Еврокомисарят Мария Габриел: Предстои създаването на европейска онлайн платформа за борба с дезинформацията

СТАРА ЗАГОРА ДНЕС – STZAGORA.NET
*
Само допреди няколко години темата за киберсигурността и фалшивите новини не съществуваше, но днес тя е поставена на най-високо ниво в дневния ред на ЕС. Това каза в началото на организирания от Община Стара Загора форум на тема „Киберсигурност и фалшиви новини“ българският еврокомисар по цифрова икономика и цифрово общество Мария Габриел, която е и водач на листата на ГЕРБ за предстоящите в края на май избори за Европейски парламент. С развитието на дискусията тя сподели следното:

“Тръгнахме от Директивата за информационната сигурност на мрежите и днес, година и половина по-късно, всички сме наясно, че проблемът засяга всеки от нас – както по линия на личните ни данни, така и по линия на критичната инфраструктура като енергетика, транспорт, здравеопазване. Той засяга нашите демократични принципи и ценности. 83% от европейските граждани днес са на мнение, че фалшивите новини и дезинформацията онлайн са заплаха за демокрацията. Посланието на този факт е, че всички заедно трябва да останем мобилизирани на всяко едно ниво. Има отговорност за всеки – от индивидуалния гражданин до онлайн платформите и до държавите. Тази конференция идва да покаже тъкмо това – колко важно е чрез дискусия да се търсят решения. Технологиите се развиват много бързо, затова и ние трябва да ускорим ритъма. Част от решенията могат да се вземат по-рано, други да са много по-конкретни и целенасочени. Но най-вече да не забравяме едно: имаме фундаментални принципи и каквото и да става в борбата с фалшивите новини, то трябва да става, уважавайки две от основните ни ценности – свободата на изразяване и правото на достъп до информация. Много труден баланс, лесно може да се премине граница. В Еврокомисията от година и половина се стремим да търсим точно този баланс. Защото гражданите искат сигурност, искаме да отстояваме своите европейски принципи, без да спираме иновациите и социалните медии да продължават да предлагат нови продукти и нови услуги. От друга страна обаче като европейци ясно да покажем, че за нас иновациите не са в противоречие с отговорността, прозрачността и етичните принципи.

Само за една година вече имаме законодателство, свързано с киберсигурността, както и редица незаконодателни инициативи. Киберагенцията по сигурността ENISA със седалище в Атина вече е с увеличен човешки и бюджетен ресурс. Оттук нататък ENISA ще има повече оперативни задачи. Дава се възможност на държавите в ЕС да се обръщат към нея, за да получат експертна помощ, която да позволи да се идентифицират уязвимости и да се предлага експертен капацитет за решаването им. Паралелно през декември 2018 г. бяха завършени преговорите с Европейския парламент за нещо, което се осмелихме да предложим за първи път – европейска рамка за сертифициране на продукти и услуги. За пръв път даваме възможност на потребителите, на гражданите, да знаят на какво ниво на сигурност отговаря продуктът, който са си закупили. От друга страна предимството за индустрията е, когато сертификатът е закупен в отделна страна, той да е валиден на територията на целия Европейски съюз. Което не е без значение, тъй като разликата в цените на тези сертификати е сериозна – те са от 150 до 400 хиляди евро в отделните страни.

За пръв път предложихме и общоевропейски механизъм за координация в случай на широкомащабна атака. Днес повече от всякога имаме нужда държавите-членки на ЕС да направят този механизъм още по-оперативен.

Какво предстои? Дали сме заявка за увеличена инвестиция в киберсигурността, тъй като нашият е 10 пъти по-малък от бюджета на САЩ за това, например. Моето предложение за следващия програмен период – за програма “Цифрова Европа” с бюджет от 9 милиарда евро, беше прието и сега се намира на финален етап – остава държавите-членки да завършат дебата за общия бюджет на ЕС. В тази програма има 2 милиарда евро за киберсигурност, които ще се добавят към 2-та милиарда от сегашната програма “Хоризонт 2020″ и нейния наследник “Хоризонт Европа”. Това е двойно увеличение спрямо това, което сме имали досега. Нуждаем се обаче от повече координация и повече инвестиции в киберексперти, в това число от повече жени в киберсигурността, тъй като те днес са едва около 17% от експертите в тази област. Предлагаме и в следващия програмен период да бъде създаден нов, център по киберсигурност в Брюксел, централен, който да функционира на базата на европейска мрежа от национални киберцентрове. Той ще има за задача да улеснява координацията и да управлява средствата от двете програми – “Хоризонт Европа” и “Цифрова Европа”.

Препоръката на експертната група, която създадох, е да не използваме термина “фалшиви новини”, а “дезинформация онлайн”, който израз дава много по-голяма яснота за мащабите на този проблем. Проблемът не е от вчера или днес – съществувал е винаги. Днес обаче, с платформите на социалните онлайн медии, новото е скоростното разпространение на дезинформацията и мащабите, които тя може да достигне. Говорим вече не само за икономически аспекти на проблема, но и за политически и обществени. Най-негативното влияние е, че те рушат доверието между граждани и институции, между нас като хора. Голямата им сила е, че засягат наша емоция. Въздействието на дезинформацията се откроява най-много в сферите на здравеопазването – примерът с ваксините, околната среда – относно чистотата на въздуха и водата, и в темата за миграцията. Трудността пред нас е, че за да противодействаме на дезинформацията онлайн, ние трябва да имаме също говорене, което докосва емоцията. Натрупваме данни, и в следващ момент, ако резултатите не са задоволителни, ще преминем към следващото ниво – регулаторни мерки, включително и законодателни.

Първият ни документ на Еврокомисията по темата за дезинформацията беше от април 2018 г. В него казахме, че няма рецепта-чудо, но на различни нива едновременно могат да стартират дейности, които да доведат до намаляване видимостта на дезинформацията и даване на повече видимост на качествената информация, на фактите.

Първото направление за действие е отговорността на платформите и социалните медии. Изработен бе първият по рода си в света, не само в Европа, Кодекс за добри практики в борбата с дезинформацията. Този кодекс беше готов през септември 2018 г. В него всеки един от участниците, големите платформи – Фейсбук, Гугъл, Туитър, но също така и рекламодателите в работата с журналистите, с неправителствения сектор, поеха много персонализирани ангажименти според спецификата на продуктите и услугите си – какво правят по отношение на платеното (спонсорираното) съдържание, по отношение на политическата реклама – във всеки един момент да се знае кой плаща за това съдържание, какви данни са използвани, защо човек го получава на страницата си с информационния поток на Фейсбук.

Вторият ангажимент беше свързан с премахването на фалшивите акаунти – профили и страници, които са едно от основните средства за разпространението на онлайн дезинформацията. Във Фейсбук днес те са над 90 милиона.

Третата тема, по която искаме да има по-голяма яснота, е ясно обозначение на ботовете. Не всеки от нас знае, че отсреща не общува с човешко същество, а с бот, което също има много негативни последици. И накрая искахме да има повече приложения, които да позволяват на гражданите да различават дезинформацията от фактите и сами да направят своя информиран избор. Наблягам на това, че никой няма никакво намерение да прави каквото и да било “министерство на истината”, каквато и да било цензура, но можем да направим така, че всеки да разполага с инструменти, които да му позволят да направи своя информиран избор. От декември 2018 г. насам мониторингът на платформите е ежемесечен – те правят отчет за свършеното, а аз излизам, публично правя анализ и не спестявам оценката. На 23 април ще излезе анализ за мартенските доклади. Първите критики са чути – помолих ги да разширят дефиницията за това, що е политическа реклама. Тя не е само това, което е поръчано от партии.

За пръв път през януари 2019 г. Гугъл даде данни и за това, колко фалшиви профила са премахнати. Те бяха над 46 хиляди, с разбивка по държави. Сега го прави всеки месец. За февруари са над 20 хиляди, за март – над 10 хиляди. Такива данни обаче все още нямаме от Туитър и Фейсбук. Те знаят много добре колко важно е това. Освен това имам критика към тях по отношение на приложенията за разпознаване на дезинформацията. Направени са такива, но те не са на разположение на гражданите на всички европейски страни, а само в 7-8. Дезинформацията обаче, както знаем, не признава граници. Приложението на Фейсбук се нарича “Context button”. То обаче не е на разположение в повече от половината страни-членки на ЕС. Очаквам с нетърпение мартенските им доклади, защото бяха казали, че март е чисто техническият срок да приложат голяма част от мерките.

Кодексът с платформите и социалните медии не може обаче да бъде единственото решение. Паралелно с това сме работили по още три направления. Едното е свързано с работата с държавите-членки и създаването на механизъм за ранно предупреждение. Всяка от държавите посочи своята национална точка за контакт. Целта е в реално време да обменят информация има ли опасност за интегритета на изборния процес в подготовката за Евроизборите, и тази заплаха външна или вътрешна е на ЕС. На 5 април беше проведено упражнение в рамките на този механизъм и в момента чакаме да направим анализ. Това упражнение бе симулационно – в случай на такава атака, и да ни даде представа какви са силните ни страни и слабостите, за да имаме време да ги остраним до изборите. Предстои още едно такова упражнение в средата на май.

Системата за ранно предупреждение не работи сама за себе си. Тя е допълваща други два механизма, които сме създали, с две групи за координация. Едната е в рамките на Директивата за информационната и мрежова сигурност, те работят изключително добре – много по-голяма е координацията, свързана с кибератаките. Другата група беше създадена, за да може киберсигурността и дезинформацията в контекста на Евроизборите да бъдат основен момент на работа. Там също идеята е във всеки един момент органите, които отговарят за сигурността и на гражданите, и на изборния процес, да са в реална връзка. Което означава и избирателните комисии да са във връзка с киберкомпетентните органи, и държавите-членки да подават в европейските институции в реално време информация. Това е нещо, което правим за първи път. Така че тези Евроизбори ще бъдат тест за това, докъде сме успели да се подготвим и какво още има да направим.

Работим паралелно и за още нещо – това е европейска независима мрежа на така наречените “факт-чекъри”, или доверени проверители на информация. Това са експерти, които в рамките на няколко минути могат да кажат – тази новина е фалшива, и това максимално бързо да бъде споделено в целия Европейски съюз. Истината е, че доверени проверители на информация няма във всички страни от ЕС. За мен като комисар е важно Комисията да не им се бърка в работата – те трябва да останат независими. Те сами се дефинират кой може да бъде доверен проверител на факти, своя статут, начина, по който ще го подновяват, начина, по който ще функционират. От нас като Европейска комисия подкрепата е чисто логистична, но важното ще е те да имат достъп до нашите данни, за да могат много бързо да се включат. Защото следващата стъпка е създаването на европейска онлайн платформа за борба с дезинформацията, на която платформите, факт-чекърите и научните изследователи да работят заедно. Така че да има още по-голяма яснота относно механизмите за създаване на фалшиви новини и за разпространението им. Голяма част от тези знания днес ни липсват или са много фрагментирани – малки групи от невероятни експерти, но те не работят помежду си заедно. Още повече че сигурно ще ни чака още едно предизвикателство – така нареченият “дийп фейк” (Deepfakе – генерирано от изкуствен интелект текстово или видеосъдържание).

Противодействието на дезинформацията е в рамките на медийната грамотност и образование. В новата Директива за аудио-визуалните и медийни услуги има един нов член, който прави задължителни за държавите-членки мерките, свързани с медийна грамотност, адаптирана с възрастта на потребителя. Опитваме се максимално ясно да им кажем, че това е нещото, в което можем всички да си бъдем полезни. Младите трябва да научават от учителите си, че в онлайн пространството също има ценности и правила, каквито спазваме и в офлайн живота си. Защото цифрата е стряскаща – 75% от младите хора в ЕВропа на възраст от 15 до 24 години споделят, че не могат веднага да различат фалшива новина от нефалшива.”

Благодарение на г-жа Габриел Стара Загора има своето място в Европа, когато става въпрос за киберсигурност – обобщи народният представител от ГЕРБ Радостин Танев.

Видеопослание към участниците във форума отправи еврокомисарят по сигурно общество Джулиан Кинг.

Гл. инсп. Михаил Драгоданов, началник на сектор „Противоправно съдържание в Интернет“, отдел „Киберпрестъпност“ при ГДБОП, сподели, че сериозните медии в България опровергават и не допускат разпространението на дезинформация. Подвеждат обаче гръмките заглавия, които голям брой медии прекопират и тиражират отново и отново. “Надяваме се, че с бъдещите регулации това съдържание в мрежата ще намалява, а нашите деца ще растат с висока дигитална култура, която е тяхната имунна система на поведението им онлайн, която да ги предпазва. Атаките в мрежата имат хибриден и интернационален характер, и става все по-трудно правоохранителните власти да ги разследват и да документират” – каза представителят на ГДБОП.

За важността от IT умения и познания още от ученическа възраст и привличането на високотехнологичния бранш в Стара Загора говори народният представител Радостин Танев, който инициира 4-модулно безплатно обучение по информатика за ученици.

Относно практическата част на разпознаването и противопоставянето на фалшивите новини и опитите за дезинформация говори адвокатът и журналист Кирил Вълчев. Той даде класически примери от рекламата, за да стане ясна дефиницията за фалшивост на информацията. „Има и библейска заповед в този контекст – не лъжесвидетелствай, но в наше време имаме един много лек канал за комуникация – социалните мрежи. Диалогът по темата е много обширен и дълъг“, заяви той. „Трябва много внимателно да се говори, защото е тънка границата при тълкуването на този вид новини. Просветеният човек обаче е по-трудно да бъде излъган – на новоговор може да се противопоставиш с мислене“, подчерта той. „Първо виждаш източника, задължително, после автора, позоваването на трети лица, източници“, категоричен бе Вълчев. Той припомни, че е необходимо да се четат освен заглавие и подзаглавие, но и статията отдолу, защото често двете информации се разминават. Заедно с него по темата за генезиса на фалшивите новини говори и Бисера Занкова, председател на Фондация „Медии 21“, партньор по проект „Compact: From research to policy through rising awareness of the state of the art on social media and convergence (COMPACT)”, финансиран по Програма „Хоризонт 2020“ на Европейската комисия.

Темата за спецификата на роботиката за индустрията, както и за виртуалната реалност в реалния свят засегна проф. д-р Живка Овчарова, директор на Изследователския институт по информатика на Технологичен институт Карлсруе (КИТ) и ръководител на Института по информационен мениджмънт в инженерството на КИТ. „Виртуалната реалност показва една несъществуваща среда, която е представена по осезаем начин за всички, като това дава възможност за комуникация в различни аспекти. През 2016 година бе пикът на навлизането й в сферите на нашия живот. Развитието й се вижда в аспекта на маркетинговата индустрия. Така се представят възможности на потребителите“, очерта тя. От думите й стана ясно, че на практика функциите на виртуалната реалност имат приложение в почти всички сфери. „Хората не са матрици от данни, те са когнитивни и емоционални. Това е важно да се знае и да се има предвид“, заяви тя. Проф. Овчарова подчерта, че роботите не могат да заменят хората, защото емоциите не се програмират. Тя представи възможностите на аргументираната реалност, която представлява 3D лазерно визуализиране на сгради, машини и други, за да се обхване геометрията и да се представи в цвят и цялостна форма. Това би било много подходящо за прилагане в Стара Загора за показване на исторически обекти например“, каза още по време на лекцията си проф. Живка Овчарова.

„Работното място на бъдещето ще бъде свързано с много данни и технологии, с креативност, споделеност. В тази връзка, това което подготвяме в Стара Загора с индустриална зона „Загоре“, Община Стара Загора и бизнеса, е изграждането на Център за дигитални иновации и култура и Лаборатория за виртуална реалност в Стара Загора по инициатива на Община Стара Загора, Индустриална зона „Загоре“ и бизнес организации. Това ще даде допълнителен тласък за привличане на технологичния сектор в града, както и разкриване на специалности в Тракийския университет, които да обезпечат квалификацията на кадри“, уточни още проф. Овчарова.

Над 100 души дискутираха актуалните теми в зала „П. Р. Славейков“, като сред тях бяха председателят на Общинския съвет Таньо Брайков, общински съветници, зам.-кметовете на Стара Загора Иванка Сотирова и инж. Янчо Калоянов,  гл. архитект на Общинска администрация арх. Виктория Грозева, заместник-областният управител Петя Чакърова, изпълнителният директор на индустриална зона „Загоре“ Радослав Танев и членовете на Съвета на директорите й, представители и ръководители на различни местни и национални институции, представители на бизнеса и неправителствени и браншови организации и други.

В хода на дискусията от залата бе зададен въпрос има ли механизъм за преустановяване на видимостта онлайн на противозаконно съдържание. Конкретен пример бе даден със сайт на старозагорец, осъден от Специализирания съд за поругаване през лятото на миналата година на Националния флаг в центъра на София, пред Съдебната палата, в чийто видеоблог злостно са очернени редица граждани. Такава техническа възможност съществува, стана ясно от думите на представителя на ГДБОП. Мария Габриел на свой ред заяви, че досега В ЕС се прилага принципът на доброволността за премахване на неподходящо съдържание, но се подготвя и съответната законодателна база за това. Депутатът Радостин Танев пое ангажимента да извърши през следващата седмица необходимото по конкретния казус.
#

социални бутони