Летище не се прави с носталгия и емоции, а с пътници, товари и много пари

*
TochkaОт Стара Загора до София днес се пътува за 2 часа с кола, до Бургас за час и половина. Да се искат граждански полети на фона на това, както правят някои наши съграждани, е безсмислено и неефективно. Още помним как преди време летяха едни малки самолетчета с по двайсетина души, колкото маршрутка, защото още я нямаше магистрала “Тракия”. А да въртиш с “Москвич” до столицата по оня тесен път зад кадящи Вартбурзи и Трабанти, или зад натъпкана със зелки и едва кретаща по нанагорнищата край Костенец и Ихтиман пловдивска Жигулка, си беше мъка.

Последният ми полет с такова самолетче преди около 30 години завърши доста неприятно – пилотът толкова бързо снижи над София от голяма височина, че десетината души, които бяхме вътре, се запревивахме от нетърпима болка в тъпанчетата. Едно момче буквално падна на пода, зарита и стюардесата се видя в чудо какво да го прави. При мен болката в ушите премина след месец.

А за карго летище нямаме нито стока, която да изнасяме, нито китайците напират да стоварят цялото си производство точно в Стара Загора, нито пък има кой да инвестира 1 милиард евро, за да направи ласкаещо самолюбието ни модерно и функционално летище.

От 30 години самолетната писта край Стара Загора стои безполезна. Колко още да чакаме? 20? 50? 100 години? Това е ценна площ в непосредствена близост до Стара Загора. Ще е непростимо, ако я оставим неизползвана още десетилетия.

Ако някога в годините напред възникне реална необходимост и сериозен инвеститорски интерес, ново летище край Стара Загора може да бъде направено много бързо. Но малко по-далеч, за да избегнем шумовото и димно замърсяване – екологичните и други рискове. Има такива места в радиус от 15-20 километра от града. Сегашната 2,5 км писта вече почти опря до старозагорските квартали и не е кой знае каква ценност, за да я кътаме като нещо уникално. И след като няма инвеститорски интерес, трябва да мислим варианти за оползотворяването на терена. И то бързо. Защото докато се мотаме в безполезни препирни, другите действат.

Едно време се прехласвахме пред романтиката на димящите в полето заводски комини. После, когато над Стара Загора се размята ръждиво-азотната “лисича опашка” от Химкомбината, разбрахме с изненада и разочарование, че от комините излиза не аромат на теменужки, а нещо, което ни трови. АТЗ-то го съборихме. След това поискахме Мерцедеси, БМВ-та и задръстени с коли градски улици – като в страните, за които копнеехме. И ги получихме, че и отгоре. Сега сънуваме отново стария ни, пълен само с хора и липи спокоен град, но, уви, онова безметежно време вече няма как да се върне. Новата ни мечта е за летище – с големи самолети, излитащи и кацащи всяка минута на него. Като във Франкфурт или Атланта поне. И пак не внимаваме какво си пожелаваме – хората отдавна се връщат оттам, накъдето ние искаме да вървим. И не от добро.

Максим Добрев
#

бутон за социални мрежи


echo
Copyright © 2020 Стара Загора днес. Всички права запазени. ЗА КОНТАКТИ: E-mail: epdobreva@abv.bg Собственик и издател: "Ерима Трейд" ЕООД, Евгения Добрева.
Powered by уеб дизайн