Проливен дъжд окъпа бесарабските ни сънародници в Стара Загора

СТАРА ЗАГОРА ДНЕС – STZAGORA.NET
*
Вие нерядко критикувате България, но ние я виждаме цялата в розово и я обичаме – казват българите от Тараклия, Република Молдова
*
788585

Маршрутът на пътешествието - на мокра от дъжда тениска

Маршрутът на пътешествието – на мокра от дъжда тениска

Седмината бесарабски българи, които тръгнаха вчера пеша по стъпките на дедите си от България на североизток, към днешната им родина, минаха този следобед през Стара Загора. И точно в центъра на града, под плачещите върби на паметника “Защитниците на Стара Загора” в парк “Пети октомври”, станаха вир-вода от излелия се в 15 часа порой. Това се случи тъкмо в момента, в който пременената с народна носия учителка от училище “Димитър Благоев” Радостина Стоянова им поднесе хляб и сол, и развълнувана ги приветства с “Добре дошли” в града. Тя си имаше собствен мотив за това – родена е в Твърдица, откъдето са тръгнали много бесарабски българи, основали впоследствие далеч от България своята нова Твърдица като спомен за напуснатия си завинаги град.

“Вие ме карате да се сещам какво значи да си българин, когато ние тук в България често го забравяме. Големият подвиг на вашите деди е, че са ви дали толкова здрав български корен, толкова силен дух и памет за род и за Родина, които ние тук понякога губим. Обичаме ви, признателни сме ви за това!” – каза на сънародниците ни Радост Стоянова.

Групата на Владимир Мъгла, Нина Топалова, Олег Косих и други четирима пътешественици потегли сутринта от Нова към Стара Загора. В средата на пътя, в село Подслон, към тях се присъединиха три нашенски момичета от ПП “Възраждане” – председателката в Стара Загора Искра Михайлова, Каролина Емилова и Павлина Танева, и така всички заедно извървяха 20-те оставащи километра до Града на липите в колона по един покрай горещия асфалт.

Проливният дъжд плющеше с пълна сила, когато добре намокрените гости и посрещачи решиха все пак да потърсят на бегом подслон в близкото заведение “При кмета”. След кратка суматоха по настаняване и изстискване на прогизналите тениски домакините нагостиха своите гости и останаха на раздумка с тях докъм 18 часа, когато сънародниците ни потеглиха отново, този път на север от Стара Загора. Имали уговорка с някого да пренощуват в Змейово. А утре ще продължат към град Шипка с храм-паметника “Рождество Христово”, където ще ги чака кметицата Василка Панайотова. По-късно през деня ще се поклонят и на Паметника на Свободата на връх Шипка.

788586През няколкото кратки минути в “При кмета” стана ясно, че една от пътешественичките – Нина Топалова, по професия е счетоводител във винарска фирма. Същевременно е и секретар на българската общност в Република Молдова. “Осъществявам връзките между българите в различни страни – Молдова, Украйна, България и навсякъде, където имаме контакти – разказа тя. – Идеята на Владимир Мъгла ми хареса, защото отдавна бях чувала от разни хора, че искат да тръгнат по стъпките на дедите ни от България, но ето че само той я осъществи.”

Оказа се, че високият и жилест Олег Косих е журналист по професия. В Молдова с приятели съдали Фондация “Български дух”. “Благодарим на всички, които ни помогнаха да тръгнем на нашия поход от България към Молдова. Особено сме благодарни на Ивайло Шопски (създателят на оригиналното пътуващо читалище “Бащино огнище” – бел. ред.), който направи много неща, за да осъществим мечтата си. Днешният ден щеше да е за нас съвсем друг и без момичетата от “Възраждане”, които през цялото време ни разказваха за България. Защото нашата цел е не само да извървим тези петстотин и няколко километра по нашия маршрут, но и да общуваме, да се опознаваме един-друг – кои сме, накъде вървим.”

Групата е тръгнала вчера (27 юни, четвъртък) от ямболското село Ботево. През първия ден е изминала малко повече от 40 километра, днес се събират също толкова. Двама са физически по-подготвени, другите не са правили досега такива дълги преходи. “Удоволстви е, когато искаш да направиш нещо. Ако искаш, то става. Но и подготвен да си, ако не искаш – нищо не става” – обясни на чист български език Олег.

В Северна България маршрутът на групата минава през Габрово, Велико Търново, Бяла, Русе и Силистра. Ще прекосят Румъния и към 8 юли се очаква да са отново в родната им Тараклия. Това са общо 515 километра. Мнозина ще се изморят от такова разстояние, дори ако пътуват с кола. А те вървят пеша. По обед почиват за малко, и пак тръгват. “Когато лъха вятър, е по-хубаво. Но и да няма вятър, все пак трябва да се върви” – признава Олег. И е благодарен на българите, които ги посрещат: “Нямаме проблем да ни упътят, да ни покажат забележителности по пътя. Дори не смогваме да видим всичко – времето не стига…”

От възникването на идеята за пътешествието до осъществяването му са минали едва три месеца, сподели Владимир Мъгла. “Много поколенията преселници починаха, без да видят отново България. За нас тя е блян, виждаме я в розово. Вие тук живеете и нерядко я критикувате. А ние я обичаме! Затова използваме всеки миг да разговаряме с вас по пътя ни – за да ви разберем по-добре, а и вие да научите за нашия живот” – допълни Нина Топалова.

Сънародниците ни от Молдова не се нуждаят от виза, за да дойдат в старата си родина. Паспортите им са валидни за пътувания в целия Европейски съюз. При това много от тях, включително няколко човека от гостуващата група, имат и второ, българско гражданство. Това премахва много препятствия пред желаещите да пътуват у нас. Остават само двете най-съществени – да имат както време, така и средства за това.

Бесарабия е област, разделена между днешните Молдова, Украйна и Румъния между реките Прут и Днестър (Одеска област).

Общият брой на бесарабските българи в Република Молдова и Република Украйна по официални данни е около 230 000 души.

Според преоброяването от октомври 2005 г. В Молдова живеят 65 072 бесарабски българи, като в този брой не са включени българите в Приднестровието. Въпреки че българите населяват най-различни селища в Молдова, включително и столицата Кишинев, където са чести смесените бракове, тяхната най-голяма концентрация е в южните части на Молдова – предимно в Тараклийски район (28 500 д. или 66%), но също така и други райони (Кагулски, Леовски, Кантемирски), както и в Гагаузия. В Гагаузия живеят близо 8000 българи – малко над 5% от населението.

Българското етническо присъствие в Бесарабия датира от ранното Средновековие. Начало на значително българско присъствие в този район обаче е поставено в края на 18 и началото на 19 век. Така по време на Руско-турската война от 1768 – 1774 година, особено при оттеглянето на руските войски, няколко хиляди българи се изселват във Влашко, Молдова и Украйна.[1] Българско население се преселва в Бесарабия по време на кърджалийството в Османската империя. Още по темата – тук >>>(Уикипедия)

Максим Добрев

Групата бесарабски българи в Стара Загора - мокри, но щастливи. С хляб и сол ги посрещна учителката Радост Стоянова

Групата бесарабски българи в Стара Загора – мокри, но щастливи. С хляб и сол ги посрещна учителката Радост Стоянова

Групата - вече на сухо в "При кмета"

Групата – вече на сухо в “При кмета”

#

nov

spodelime.com


echo
Copyright © 2019 Стара Загора днес. Всички права запазени. ЗА КОНТАКТИ: E-mail: epdobreva@abv.bg Собственик и издател: "Ерима Трейд" ЕООД, Евгения Добрева.
Powered by уеб дизайн