Още относно паметната плоча на сподвижника на Левски Димитър Шиваров. Търсят се негови роднини и наследници!

СТАРА ЗАГОРА ДНЕС – STZAGORA.NET
*
Искра МИХАЙЛОВА
общински съветник

За да се определи съдбата на този надгробен камък, се обръщаме с апел към цялата общественост за полезна информация по казуса и призоваваме наследниците да ни потърсят и да се свържат с нас, с медиите или с директора на звено Гробищен парк!

След дълги разговори с общественици, медии и служители на Гробищния парк, ГРАО, Отдел Култура, РИМ, Държавен архив… се оказа, че бързо и лесно решение на казуса с паметната плоча без участието на наследниците – няма.

Добрата новина е, че все пак какво да се направи – има.

Историята през очите на един лаик:

Преди десетина дни в една старозагорска медия – в. “Старозагорски новини”, излезе статия за това, че “Паметникът на сподвижника на Левски – Христо Шиваров, лежи захвърлен сред отпадъци”.

Истината е, че несгодите на този паметник са от далеч по-дълго време и никак не са от десетина дни. Сега търсим отговор на въпроса “защо така”, но повече търсим механизъм “как да спре да бъде така”.

Паметната плоча е открита при разчистването на терен в гробищата, който е бил занемарена поляна – нещо като сметище, по времето, когато теренът е трябвало да започне да се използва като допълнителен парцел за погребения. След заравняването на мястото плочата остава просто отместена встрани.

След като теренът започва да се ползва по новото си предназначение, при едно лично посещение (погребението на поета Кольо Александров), старозагорският журналист Христо Христов се натъква на захвърлена край гробовете плоча, съхранила имената на учителя-поборник и участник в Старозагорското въстание Христо Шиваров (1850-1933) и майор Иван Стойнов (1855-1926).

Христов описва ситуацията на личния си профил във фейсбук още същия ден – 10.08.2018 г., а ден по-късно пише и статия във в-к “Монитор”. На 13.08.2018 г. темата се появява и в местния вестник “Старозагорски новини”. Повече от година по-късно, на 10.11.2019 г., във вестник “Старозагорски новини” отново е публикувана статия със заглавието “Гранитен паметник на сподвижника на Левски – Христо Шиваров, лежи захвърлен сред отпадъци”.

Читателите, които помнят историята отпреди година, биха помислили, че преживяват дежавю. Но уви, просто една година по-късно проблемът още стои неразрешен.

С моята приятелка и съмишленичка Павлина Танева се заинтересувахме защо година след “изваждането” на казуса в полезрението на общественото внимание, съответно и на институциите, положението с паметника е още неясно, какви са причините за това и кога може да се очаква краен резултат по темата.

За да се ориентираме, се срещнахме с директора на гробищния парк г-н Йордан Киндалов и със старозагорския общественик Любомир Вълков, председател на Славянския културно-информационен център “Евразия-България” към “Евразия-България” – Стара Загора. Що се отнася до съхраняване на памет и историческа правда, това е човек, чието мнение е наложително да бъде чуто и взето под внимание. С него коментирахме въпроса както за паметника на Христо Шиваров и майор Иван Стойнов, така и за съдбата на останките на първия български писател-фантаст Георги Илиев, които към момента се съхраняват в Гробищния парк, но без гробно място.

Трудно бих могла да опиша цялата сложност на ситуацията с паметника, а още по-трудно цялата картина за това какво се е случвало и продължава да се случва с останките на предците ни, дали живота си, за да ни има нас свободни.

Г-н Вълков и г-н Киндалов, които въпреки проливния дъжд ни съдействаха всеотдайно

Със сигурност обаче ние от Възраждане ще продължим да работим в посока съхраняване на българската памет. А по отношение на конкретния казус към момента е ясно следното:

* Паметникът на Христо Шиваров и майор Иван Стойнов в момента не е захвърлен, а е прибран до склада на гробищата от директора на гробищния парк още след сигнала на журналиста Христов;

* Директорът Киндалов още след сигнала през 2018 г. е започнал да претърсва архивите на Гробищния парк за информация за извършено погребение на Христо Шиваров, но такава не е открил. Има други подобни паметници, които са пренасяни, но със съответната отговорност на близките и роднините, например фамилия Салабашеви и паметника на пилота Рачев, загинал в бомбардировките през 1944-та година;

* Посетихме отдел “Гражданско състояние” (ГРАО) в Община Стара загора с цел да опитаме да открием наследници на Христо Шиваров. На мисълта, че има такива, ни наведе видът на надгробния камък, който е от гранит и красиво изработен. Това изглежда направено от човек или хора, които са почитали паметта на двамата починали. Редът и моралът изискват ако има наследници, тяхната воля първа да се вземе под внимание. Служителите в дирекция “Гражданско състояние” ни отделиха достатъчно време, като беше очевидно, че искрено желаят да помогнат за случая, но в регистрите не открихме данни за наследници. Предоставиха ни да видим смъртния акт на Христо Шиваров. Там пише “неженен, починал на 12 април 1933 г. в собствената си къща на ул. Митрополит Методий 65”. Помолихме да направим справка за адреса от 33-та година на кой адрес отговаря в наши дни. На това системата обаче не можа да отговори – архивът е с начало 1956 г.;

* От това, че Христо Шиваров и майор Иван Стойнов са с общ надгробен паметник, се предполага, че са били положени в общ гроб. Това беше тема, която обсъждахме на многобройните места, които посетихме, за да търсим информация. Обикновено това се случва, когато починалите имат роднинска връзка. В ГРАО помолихме да погледнем смъртния акт на “Майор Иван Стойнов Добрев (23.ІІІ.1855 – 14.VІІ.1926 г.) – честен и храбър офицер” – както е записано под снимката му на паметника. По датата на смъртта открихме и неговия смъртен атк – №340, но посочената дата в акта е 16.VІІ и човекът е записан само с две имена – Иван Стойнов. Интересното, което установихме е, че Христо Шиваров и майор Иван Стойнов имат едни и същи родители – Стойно и Желка Шиварови, и лицето, което е удостоверило самоличността и на двамата починали, е едно и също – Пенчо Гатев Пенчев, записан и в двата смъртни акта като “зет на починалия”. По това следва да предположим, че Иван Стойнов е по-малкият брат на Христо Шиваров, както и че са имали сестра. И двамата са били НЕженени. За сестра им не се намира никаква информация, а за брата на Христо Шиваров има бегла такава, като в тази статия: >>>;

* В Държавен Архив – Стара Загора се съхраняват ръкописите на Христо Шиваров – “Спомени по Старозагорското въстание” 1884 г. Непубликуваната му автобиография се съхранява в Архива на БАН.

Доколкото ни стигнаха времето и възможностите да търсим тези дни, резултатът е този. Вместо да намерим отговори и да открием наследници, историята с “надгробната плоча на Христо Шиваров” се превръща в истинска мистерия. Защо не познаваме житието на сподвижника на Левски в Старозагорско? Защо нищо не се знае за къщата му, която е била на емблематична и до днес улица в града ни? Кой е пренесъл тленните останки от старото в новото гробище? В старото гробище в един или в два гроба са били погребани двамата братя? Защо в новото няма данни за гроб на двамата братя (именно поради тази причина надгробният красив гранит с двете снимки и имената на тези бележити старозагорци е бил захвърлен на сметище)? Как така и дали никой след това не идва и не пита за гроба на Христо Шиваров? Защо бюрократичната система не открива следите на наследниците?…

След всичко “открито” до тук решихме да направим справка за процедурите и с г-жа Диана Атанасова, началник на отдел “Култура” в Община Стара Загора. Любезно бяхме приети от нея, въпреки че нямахме уговорена среща. На разговора беше поканен и г-н Стефан Димитров – главен експерт към отдела. Четиримата дълго разисквахме казуса, за да стигнем до законово решение, което бързо да ни извади от унизителното положение на нехайство към паметта на един достоен българин, оставил следа в революционното ни минало. В телефонен разговор се потърси мнение и информация по казуса и от директора на РИМ Стара Загора – г-н Петър Калчев. За съжаление и това не ни доведе до ясен и окончателен резултат. Без наследници, изглежда, че сме с вързани ръце …

Както казах по-горе, съдбата на този паметник не е злочеста само от една година. Неяснотите покрай него датират от ликвидацията на Хаджийорговите гробища през 1977-а година. Тук се намесват и слуховете, че през същата година е имало решение на Общинския съвет след ликвидацията на гробищата паметниците на заслужили старозагорци да бъдат съхранени. За това, дали е имало наистина такова решение, дали във времето такива паметници са пренасяни, съхранявани и кой го е правил като организация, официална информация липсва.

За да се определи съдбата на този надгробен камък, се обръщаме с апел към цялата общественост за полезна информация по казуса и призоваваме наследниците да ни потърсят и се свържат с нас, с медиите или с директора на гробищен парк.

Добрата новина: С всички, с които разговаряхме стигнахме единодушно до извода, че в Гробищния парк на Стара Загора трябва да се обособи място за почит на достойните българи. Още по-добрата новина е, че такова свободно място има. Разчитаме на думата (макар и неофициална) на г-жа Атанасова и на зам.-кмета г-жа Иванка Сотирова, с които сме единодушни, че мерки е наложително да бъдат взети. Със сигурност темата ще бъде поставена и от мен на следващото заседание на Постоянната комисия по култура към Общинския съвет.

Терен в Гробищния парк, който може да бъде обособен като място за почит на изявени личности

Няма как обаче да преглътнем лесно горчивия вкус от тази ситуация, от тромавите процедури и най-вече от това, че случаят никак не е единичен за нашата държава. Чудим се как е възможно да не знаем къде е гробът на Христо Шиваров, сподвижникът на Левски, докато самият Левски също е без гроб…

Бездействието има един резултат – да се промени, изопачи, омаловажи и накрая да изчезне историята ни. Макар и конкретният случай да не е точно такъв, а по-скоро нехайство, време е да засилим махалото в обратна посока – да открием исторята си за нас самите, за света, да изтупаме праха и да я покажем в целия й блясък!

“Во секо нещо требва да има чест и човещина!” - Димитър Талев

* * *
Христо Шиваров е роден на 30 октомври 1850 г. в Стара Загора. Завършва образованието си при известните възрожденски старозагорски учители Стефан Петков и Атанас Иванов.

На 15 май 1869 г. е назначен за учител в основното училище при църквата „Свети Димитрий“ в Стара Загора. Там се включва в революционната дейност, а по-късно се запознава с Васил Левски.

От 1869 до 1875 г. Христо Шиваров е секретар-деловодител на Старозагорския таен революционен комитет. Арестуван е след неуспеха на Старозагорското въстание.

След Освобождението заема различни длъжности по съдебното и финансовото ведомство. Заради русофилството му е преследван и уволняван, като два пъти лежи в затвора. След 1900 г. се оттегля от активния политически живот. Умира през 1933 г.

Написва „Спомени по Старозагорското въстание“, съхранени в Държавен архив – Стара Загора. По-подробни данни за живота и дейността му има в непубликуваната му автобиография, която се съхранява в Архива на БАН.
#

социално споделяне