Връчиха Почетния знак на БСП на антифашиста-ветеран Тотю Бакалов в Стара Загора

СТАРА ЗАГОРА ДНЕС – STZAGORA.NET
*
Почетен знак на Националния съвет на БСП и БАС бе връчен снощи в Стара Загора на антифашиста-ветеран Тотю Бакалов. Това стана на творческа среща на членове и активисти на БСП с 93-годишния бивш дългогодишен юрист, председател на Окръжния съд в Стара Загора и член на Върховния съд, политзатворник в годините преди 9.9.1944 г. и активен писател и публицист през последните няколко десетилетия. Срещата се състоя в конферентна зала №1 на комплекс “Верея”. Отличието връчи Валентина Бонева, председател на Общинския съвет на БСП – Стара Загора. Тя отбеляза, че Тотю Бакалов е един от четиримата в България, които тази година получават Почетния знак на БСП, наред с чл.-коресп. Иван Гранитски, проф. Искра Баева и публицистката Къдринка Къдринова.

“Това Ваше отличие е чест за Старозагорската организация на БСП и Българския антифашистки съюз. Защото името Ви е ярка частица от нашата история и борба. Това е признание за участието Ви в антифашистката съпротива, за огромните Ви лични усилия да съхраните историческата истина за тази борба. За битката Ви да опазите неопетнена паметта на антифашисткото движение и да се борите срещу всеки опит идеите ни да бъдат обругавани или пренебрегвани” – каза още Валентина Бонева при връчването на отличието.

Почетният знак е придружен от послание от председателя на Националния съвет на БСП Корнелия Нинова: “На др. Тотю Бакалов – с благодарност за неговата дългогодишна вярност към социалистическия идеал, за активното му участие в антифашистката съпротива, социалистическото строителство и развитието на демократичните устои на съвременното българско общество. За неговата ползотворна обществено-политическа, правозащитна, публицистична и журналистическа дейност.”

Участие в срещата взеха ветеранът Илия Карагонов – партизанин от отряд “Васил Левски” – приятел и другар на Тотю Бакалов, ветерани-антифашисти от Раднево, Казанлък, от Карловско и Павелбанско, Илка Петкова – зам.-председател на НС на Отечествения съюз, ръководители на леви партии, синът и снахата на Тотю Бакалов – Бойко и Кинка. Сред дошлите на организираната от БСП и БАС среща бе и кандидатът за кмет на БСП в Стара Загора проф. Иван Върляков, заедно с кандидати за общински съветници от листата на БСП.

Поздравителни адреси към ветерана за отличието бяха получени от председателя на Управителния съвет на БАС Симеон Игнатов, от членовете на комисията на БСП за определяне на наградите на партията за 2019 г. – Иван Токаджиев, Велислава Дърева, Велиана Христова и Христо Георгиев, от народния представител Георги Гьоков, както и поздравление от приятелите на Тотю Бакалов, представено от Николина Илиева. Той бе поздравен и от Зоя Цвяткова, чийто поръчител за приемането в БКП е бил преди 36 години, от политическия секретар на областния комитет на БКП – Стара Загора Кънчо Кънев и др. За Тотю Бакалов говори и поетът Таньо Клисуров.

В дълго и емоционално слово, произнесено с характерната му енергия, Тотю Бакалов разказа за тежките години на Съпротивата. “И сега чувам още виковете на Слави Дишлянов, който отиваше на бесилото само 26 дни преди 9 септември 1944 г.: “Прощавайте, другари! Не ни забравяйте!”. И аз посветих цялото си творчество на незабравата” – не скри вълнението си ветеранът, арестуван и инквизиран за пръв път още преди да навърши 17-годишна възраст. “Полицаите Сомов и Касабов ми натикаха чорапите в устата, за да не издавам и звук. Започнаха да ме бият в 4 часа след полунощ – запомних какво показваше часовникът на опръсканата с кръв стена в учителската стая на училището, в което водеха за разпити и побои арестуваните. Когато се свестих, видях кофата с вода, разплискана до мене и тоягата – строшена на две, а краката ми – в кръв. Беше 12 часа на обед” – разказа той, след което припомни и трупаните през годините надежди и разочарования от свои и чужди, които обаче не са успели да надделият над оптимизма му за бъдешето.

Документалните свидетелства и спомени на Тотю Бакалов за годините на Съпротивата са събрани в 9 книги и над 300 негови статии и публикации в периодичния печат.

“За този човек с побеляла глава и на върха на своите 93 години, с бастун, който едва удържа походката му, но с поглед все така дързък и с ясна мисъл – за този човек отличието на Българската социалистическа партия е хубаво признание за неговия живот и неговото творчество. Него най-често ще го видите в старозагорския парк “5 октомври” на пейка до Братската могила – там води мълчалив разговор с погребаните под нея антифашисти – разстреляни и обесени… С някои от тях е лежал в Старозагорския затвор и заедно с тях там изтраял фашистките издевателства. И пак замисля статия за героите от каменната плоча – да се знаят имената им и да се помни делото им…” – се казва в публикуваната вчера във в. “Дума” статия за Тотю Бакалов от Трифон Митев.

СЛОВО
на Трифон Митев, заместник-председател на УС на Българския антифашистки съюз, председател на Областния и Общинския съвети на БАС – Стара Загора, произнесено на Творческата вечер, посветена на удостояването на Тотю БАКАЛОВ – ветеран от антифашистката съпротива 1941-1944 г. с Почетния знак на БСП, 03.09.2019 г., к-с „Верея“ – Стара Загора

Уважаеми другарки и другари,

Трифон Митев

Най-напред поздравявам др. Тотю Бакалов с повода, заради който сме се събрали – удостояването на др. Бакалов с Почетния знак на БСП за неговата антифашистка дейност, за обществено-политическата му активност и за неговите книги и статии, посветени на паметта на антифашистката съпротива в България и на съвременни правни и общоморални въпроси. Книгите са девет, статиите в централния и местния печат са повече от 300. Той публикува във вестниците „Дума“, „Жарава“, „Ретро“, както и в местния печат.

Др. Бакалов е познат на всички нас – в различни ремена по различни поводи всеки от нас, присъстващите в залата, се е срещал, работил, разговарял с него.

Животът му е изпълнен с много скъпи срещи и раздели. В ранната си младост се среща с хора, които се превръщат в легенди, в символи на антифашистката съпротива 1941 – 1944 г. На един Великден той гостува в село Богомилово на Иванка Терзиева, заедно с други ремсисти. Само след месец и половина той е в затвора след предателство на агент-провокатор, а при посещението си при него в затвора майка му само промълвява: „Погребахме Иванка“. А Иванка е убита с колове в помещенията на ІІ полицейски участък от фашистите. Тази смърт завинаги остава болка в душата му. Гласът му винаги потреперва, когато говори за Иванка Терзиева. Когато говори и за Славчо Дишлянов, за Бесарабчето, за Ленко Пенев…

Затова много често виждаме този побелял мъж на достолепна възраст с люлееща се вече походка да седи на една пейка съвсем близо до Братската могила в парк „5 октомври“. Това е неговият начин да почете паметта на загиналите антифашисти, чиито останки са положени там. И пред които ние всички полагаме цветя.

През 1943 г. др. Тотю Бакалов става член на РМС. Включва се в антифашистката борба и носи мъжки нейните последици. Арестуван е заради антифашистката си дейност в родното му село Малка Верея и веднага е подложен на побоища и издевателства.

Пред Народния съд по-късно един от неговите мъчители, полицейският агент Иван Мухов, признава: „… На Тотю Бакалов му се приписваше, че е организирал ремсова група и че имал връзки с нелегалните и че вербувал за Балкана, и че той ще избяга в Балкана. На тези му обвинения той категорично отказваше и беше подложен на побоища. Беше бит няколко пъти с тояга и гума, вързан и повалян на пода. Аз участвах, като му запушвах устата да не издава глас. Също веднъж беше съблечен гол, аз и другите полицаи се гаврехме с него. При побоищата Пандов му скубеше косата и с тоягата го мушкаше по тялото. На всички тези побоища изтрая и не даде нищо.“

Това е в архивите на Народния съд и то е свидетелство за достойното държане на ремсиста и политзатворника Тотю Бакалов пред фашистите преди повече от 75 години.

А Народният съд е тема, чиято смисленост, чиято неизбежност и справедливост той отстоява във всички свои публикации. Двама са юристите, издали книги с документи от Народния съд – Тотю Бакалов и Васил Василев, но извън столицата е само др. Бакалов. Към страниците на двата му тома „Истината, само истината. Народният съд – повеля на времето“ се обръщат вече днешни изследователи на проблемите, свързани с Народния съд.

Книги, статии, слова, речи – неведнъж сме слушали пламенните му слова пред Братската могила и на партийни конференции. С цялата му отдаденост на партията, на Българската социалистическа партия. Затова и една от неговите книги носи заглавието „Верую“ и на корицата й се развява червено знаме.

Не можем дори да си помислим за Тотю Бакалов като за човек, различен от това, което е пред нас, което сме разбрали за него – човек със силен дух, мъжество и вяра, със строги житейски, морални и партийни принципи, с които дава своята дан в обществения живот и в правото. Той е дългогодишен председател на Окръжния съд в Стара Загора и член на Върховния съд на България. Юрист с познания, опит и с принос в правораздавателната ни система. Един ден, когато изследователите на българската правосъдна система се заровят в нейните пролблеми, те няма как да подминат името на правника, на юриста Тотю Бакалов. И по достойнства да оценят труда му като правник.

Днес сме заедно тук, за да почетем едно заслужено пизнание. И да поздравим с него Тотю Бакалов! На това признание се радваме не само ние, другарите му, хората, с които е работил и живее, които среща в парка с доброта.
Радва се и неговото семейство. Не е възможно да говорим за личността Тотю Бакалов, за човека Тотю Бакалов, ако не говорим за Бакаловия род, в чиито корени горят бунтовни семена и в жилите на този род тече яка българска кръв. Както предците са се бунтували срещу агаряните,така техният наследник не търпи несправедливостта от млади години до днес, макар побелял и в напреднала възраст. Силата на духа му иде и от родителите, всеотдайни хора, предали на сина си чувството за гордост и достойнство, своята борбеност и вяра, че светът не само трябва, но и може да бъде по-добър.
Днес и съпругата му Русинка се радва, преселила се в Синия свят – тя и приживе, и сега с духа си е негова опора. Голяма е неговата признателност към нея и това личи от вълнението, с което говори за нея и от написаното за нея в книгите му.

Пред нас днес е един баща, сплотил соето семейство – синове, снахи и внуци. Гордее се със синовете си Бойко и Иван, и те се гордеят с него. Семейството на Тотю Бакалов е един от онези български патриархални примери, които са ни потребни, за да е здраво българското общество днес.

Много могат да бъдат още думите за Тотю Бакалов като наш достоен другар и наставник. Но важното е, че делото му, неговият труд, неговият живот и неговите разбирания за живота и борбата в него, за вярата и веруюто,творчеството му направиха възможен Почетния знак на БСП за него. Заслужено признание, което в навечерието на Девети септември – сакрална дата и в българската история, и в личния живот на Тотю Бакалов. На 9.9.1944 г. той излиза от фашисткия затвор и вече свободен, се отдава на съзиданието на новия живот след Победата.

Поздравявам го и да му е честито!
#

социални мрежи