Гладният воюва. Преситеният обижда

СТАРА ЗАГОРА ДНЕС – STZAGORA.NET
*
Обидата е агресия. А агресията води до война, в която няма победители. Всички са потърпевши, всички ще пострадат.

На обидата се отговаря с юмрук, на юмрука с брадва, на брадвата с куршум.

Така се създава болно, уродливо общество. Започва се с разхайтеност в училище и бой на учителки от голобради хлапаци, преминава се към публични обиди на хора от властта, насърчава се безнаказаността.

След това идва стрелбата – в училища, по площади. Вижте Америка. А отскоро – и Русия. Идват и погромите в иначе благополучни градове. Вижте Париж.

Това ли искаме – да живеем в постоянен кошмар, създаден от самите нас?

Обидили кмета – голяма работа. Пука ни за него.

Е, ще ни запука. Когато загниването опре до всеки от нас.

Дори наблюдаващите отстрани са потърпевши заради изнервянето на тона в обществото.

Видяхме онзи ден как едно мерене на конски сили доведе до среден пръст, срещу средния пръст беше извадена брадва и посечена кола, което пък доведе до затвор. А срещу брадвата можеше и да се стреля, ако в колата не бяха голобради курсантчета.

Не е ли по-добре да спрем с обидите, докато не е станало прекалено късно?

В цялата врява през последните дни думите на някакъв си заядливец по адрес на кмета на Стара Загора не са най-важното нещо. Много по-притеснително е това, че обществото ни е заразено с чувството за безнаказаност. За него са виновни онези, които допуснаха да изгубим съпротивителните си сили в годините на така наречения преход.

Обществото ни било изтормозено, затова излиза извън нерви, твърдят някои. Но изтормозено общество не обижда. Гладният воюва с открито лице за по-добра съдба. Обижда изтървано, обнагляло, преситено общество, качено в лъскавите си джипове и живеещо с мисълта за недосегаемост и безнаказаност.

Разбираемо е боричкането между партии и групи за власт, но ще се съгласим ли обществото да става жертва на това боричкане?

Вярно е, че ремонтите изнервят. Но след някой и друг ден те ще свършат. Ще остане направеното. Ще остане ползата за Стара Загора.

Какво ще правим обаче, ако допуснем общественото говорене да се напълни с обиди и незачитане на институциите? Утре ще дойде друг кмет, друга партия. Утре ще дойдат други ремонти. Все така ли ще обиждаме управниците си, които и да са те? Перспективата не изглежда цветуща.

Докато един кмет яде хамбургера си сред народа в центъра, винаги насреща му може да се изтъпани някой, който да го замери с обида.

Не е добра идея да живеем в такава нездрава обществена среда.

Властта очевидно няма готов отговор как може да се неутрализира явлението “охулване в мрежата”, затова опитва чрез съда. Но това едва ли е най-рационалният вариант. Не е ли по-добре чрез диалог помежду си ние, гражданите, да се договаряме как да си регулираме обществото? Проблемът е, че засега само се караме. И сме много далеч от диалога.

Максим Добрев
#

бутони за споделяне