II и “Балкански поток”.

*  *  *

- Г-н Христов, как си обяснявате противоречивите сигнали, които даде президентът Радев относно датата на изборите? Първо лансира 28 март, след това сам подложи на съмнение предложението си. Какво се крие според Вас зад това непостоянство?

- Неопитност или някакви сметки предизвикаха лансирането от страна на президента на датата 28 март, въпреки че много хора предупреждаваха за необходимостта най-напред да се направят консултации и да се чуят специалистите. Подсказаната му идея за избори в два дни също би довела до много трудности. Всъщност започвам да си задавам въпроса какви точно избори търси президентът Радев. Имам чувството, че той търси избори, които да могат непременно да бъдат оспорени, които да предизвикат противопоставяне и да доведат до угрозата да не бъдат признати от една или друга група. До тази мисъл ме водят неговите действия и изказвания до този момент. Надявам се, че накрая здравият разум и отговорността ще надделеят и ще бъде взето разумно решение. Радев може да носи отговорност, така че най-добре е, след като е назовал датата 28 март, да се придържа към нея и да я обяви официално колкото е възможно по-рано, за да имат възможност и партиите, и ЦИК, и избирателите да се подготвят за едни спокойни и приемливи избори в един ден.

- В какво би могло да се изрази евентуално оспорване на вота и от кого?

- Не изключвам заинтересованите страни, които много биха искали да попаднат в парламента, но обективно нямат тази възможност – знае се кои са, да подложат отново, както стана през 2013 г. с Костинбродската афера, на критика или да поставят под въпрос резултата от изборите. Които, за мен няма съмнение, и този път ще бъдат спечелени от ПП ГЕРБ.

- За ГЕРБ има ли значение дали изборите ще са по-рано или по-късно?

- Ние сме готови във всеки един момент. Но избори се правят от целия народ, от партиите, от институции като ЦИК. На фона на случилото се в САЩ се опасявам, че евентуални трудности при сформирането на правителство могат да ни въвлекат в спирала от последователни избори. Един Израел може да си позволи да призове пред урните гражданите три пъти в рамките на една година. Белгия може да си позволи повече от година да е без правителство. Но тук, в ситуацията на COVID криза, в която се намираме, в сложното положение на Балканите, в този период на предизвикателства пред икономиката, здравеопазването и образованието ни и на трудности пред цяла България, ние не можем да си позволим да не сме в състояние да съставим устойчиво, работещо правителство, и да правим избори след избори. Надявам се политиците ни да бъдат достатъчно зрели, и особено онези, които се готвят по някакъв начин да оспорват резултатите от изборите.

- Има и един външнополитически момент – от Република Северна Македония дойдоха сигнали, че и там гледат на парламентарния вот у нас с очакване за промяна в отношенията ни.

- Какъвто и да е съставът на бъдещото ни правителство, РС Македония трябва да изпълни своите добросъседски задължения, за да може да очаква някакво положително развитие след изборите. Поне нашето виждане в ГЕРБ е такова, че докато не се случи това, за което ние настояваме – РС Македония да промени отношението си към българите, към българската история, да промени начина, по който възпитава своето младо поколение, ние не можем да си позволим по никакъв начин да продължим да ги подкрепяме по този път, по който са поели. Противопоставянето на една част от македонското общество на друга част, която е с българско самосъзнание, не е добро решение. Ние сме един от най-добрите съседи на РС Македония, който винаги, в продължение на столетия, е показвал добрите си намерения, стремил се е да помогне, преглъщал е незаслужени обиди. Затова мисля, че противопоставянето няма бъдеще. Така че РС Македония да не се надява на българските избори и да не очаква, че ние ще се огънем под натиск от Европа или Америка. Не. Това е българският интерес и аз вярвам, че няма български политик, който да склони към някакъв компромис с интересите на България.

- Приемаме за нормално всеки ден да влизаме в пълни с хора магазини и да се редим на опашки пред касите, но дойде ли реч за избори, опашките пред урните изведнъж стават опасни и обект на специално внимание. Това не е ли преиграване?

- Хората са различни. Едни са по-предпазливи, други гледат някак си с пренебрежение към мерките и не ги спазват, което понякога е масово, целенасочено и предизвикателно. В случая обаче си мисля, че точно тези, които пренебрегват предписаните мерки, ще бъдат хората, които ще започнат най-често да поставят въпроса за това, как е организирано предпазването в изборния ден. Това ще е изпитание не само за правителството, но и за цялото ни общество – за политиците, за гражданите, за избирателните комисии. Напоследък се справяме добре и никой не трябва да се опитва да използва изборите, за да насажда несигурност, притеснения и противопоставяне, и да поставя под въпрос санитарните мерки. Не бива да допускаме това, което се случи в Румъния – пълни молове и празни секции. Между другото, добър тест за готовността и на системата, и на гражданите, ще бъдат насрочените за 28 февруари избори за кмет в много населени места, в това число и в Мъглиж.

- Предстои първият по рода си предизборен месец без митинги и концерти, без пълни зали и без агитация лице в лице. Как изобщо ще се работи? Обмисляте ли вече графика на кампанията?

- Трябва да се адаптираме към обстановката. В ГЕРБ започнахме подготовка на местно ниво за начина, по който да стигнат до хората нашите послания. На преден план ще излезе доверието към политиците на базата на това, какво те са направили до този момент за хората, как сме успели да се справим с кризата. Ние в България много спорим, много се противопоставяме, но независимо от това успяваме да се справим и с икономическите, и със социалните последици от кризата по-добре от другите страни. Виждате, че и здравната ни система не рухна така, както стана в други, далеч по-богати от нас страни. Единственото, което продължава да ни пречи, е вроденият нихилизъм и недоверие у хората. И най-вече тези, които се опитват да ни противопоставят един на друг, да ни разделят и да ни накарат да се борим не със заразата и опасността, а един с друг.

- ГЕРБ успешно стигна до края на мандата заедно с Обединените патриоти. Въпреки някои разминавания на позициите във времето – например за Доброволните отряди към МВР и за туристическите ваучери – отстрани коалицията изглежда все още жизнеспособна. Така ли е наистина?

- Политиците трябва да се научат да работят съвместно, в коалиция. В политиката никога не трябва да се казва “никога”, защото в живота отговорността ни налага все пак да седнем на масата на преговорите и да търсим решения в интерес на страната. Да, много сме различни в някои отношения с Обединените патриоти, но е вярно също и че има много неща, които ни сближават и които виждаме по един и същ начин. Това е нормално – ние сме съвсем различни политически партии като състав и идеология. Да, има спорове в коалицията, но както виждате, вече четири години успешно ги преодоляваме и намираме общи решения. Дори и при спорове коалицията не се разпада. Това означава, че общото между нас е повече от това, което може да ни раздели. Достатъчно отговорни сме, даваме си сметка, че евентуално напрежение в коалицията би могло да се предаде лесно на хората в страната и би поставило пред угроза икономиката, която е много чувствителна към политическите заявления, трусове и пукнатини. Така че – подходихме отговорно, намерихме решение на много въпроси заедно. Дори не си струва да ги изброявам, защото те са наистина много. Надявам се това да е положителен пример за всички български политици, за всички онези, които един ден отново ще трябва да управляват в коалиция. Но с какво се различаваше тази коалиция от предишни – визирам не само Тройната коалиция, но и неявни коалиции преди нея. Имам предвид и срещите ни, опита за работа с Реформаторския блок. С Обединени патриоти нещата от самото начало бяха поставени на принципна основа. Общият стремеж бе към разбирателство, към поставяне на интересите на България над партийните интереси. И резултатът е налице.

- Остава да изчакаме и решението им дали отново ще сте заедно и на тези избори.

- Не се безпокоим от това. Има още достатъчно време. Ние сме добронамерени, знаем, че ще завършим мандата заедно с Обединените патриоти, а какво ще се случва по-нататък, ще кажат избирателите.

- Прозира обаче известна ревност у Патриотите по отношение на  евентуалното взаимодействие на ГЕРБ с другия традиционен политически балансьор – ДПС. Особено пък сега, когато дори Ердоган направи в приветствието си на националната им конференция индиректна връзка между ДПС и ГЕРБ в лицето на Бойко Борисов. Ако и ДПС, и Патриотите прескочат бариерата, вероятно ще ви се наложи да избирате…

- Фактите са, че ДПС винаги са намирали добър съюзник в лицето на БСП. А БСП винаги са могли да разчитат на подкрепата на ДПС. Говоря това не само предвид последното Народно събрание, където много често ДПС и БСП гласуваха заедно срещу правителството и заедно не бяха в зала, когато трябваше да се бойкотират заседания. Да не забравяме и президента Радев, който беше издигнат от БСП и подкрепен от ДПС. Но не бива една парламентарно представена партия да бъде диаболизирана и обвинявана за всички проблеми в българската политика. Ролята на балансьора е много трудна. Има много кандидати за нея – последните социологически проучвания сочат например шест партии. Балансьорите стават толкова много, че системата може да се разбалансира. А това ще ни доведе дотам, докъдето не искаме да отидем. Мисля, си, че българските политици много трудно ще успеят да се справят с една разбалансирана система. Нека да видим какво обаче ще кажат българските избиратели, какво ще бъде тяхното решение след деня на изборите. Тогава ще оставим на отговорността на политиците, на тяхната зрялост и мъдрост да сформират коалиции и да направят правителство.

- А дали пък не идва вече времето за едно широко обединение на националното съгласие, в състава на което да са дори антагонисти като ДПС и Обединените патриоти, макар и на значителна дистанция един от друг вляво и вдясно?

- Мисля, че всички трябва първо да дораснем до това. Тук ще отворя една скоба. Многократно съм бил свидетел как премиерът Борисов е гледал много широко и отговорно на отношенията с другите партии, включително и на отношенията с президента. Така че ако някой е готов да издигне на ново стъпало идеята за широка коалиция, това е Бойко Борисов. Той мисли изпреварващо. Често с няколко думи успява да повлияе и на нас в ГЕРБ, и на други политически сили да погледнат на нещата под различен ъгъл, да се замислят за по-полезна и работеща алтернатива. Това е изключително ценно. Не познавам друг съвременен наш политик, който да въздейства по този начин.

- Новозаявените играчи на политическата сцена – партията на Слави Трифонов и квартетът “Отровно трио” + Манолова – дали ще имат сили за нещо повече от внасянето на екзотика в предстоящия вот?

- На всички избори се появяват такива хора, които успяват да убедят част от българите, че ще внесат нещо ново. Винаги обаче се случва едно и също. Оказва се, че тези “нови” всъщност се скриват там някъде, работят за себе си и нищо отговорно, нищо системно не излъчват. А на следващите избори отново виждаме други такива като тях. Нека не само да критикуват, а и сами да предложат някакви мерки. Не знаем какво мисли Слави Трифонов за настоящата ситуация, за здравеопазването, за икономиката, за енергетиката, какви са тезите му за данъците, за образованието. Иска ли нещо да променя? Социологическите проучвания поставят формацията на Трифонов във видимата част на политическите партии, там, където са големите. И не може до последния момент да не показват лицата на своята партия. Те трябва да се знаят. Самият факт, че до този момент никой от новите претенденти за роля в политиката не казва нищо смислено, трябва да говори на хората, че те искат да участват, само за да влязат във властта. И нямат никакви сериозни, отговорни виждания. Те не се готвят, влизайки в парламента, да следват някакви смислени дългосрочни политики, както правят големите системни партии, които са коренно различни една от друга, но имат ясно обявени програми. А какво ни казва Слави Трифонов? Какво ни казва Мая Манолова? Това трябва да предизвика размисъл и безпокойство у избирателите.

- Как гледате на ултиматумите за смяна на посоката на България, които Христо Иванов оглася в медиите още от първите дни на новата година?

- Той непрекъснато прави опити да е център на внимание. Помагат му, определено. Но и при него до този момент не виждам нищо смислено, освен някакви пиар акции. Бих позиционирал него и партията му в сектора на Слави Трифонов. Коя посока ще сменя Христо Иванов? Това вече е притеснително. България си има посока. И тя е посока към Европа. Това са ценностите на Европейския съюз. Ние сме членове на НАТО. На него не му харесва това, което е избрала България ли? Не правя никаква връзка с неговия произход. Но се хвърлят едни фрази в пространството, едни бомбастични неща, колкото да объркат хората. По никакъв начин той не обяснява какво иска да промени. Ако с такива акции и с такава шумотевица може да се влезе в парламента… По този начин не може да се води отговорна национална политика.

- Вие кои вектори, трасиращи през последните години пътя на България, бихте подчертали?

- Настоящото правителство на Бойко Борисов направи три геополитически хода, които са достойни да бъдат изучавани. Първият беше, че със закупуването на самолетите F-16 ние обърнахме геополитическата ос на страната. Второто нещо беше влизането на България в “чакалнята” на Еврозоната. Други не смеят да помислят за там. А ние вече сме в нея. И всички го оценяват като голям успех, подкрепят ни. Третото беше пускането на газопровода “Балкански поток”, по който потече газ към Сърбия, а в перспектива и към страните от Централна Европа. Това са три уникални геополитически пробива. Те са едни от ключовите решения за България, които променя държавата за десетилетия напред. Ние сме част от европейския проект. Не можем да си позволим да се отклоняваме. Не можем да си позволим обаче и просто да стоим и да гледаме. Ние имаме свои интереси. И през последните няколко години успешно ги защитаваме.

- Ако се срещнете с Цветан Цветанов, какво бихте му пожелали за ЧНГ?

- И на приятели, и на опоненти пожелавам да бъдат живи и здрави, да са добре семействата им.

- Ще Ви попитам накрая за мнението Ви и за един дразнещ обществен проблем: гърмежите по Коледа и Нова година предизвикват вече много остро недоволство. Тази година има простреляни, улучени от пиратки, трясъкът на някои от които е прекалено силен и съвсем небезопасен. Хората искат забраната им на законодателно ниво. Какво може да се направи?

- Шумното празнуване е традиция у нас от десетилетия. Но напоследък започнахме да прекаляваме, съгласен съм. Тук едва ли не се води война. Не бива да се забраняват фойерверките и празненствата по този начин, но трябва да се сложи някакво ниво на мощността на използваните пиротехнически средства. Необходим е и малко повече контрол при продажбата, разпространението и употребата им. Това лесно може да бъде направено с промяна в закона. Мисля, че в следващия парламент този въпрос може да бъде обсъждан по този начин. Но за забрани не бих говорил.

Интервюто взе Максим Добрев
#

споделяне на връзка