Изследваха живота на българина при COVID-19

СТАРА ЗАГОРА ДНЕС – STZAGORA.NET
*
“Историческо време! Как живеем в епохата на COVID-19?” бе темата на социологическо проучване, което имаше за цел да провери житието и битието на българите по време на пандемията.

Изследването бе инициирано от екип, с ръководител социологът Георги Георгиев и технически организатор Димитър Русев. Идеята бе да се съберат данни, за да може обществото да се запознае с „българския гражданин по време на извънредно положение и изолация“, чийто профил в най-общи щрихи може да бъде фиксиран количествено на основата на отговорите, на въпросите, включени в анкетата.

Реализацията на социологическото изследване бе чрез онлайн платформа. Проучването бе напълно анонимно и се финансира със собствени средства. Всеки можеше да участва в проучването, като отговори на въпросите, които са качени в онлайн платформата glasuvai.bg.

В края на извънредното положение ви представяме „автопортрета“ на българина в изолация.

Той беше щрихиран от самите респонденти, които се отзоваха на поканата да участват в начинание – изследване в условията на ограниченията, наложена ни от обстоятелствата, законотворците и правителствените решения.

Може би, мнозина от читателите ще кажат, че сме закъснели и вече не ги интересува това. Ние обаче не изповядваме идеята за поставяне на равенство между професията на социолога и новинаря, поради което, въпреки подобно мнения, все пак ще ви представим нашите данни и разсъжденията ни по тях. Дано са ви полезни, когато си правите равносметка за преживяното.

Как достигнахме до всичко това, което нарекохме „автопортрета“ на българина в изолация?

Просто се отказахме от стандартния извадков подход и затова предварително заявяваме, че не претендираме в рамките на академичната догма за представителност на социологическото изследване. Нашата идея е, че би могло да бъде проучено общественото мнение, разчитайки на реалният респондент и на неговите реални отговори, извън приетите стандарти за представителност, статистически отклонения или грешки плюс- минус 3 %-та и пр.

За целта се обърнахме към единствено свободния терен за анкетиране – пространството на интернет, където можеше да достигнем до реалните ни респонденти в иначе „затвореното“ ни общество.

Изпратихме покана в социалните мрежи, чрез нашите анкетьори, а може би по-точно казано инфлуенсъри, разчитайки хората да се отзоват.

Изчакахме две седмици (между 13 и 30 април 2020 г.) да отворят нашия сайт и да маркират избраните от тях отговори във въпросника ни.

И, макар да се фиксираше полово-възрастовата принадлежност на отговарящите, ние не си позволихме да ги претегляме според някаква статистическа матрица, тъй като за нашата изследвана генерална съвкупност от около няколко десетки хиляди участника в групите, към които се обърнахме в социалните мрежи, просто няма такава статистика на която бихме могли да се опрем.

В резултат достигнахме до следните констатации и разсъждения по тях.

Отзовалите се са само 0,55 % от общността, към която се обърнахме.

На пръв поглед това вероятно не значи нищо, но ако ви споделим, че в далечната 1992 година при провеждането на една пощенска анкета, при което, за да ни отговорят нашите респонденти, трябваше да попълнят анкетна карта, да я поставят в приложения от нас по-малък плик, да отидат до някоя пощенска кутия или до пощата и да ни я изпратят, т. е. да си отделят част от своето време. Тогава отзовалите се бяха 55-65%! Вероятно този факт вече си струва да се осмисли. Например, колко днес сме готови да споделим отговорно мнението си, (не става дума за постовете във фейса, за да се похвалим колко сме „най-…, по-…, по-…, най…!“, че си купихме нова кола, че сме на някое екзотично място на почивка…, или за безотговорният анонимен хейт и дръзки словесни демонстрации в мрежата).

От друга страна, още в началото констатирахме, че 2/3 от отговорилите на нашите въпроси са жени.

Разбира се ние не поставяме наново въпроса за деленето мъж-жена, добре би било да си помислим защо се получава така. Без да прибързваме с изводи и етикетиране за мъжете и жените. Например, че жените са по-доверчиви, приказливи, докато мъжете… А може би жените са по-често на компютъра или имат по-големия дял от мрежата и пр., и пр. просто ще ще отележим, че в много наши изследвания, както количествени, така и качествени, много често при по-ангажиращите въпроси мъжете, за разлика от жените, са по-склонни да не дават отговор!?

Колкото до възрастовото разпределание на нашите респонденти е както следва:

* 18-20 години 9.20%
* 21-30 години 8.80%
* 31-40 години 30%
* 41-50 години 26%
* 51-60 години 8.4%
* 61-70 години 10.8%
* над 70 години 2.8%
* Без отговор 4%

Все пак нека да се върнем към темата ни – да видим българина в условията на днешните изпитания.Видимо е, че основният дял на активния и ангажиран, т.е. сам избрал да се включи като респондент, човек е във възраст между 30 и 50 години – безспорно най-активния период от човешкия живот и присъствие в обществото. Следвани са от младите между 18 и 30 години и тези между 50 и 70 години, които са с почти равни стойности – 18 и 19 %. Какво прекрасно равновесие между хората на старта и носещите мъдростта в живота. Ето защо с риск да бъде упрекнати в субективни спекулации ще си позволим да направим обобщението: това според нас е израз на хармонията между българите в различните етапи от живота.

На първо място – къде се намират българите във времето на физическата и социална изолация?

Според резултатите които получихме: 2/3 от изследваните от нас лица споделят, че в тази извънредна ситуация те и семействата им са затворени без да имат възможност да имат възможност да излизат извън периметъра на дома си, ако не се броят балконите и прозорците, т. е. живеят в апартамент или къща/кооперация без двор. Останалите – 32, 7 % – се оказаха щастливци, че не само имат възможност да излизат навън, но и поради това, че се осмислят активно времето си като работят на двора или градината.

На второ място – при тези обстоятелства има ли българина най-необходимото като условия и средства за живот?

В това отношение към края на първия месец от извънредното положение споделянията са натоварени с умерен оптимизъм. Все пак, трябва да не пропуснем и да не изпитаме тревота и загриженост за ония 5 %, които заявяват, че не разполагат най-необходимото и трудно се справят материално, както и да се замислим какво трябва и може като общество и държава да направим за облекчаването на положението им.

36 % казват, че „горе-долу се справят“. Това типично нашенско „горе-долу“ обаче съвсем не е отрицание на материалните затруднения, с които се сблъскваме, макар да носи и усет за равновесие и баланс около максимата за „две и двеста.

Впечатлява обаче, че 60 % са твърди в отговора „да“, т. е., че имат всичко най-необходимо като условия и средства, което ни даде основани да изполваме при оценката ни формулата на „умерения оптимизъм“

Но, колко устойчиво е това положение на нещата?

А, ако тово положение се проточи с месеци, дали би могло да се понесем всичко това така, както видяхме по-горе?

Според респондентите ни, около 44 % споделят, че „се надяват“ да успеят да си осигурят най-необходимото като условия и средства. 26 % мислят, че „вероятно ще успеят, но не са напълно сигурни“. Независимо люшкането между надеждата, сигурността и несигурността, все пак съзираме позитивната нагласа. Някаква увереност в самите себе си. Устойчивост.

Сериозно внимание обаче трябва да отделим на факта, че горепосочените 5 %, нарастват с 6 пъти и вече хората в следващите месеци пропадат по посока на материалната нищета. Ето една много тежка задача, която за да бъда избегната мотивира бързото прекратяване на извънредното положение, т. е. някак се получи : „свободни сте – спасявайте се“, без да са налице ясни следкризисни мерки.

Без да се въвличаме в пространството на странните „актуални“ дебати (по-скоро говорене) на тема криза, въз основата на получените от нас резултати ще си позволим да споделим мнението ни, че властимащите явно случиха на народ.

Ше подкрепим тази гледна точка с третата наша констатация – какво е самочувствието на българина в тези смутни времена?

От едната страна – 11 % заявяват, че се радват на непредвидената ваканция, съчетана с повече време за дома и близките и още 43 % – споделят, че са спокойни въпреки ограниченията на които са подложени. Или общо 54 % .

На срещуположата страна стоят 28 % – тревожни и още 14 % споделят, че са депресирани. Или общо 42 % преживават условията трудно и са подтиснати.

Само два процента изразиха по-агресивни емоции и нагласи и още толкова просто си премълчаха отговора на въпроса за самочувствието им. Или общо 4 % люлеещи се между избухването и тихото преглътване.

В крайна сметка ние си позволяваме да обобщим, че е налице една макар и не съвсем безоблачно спокойствие, но все пак спокойствие, което някои вероятно биха вкарали в щампата за „търпеливостта на българина“. Нашата теза е: душевна устойчивост и позитивна нагласа при търсене на изход от положението, в което сме.

В допълнение на тази картина бихме допълнили получените данни, основавайки се на един важен индикатор на психичното ни състояние – сънят.

В това отношение 50 % са категорични – не са си загубили съня и спят „непробудно“. 38 % споделят, че спят, с мигове на пробуждания. Едва 9 % казват, че не мога да спят от напрежение, а останалите 3% не зачетаха сериозността на въпроса ни и пропуснаха да отговорят.

Каква чудесна и категорична подкрепа на по-горе заявената от на с теза.

Здрави ли сме?

Най-важният въпрос от нашето изследване е въпросът за здравословното състояние на българите в така обявената пандемична обстановка.

За да бъдем по-сигурни при ориентацията ни по този въпрос за здравословното състояние, потърсихме отговори в три аспекта: 1) в личен план, 2) по отношение на членовете на семейството или дома и 3) по отношение на близките – роднини, приятели и познати.

На основата на получените отговори с радост обявяваме, че нашите респонденти споделиха, че са здрави, ако не се брои един от тях, който на шега или напълно сериозно обяви, че е с положителна проба за Ковид 19 (0.42 %).

Подобно е положението и по отношение на хората от най-близкото и при това на по-широко обкръжение.

Тъй като е общоизвестно, че няма човек, който да е изключително здрав в клиничен план, трябва да отбележим, че в периода от първия месец на извънредното положение временно са били неразположени здравословно – 3 %, а с хронично заболяване – 12.7 %. (данните са усреднени за трите нива на питане). При този чист здравословен хоризонт едва ли има човек, който да се запита – защо ни тогава ни поставиха в изолация? Такъв въпрос обаче не сме задавали и може би не би трябвало да спекулираме в тази посока, но…

Нека погледнем към отговорите на въпроса: Как оценявате мерките на правителството?

* напълно правилни и адекватни 13.79%
* по-скоро правилни и адекватни 36.95%
* по-скоро пресилени 29.56%
* пресилени 14.29%
* без отговор 5.42%

На другия полюс положението е почти аналогично (разликата от около 4 %). Малко над 14 процента от отговарящите оценяват мерките като пресилени, а колебаещите да се присъединят към категоричното отрицание на мерките са около 30 процента.За разлика от общоразпространеното говорене за всенародната подкрепа на правителствените мерки, според нашите резултати категоричната подкрепа е само сред около 14 % от нашите респонденти. Колебаещите се по въпроса за подкрепата са около 37 %, което вероятно се дължи на наложената медийна атмосфера.

Този ефект на махалото, люлеещо се между „за“ и „против“ с лек превес по посоката на плюса, според нас ясно илюстрира какви са настроенията на българите като реакция на решенията и мерките на правителството се подкрепя и от оценката на респондентите относно образователните мерки.

На въпроса „Как оценявате дистанционното обучение на децата?“ получихме следните резултати:

* положително 14.3 %
* по-скоро положително 21.4 %
* по-скоро скептично 22.9 %
* скептично 10.4 %
* негативно 6.3 %
* без мнение 24.3 %

Не, не, че не трябва да оценим по достойнство усилието, квалификацията и успехът на българския учител в стремежа му да съхрани на образователните традиции на нашия народ, да съхрани ценността без която не може да си представим българския дух.И тук се срещнахме с картина доста по-различна от наложилото се всеобщо медийно говорене и демонстрации на данни за одобрение в подкрепа на дистанционното образование.

Все пак дали бяха създадени всички необходими условия, за да може да се върне пълното доверие към образованието.

Според нашите резултати аплодисментите се равняват на около 36 % от респондентите ни, но почти още толкова обаче са и скептиците – около 34 %. 24 % запазиха мълчание. И само 6 % дадоха своята негативна оценка.

Наред с това и за да подкрепим пълната ангажираност на отговарящите с проблема на децата и тяхното образование ще споделим, че в рейтинга на дейностите, които най-вече правят в условията на изолация на първо място стои – заниманията и по-активното общуване (за учене и игри) с децата. Следват с почти равни стойности – домакинстването, гледането на телевизия и общуването в социалните мрежи. На трето място са четенето книги и слушането на музика. И колкото и да е необичайно далеч по-назад остават електронните игри. И още нещо, извън класацията оставяме това, че много от респодинтите посочиха че ходят на работа или работят от дома си, чийто дял е над всички изброените по-горе дейности и занимания. (бележка: тук не посочваме цифри и проценти, гъй като в условието на нашето питане бяха допустими до пет отговора, а ние направхме класацията по попълнените първи позиции от възможните пет, което най-вероятно и е редно да ни упрекне в некоректност, но ние имахме за цел тъкмо това, кое респондентите сами посочват на първо място и съвсем не целяхме да комулираме резултатите).

В обобщение може да кажем следното, ако се поставим в ролята на куратор представящ един портрет: българинът в първия месец на наложеното извънредно положение на пандемия беше здрав, по-скоро спокоен, поради което устойчив и осмислящ наложеното през неговите плюсове, а не през минусите, колкото и неуют да му създаваха поставените рамки. В крайна сметка той е реалист при своите оценки, без да се оставя на емоциите, водещи го до крайности като мотивации и дейностна изява. Останалото е инерция на публичното говорене и бъркане на дебата за зравната, икономическа и социална криза с дебата хайде да оправим икономиката и държавата – законодателство, управленски мерки и пр. и пр., през призмата на теоретичната ни компетенция – медицинска, икономическа, правна и т. н., без да помислим за битието на човека в неговото ежедневие и непосредствена среда и начин на живот. Вярно е, че кризата ни откри много въпроси, които сме натрупвали през годините на т. нар. преход, но времето днес е свързано с вещо по-важно: да се справим днес, за да има за българинът и утре.

Екипът с ръководител Георги Георгиев е реализирал множество проучвания. Последното бе през 2019 година, когато на територията на Варнапроведе първото социологическо проучване, касаещо конфликтността сред учащите. Тогава емпиричното социологическо проучване бе втория модул в проекта “Да надмогнем конфликта в себе си и с другите”, на СНЦ “Културно пространство, съвместно с дирекция “Превенции” към община Варна. То обхвана 350 ученици между 14 и 18 години от варненски средни училища. Основната извадка е двустепенна на лотариен принцип по училища и по паралелки в тях, с равен дял по класове – 8, 9, 10 и 11 клас.

#

социални мрежи