Предлагат изграждане на монумент „Интеркосмос България 1300“ на входа на Аязмото в Стара Загора
- понеделник, ноември 30, 2020, 12:44
- Акцент на деня
- Добавете коментар
СТАРА ЗАГОРА ДНЕС – STZAGORA.NET
*
Граждански клуб ЛИПА предлага да бъде изграден монумент „Интеркосмос България 1300“. В края на миналата седмица предложението беше входирано в деловодството на Община Стара Загора.
Екипът на Търговско-промишлена палата – Стара Загора е съпричастен с инициативата и активно работи за осъществяването й.
На 7 август 2021 г. се навършват 40 години от изстрелването на спътника „Интеркосмос България 1300“ – едно от най-големите постижения на България, които са свързани с космическите изследвания и технологии. Преди 4 десетилетия събитието беше посветено на честванията по случай 1300 години от основаването на българската държава.
Базовата обсерватория към Централната лаборатория за космически изследвания на БАН в Стара Загора с ръководител проф. Митко Гогошев има основна роля във формирането на идеята, изработване на изследователското оборудване и управлението на програмата.
Днес от Граждански клуб ЛИПА предлагат в центъра на града да бъде създаден монумент с копието на спътника „Интеркосмос България 1300“ като символ на космическата слава на Стара Загора.
Копието на спътника, което е идентично с изстреляния и все още обикалящ Земята спътник „Интеркосмос България 1300“, е собственост на Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ) към БАН. Ръководството на института дава пълна подкрепа на идеята и заявява, че ще предостави копието на спътника за изграждането на монумента. Към момента то се съхранява във филиала на ИКИТ към БАН в Стара Загора.
От Граждански клуб ЛИПА предоставят и идейни проекти на монумента, като се предлага за изграждането му да се използват и поликарбонатни и акрилни листове, произведени в старозагорската фирма „Панхим“ ООД, които са атрактивен съвременен материал, ползван в градската среда.
Идейният проект е разработен от архитекти Пламена и Цветелина Гогошеви – внучки на проф. Митко Гогошев.
От Граждански клуб ЛИПА са убедени, че монументът ще се превърне в един от туристическите символи на Стара Загора и очакват ръководството на Общината и Общинският съвет да подкрепи идеята и да бъде организирана процедурата по изграждане на монумента и избор на подходящо място.
* * *
Ето какво е посланието на ГК ЛИПА към старозагорци:
До неотдавна паметниците на културата са били разглеждани единствено като извадени от контекста произведения на изкуството. Било е трудно да се оцени връзката между изкуството, природата и човека. В днешно време те са свързани и са взаимно неизключващи се. Природата е изкуство. Изкуството е човекът.
Днес съвременните инсталации демонстрират архитектурни качества, които действат като продължение на творбите, които са изложени в тях, като продължение на местата, на които се намират, като продължение на променящия се ритъм на живот. С този проект ние предлагаме идеята за изкуството като преживяване. Търсим нови връзки между природата, изкуството и човека. Стара Загора е град с история. Град с традиции в редица дисциплини. Град, постигнал съществени научни резултати в космическите изследвания и космическата физика.
На 07.08.1981 г. в почти полярна орбита e изведен спътник „Интеркосмос-България-1300“ от типа метеор. Три от уредите на този спътник са проектирани изцяло от старозагорски екип, тук, в нашия град. Комплексът научна апаратура на спътника е насочен да измерва физическите параметри в резултат от взаимодействието на йоносферата и магнитосферата. Гигански по мащаб проучвания, които съществено влият на живота на Земята. Спътникът „Интеркосмос-България-1300“ е в космоса и до ден днешен. Освен чисто познавателната си мисия, този космически експеримент е полезен и за развитието на фундаменталната физика.
Тази история трябва да се запази, трябва да се покаже на днешното и идното поколение.
В Стара Загора е запазен технологичният макет на спътника.
Идеята е чрез използване на широката гама от качествата на продуктите на „Панхим“ този спътник да бъде изложен в градска природна среда. Старозагорци трябва да се запознаят, да се насладят, да станат част от всичко това.
Ще се изполват поликарбонатни плоскости, за да се получи ограждащ обем. Чрез здравината, устойчивостта и превъзходната термоизолация ще успеем да запазим този изключителен обект от историята ни. Благодарение на качествата на материала дневната светлина ще бъде контролирана и чрез предимството от възможността за стопиране на UV лъчите. Материалът е изключително гъвкав, затова ще може с точност да се постигне желаният дизайн.
При четири от връзките на плоскостите ще има нови индивидуални плоскости, играещи ролята на информационни табла. Буквите ще бъдат изписани с диоди, които ще се захранват и светят само и единствено при намесата на човека в цялата инсталация. Защото проектът има за цел да превърне изкуството в преживяване.
Как ще стане това? Чрез инсталиране на велоергометри.
Със завъртането на педалите ще се подадава енергия и диодните букви ще се захранват и светват.
Цялата информация, чрез която спътник „Интеркосмос-България-1300“ достига до нас, хората е предназначена за нас, хората, но и тя се променя и зависи от нас, хората. От начина ни на живот. От отношението ни към екологията и цивилизацията. Освен всичко изброено дотук с този проект ние имаме желанието най-вече да стимулираме човека да излезе в природата, да се наслади на историята, да се погрижи за здравето си чрез по провокативен метод на каране на колело! В основата на инсталацията ще е част от планетата Земя. Отново изградена от плоскостите на „Панхим“, отново и единствено благодарение на качествата и предимствата, които този материал притежава. Планетата ще свети в реални цветове, показващи цялата й прелест. А една малка червена точица ще свети и ще изобразява нашата малка България, в същото време гигантска в постиженията и в историята си.
* * *
Едно от най-значимите български научни постижения в областта на космическите изследвания е програмата “България-1300”, осъществена през 1981 г. в чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава. Идеята за програмата е на колектив от български учени – К. Серафимов, Д. Мишев, М. Гогошев и И. Кутиев, от Централната лаборатория за космически изследвания на БАН – ЦЛКИ, а осъществяването й е в партньорство с Института за космически изследвания на Руската академия на науките по програмата „Интеркосмос“.
Тази програма е била осъществена чрез спътника“Интеркосмос България 1300“,който е бил оборудван с изцяло Българска апаратура,създатена от специалистите на ЦЛКИ-БАН.
Основната задача на програмата е в областта на космическата физика – разкриването на механизма на пренос на енергия от Слънцето към Земята във времето и пространството. Инициативата на българските учени е не само за разработката на програмата за изследвания, но и за създаването на самите научни прибори и методиката за измервания. Комплексът научна апаратура на спътника „ИК-Б-1300” е предназначен за измервания на йоносферната плазма и високоенергийните потоци заредени частици, постоянни и променливи електрически и магнитни полета, светенето на високите слоеве на атмосферата в ултравиолетовия и видимия диапазон на спектъра на спътника “Интеркосмос-България-1300”, изцяло оборудван с българска научна апаратура за изследвания в областта на космическата физика.
Спътникът „ИК-Б-1300” е изведен на 07.08.1981 г. от руския космодрум „Плесецк”, Архангелска област. Спътникът е с 2 панела слънчеви батерии. Научният комплекс е съставен от 12 уреда, като три от тях – спектрометърът “Протон 1“, ултравиолетовата система “Фотон-1“ и спектрофотометърът „ЕМО-5“, са проектирани и с създадени от учените и специалистите от Базовата обсерватория към ЦЛКИ–БАН, Стара Загора, с участието на старозагорски заводи.
* Спектрометър ПРОТОН-1 – за измерване на пространствени и временни вариации на протонни потоци в 4 спектрални диапазона (90 кеV – 1 МеV). Състои се от блок електроника и блок датчик, оформен на основата на повърхностнобариерен полупроводников силициев детектор. Колиматорната система е с ъгъл 20 градуса.
* Ултравиолетова спектрометрична система ФОТОН-1 – за изследване на вакуумния ултравиолет в диапазона 115-259 nm. Измерва спектъра в работния диапазон в зависимост от географската и геомагнитната ширина, местното време, слънчевата и гемагнитната активност; разпределението на концентрация на елементи в максимума на F слоя; разпределението на атомарния водород и спектралното разпределение на ултравиолетовите емисии в полярните сияния.
* Спектрофотометър ЕМО-5 – за изследване на временните и пространствените характеристики на оптични емисии от видимата част на спектъра. Измерва интензивността на следните спектрални линии: 732, 630, 557,7 и 486,1 nm в подспътниковата точка. Съдържа две фотометрични системи: система филтри за периодично измерване на спектъра 16 s, с чувствителност 5 R, динамичен диапазон 1.104 и система пространствено сканиране 2 s, чувствителност 50 R.
Международна идентификация: (NSSDCA/COSPAR ID: 1981-075A)
Едно от най-значимите български научни постижения в областта на космическите изследвания за всички времена бе програмата „България–1300”, осъществена през 1981 г. в чест на 1300 годишнината от създаването на Българската държава. Идеята за програмата е на колектива от български учени Кирил Серафимов, Димитър Мишев, Митко Гогошев и Иван Кутиев, а осъществяването й е направено в партньорство с Института за космически изследвания на Руската академия на науките. Изследователите са имали изключително активна подкрепа от акад. Борис Николаевич Петров, председател на Международната програма „Интеркосмос”.
Основната цел на космическата програма „България-1300” е постигането на съществени научни резултати в две области на космическите изследвания, в които българските изследователи имат вече традиции: космическа физика и дистанционно изследване на Земята от Космоса. Така са изведени в орбита два големи изкуствени спътника на Земята от типа „Метеор”. Първият спътник „Интеркосмос – България-1300” (ИКБ-1300) е изцяло оборудван с комплекс от българска научна апаратура за изучаване на йоносферно-магнитосферните взаимодействия, изстрелян на орбита с височина около 900 км. Програмата на втория спътник „Метеор – Природа” включва участието ни с научна апаратура за дистанционно изучаване на природните образувания на Земята от по-ниска орбита (около 650 км).
Общи данни:
* извеждане на околоземна орбита: 07.08.1981 г.
* космодрум: Плесецк (тогава Съветски съюз)
* орбитални характеристики:
* апогей – 906 km
* перигей – 825 km
* наклон – 81.2 градуса
* период на обикаляне около Земята – 101.9 min
* ориентиран спътник (по главна му ос)
* участници: България, Русия (тогава Съветски съюз)
* време на активна дейност: до 10.08.1983 г.
* снабден е с два слънчеви панела за захранване, всеки от които генерира 2 kW мощност. Изстрелян е на 7 август 1981 г. от ракетата “Восток-2М” в Плесецк, Русия (тогавашен СССР).
* проектиран е да обикаля в околоземна орбита на височина между 825 и 906 километра и тежи 1500 килограма.
Основни цели:
Първият спътник с изцяло българска апаратура е предназначен за следните научни изследвания:
* на околоземната плазма: П6-ИЛ; ИД-1; П7-ЗЛ; ДИЕТ; АМЕЙ
* измерване на потоци от частици: AНЕПЕ; ПРОТОН-1
* измерване на електрически и магнитни полета: ИЕСП; ИМАП
* оптични измервания: ФОТОН-1; ЕМО-5
* геодезични измервания: ОЛСС.
Комплексът научна апаратура е разположен в обърната към Земята част от спътника, откъдето с помощта на датчикови системи се събира информация от различните уреди. Много от датчиците са разположени на разгъващи се след старта щанги с различни дължини, за да се избегне влиянието на смущения около корпуса на спътника върху измерваните параметри.
Научна апаратура:
Ръководител на научната програма “България-1300″ е акад. Кирил Серафимов.
1. Йонен уловител [П6-ИЛ]
2. Йонен дрейф [ИД-1]
3. Йоносферна плазма [П7-ЗЛ]
4. Електронна температура [ДИЕТ]
5. Анализатор на маси и енергии на йони [АМЕЙ]
6. Анализатор на нискоенергиийни протони и електрони [АНЕПЕ]
7. Спектрометър протонни потоци [ПРОТОН-1]
8. Електростатични полета [ИЕСП]
9. Магнитно поле [ИМАП]
10. Ултравиолетова спектрометрична система [ФОТОН-1]
11. Спектрофотометър за видимата област [ЕМО-5]
12. Оптическа лазерна светлоотражателна система [ОЛСС]
Външната обвивка на космическия апарат, включително слънчевите панели, е покрита с електрически проводим материал, което позволява точното измерване на електрическите полета и йоносферната плазма. Използвани са както пасивни, така и активни средства за контрол на температурата. За запис на данните са използвани магнитни ленти, всяка с капацитет от 60 мегабита, като информацията се изпраща паралелно към Земята от телеметричната система на спътника на честота от 130 MHz.
Три от уредите, а именно:
* Спектрометър протонни потоци [ПРОТОН-1]
* Ултравиолетова спектрометрична система [ФОТОН-1]
* Спектрофотометър за видимата област [ЕМО-5]
са замислени, конструирани и произведени от Базовата обсерватория на Централната Лаборатория за Космически Изследвания – БАН (днес Филиал на Института за космически изследвания и технологии – БАН) под общото ръководство на проф. Митко Гогошев и със съществената помощ на старозагорската индустрия (“ДЗУ”, Комбинат “Берое”, “ХранМаш” и др.).
В Народната астрономическа обсерватория и планетариум „Ю. Гагарин”, Стара Загора, са извършени за продължителен период от време оптични фотографски наблюдения на “България 1300″ със спътниковата камера АФУ-75. Данните от наблюденията са позволили да се проследи еволюцията на орбитата на спътника, което е важен момент за привързването на спътниковите данни и пространствено-времевите параметри на орбиталния комплекс.
#