Георги Първанов пред Третия международен енергиен форум, организиран от АБВ: Нужна ни е нова енергийна стратегия

СТАРА ЗАГОРА ДНЕС – STZAGORA.NET
*
Forum_obstГеорги Първанов, президент на Р България (2002-2012 г.), заяви, че трябва да се пристъпи към изработване на нова енергийна стратегия, по-дългосрочна, по-всеобхватна, стъпваща на реални проблеми и търсеща решения. В изявлението си в рамките на третия международен енергиен форум, организиран от ПП АБВ, той бе категоричен за необходимостта от съединяване на експертизата и енергийната дипломация, както и от по-висока политическа чуваемост.

„Да не подвеждаме под един негативен знаменател работата на всички политици. Имаше и такива, които искрено се бореха нещата да се получат. Бих препоръчал да се върви към обиране на напрежението. Това е добър повод да се свали градусът на напреженията между институциите, като нямам предвид между президента и правителството, а в по-широк план. Експертизата и енергийната дипломация е важно да се съединят“, каза Георги Първанов. Според него в прилаганата в момента енергийна стратегия отсъстват ключови аспекти.

„В енергийната стратегия темата за ядрената енергетика е сдъвкана на една страница. АЕЦ „Белене“ отсъства. Направили сме енергийна стратегия за външна консумация, да я покажем на някого навън. Бягахме от зависимост от Русия, а сега имаме зависимост и от Русия, и от Турция“.

Според Георги Първанов е необходимо държавата ни ясно да степенува приоритетите си. „Енергетиката е високо технологичният ни отрасъл. От него трябва да започнем. Да заделим и там 2-3 милиарда, както ги заделихме за новите самолети. Проблемът няма да се реши с изкуствени мерки, каквито и тези дни чувам от процедурната опозиция. Трябва реално и дълбоко да се влезе в икономиката, да се влезе в енергетиката“, каза още Георги Първанов.

Румен Петков: Вземането на политически решения при чисто технологични проблеми води до катастрофални последици

Вземането на политически решения при чисто технологични проблеми, водят до катастрофални последици. Това заяви председателят на ПП АБВ Румен Петков при откриването на третия енергиен форум, организиран от АБВ, под наслов „Енергетика, икономика, сигурност – актуални измерения“. Като конкретен пример на събития в тази посока, които и в момента влияят върху енергийната сигурност, бит и икономика, той посочи продажбата на ТЕЦ „Марица Изток 1“ и ТЕЦ „Марица Изток 3“ при условия, представляващи пряко посегателство върху българския бит и икономика. Петков коментира, че държавата ни на практика „удря“ държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“ – най-големият производител и един от стълбовете на енергийната ни сигурност, за сметка на солидни суми, които се насочват към ТЕЦ „Марица Изток 1“ и ТЕЦ „Марица Изток 3“.

„Вместо днес да имаме 3-ти и 4-ти работещи блокове в Козлодуй и работеща мощност в АЕЦ „Белене“, продължаваме да сме разколебани кога, как и с кого. Наслушахме се на заклинания за изграждането на пряк газопровод и пряка доставка на газ от Русия“, посочи поредни примери председателят на АБВ. „Грозни спекулации се извършиха с АЕЦ „Белене“, за евентуален 7-и блок в Козлодуй. Интересът от пряка доставка на газ за Европа през България е общ. Трябва да положим всички усилия той да бъде реализиран. Изграждането на новата мощност в АЕЦ „Белене“ за получаване на достъпни цени и екологично чиста ел. енергия е заинтересованост за региона като цяло. Това прави отговорностите и предизвикателствата пред България още по-големи”, посочи Румен Петков.

Ивайло Калфин: България трябва да следи европейското законодателство в достатъчно ранна фаза

След 2025 година държавата няма да може да помага на ТЕЦ-овете си със студен резерв и те ще трябва да работят на чисто пазарни условия. Това коментира Ивайло Калфин, член на НС на ПП АБВ, на енергийния форум. Коментарът на Калфин е в контекста на предварително споразумение между Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз по пакета „Енергетика и климат“. Според Калфин е необходимо България да търси по-добро участие в европейските политики и да открие механизъм, по който европейското законодателство да може да се следи в достатъчно ранна фаза.

“В това законодателство, което предстои да се приеме, е посочен лимит от 550 грама въглеродни емисии за производството на 1 киловатчас електроенергия и всички нови централи би трябвало да се правят така, че да не получават държавна помощ. В ЕС е позволено тази помощ да бъде студеният резерв”, обясни Ивайло Калфин. Той каза, че според зелените организации практически това означава ускорен край на производството на електроенергия от въглища.

Мнението на експертите:

Проф. д-р Янко Янев: Няма световен прецедент, където ядрени проекти са напредвали без участие на държавата

Бъдещето на проектите за АЕЦ „Белене“ е преди всичко решение с огромно социално-политическо значение и всяко по-нататъшно забавяне може да се окаже пагубно за бъдещето на ядрената енергетика на България, както и за енергийната сигурност в средносрочна перспектива. Такава теза заяви проф. д-р Янко Янев, директор на Институт за управление на ядрените знания, Виена в рамките на третия енергиен форум, организиран от АБВ, под наслов „Енергетика, икономика, сигурност- актуални измерения“.

Аргументите, представени в тази оценка, внушават продължаване на проекта АЕЦ „Белене“ – не сляпо, но основано на комплексен анализ, посочва проф. Янев. „България е изправена пред нови генериращи мощности през следващите десет години и всички варианти и технологии трябва да бъдат оценени при равни условия. Това означава също така, че на правителството на България се предлага да преразгледа своята настояща пасивна позиция по отношение на бъдещето на проекта АЕЦ „Белене“. Няма световен прецедент, където ядрени проекти са напредвали без участие на държавата“. Той добави, че има много начини за участие – от пряка финансова подкрепа, гаранции по заеми, данъчни кредити до дългосрочни споразумения за закупуване на електроенергия и договори за ценови разлики.

Станислав Георгиев: Ясно е, че рано или късно проектът „Белене“ ще бъде реализиран.

Ясно е, че рано или късно проектът „Белене“ ще бъде реализиран. Това заяви Станислав Георгиев – изпълнителен секретар на Сдружение Български атомен форум. Като времеви хоризонт той посочи 2028 година, но същевременно прогнозира недостиг на кадри в бранша.

В контекста на процесите, които доведоха до спирането на 1 и 2 блокове на АЕЦ „Козлодуй“, спирането на проекта „Белене“, Георгиев коментира, че политиката винаги е определяща при вземането на решения за държава като България. Но, всъщност, икономиката, която върви след политическите решения, винаги поправя грешките на политиците, каза в заключение експертът.

Проф. Атанас Тасев: Искаме да запазим ролята на България на газовата карта на Европа. Това е основателната причина да се случи газовият хъб „Балкан“

Проблемите на енергийния фронт, започват да стават критични за бъдещето, и на малка държавата като България, коментира проф. Атанас Тасев, енергиен експерт. „Руският газ заема 38% от доставките на газ за Европа, което в термините на европейското законодателство, означава, че червената линия отдавна е премината, но Европа не се възмущава. Доставките на газ от Норвегия ежегодно намаляват значително и трябва да бъдат покрити по някакъв начин. Най-важният въпрос е дали руският газ е нужен на Европа. Проблемите на енергийния фронт, започват да стават критични за бъдещето, и на малка държавата като България. За проекта „Южен поток“, когато всички твърдяха, че е геополитически проект, стана ясно, че Русия не желае да загуби най-големия си пазар – европейския. Газът постепенно ще заеме значително по-голямо място, отколкото в момента. Нашата енергийна зависимост е значително по-ниска от средните европейски показатели. Либерализираният газов пазар в Европа продава на по-високи цени, отколкото нелиберализираният енергиен пазар в България. Пита се кое е по-доброто“.

Проф. Холгер Рогнер, енергиен експерт IIASA (Международен институт за приложен системен анализ)

От началото на 20-ти век икономическото развитие е неразривно свързано с достъпа до достъпна електроенергия – без електричество няма просперитет. А въглищата са основното гориво за световното производство на електроенергия през последните 50 години, генерирайки между 36% и 42% от световното електроснабдяване. Този относително стабилен пазарен дял над половин век сега е изправен пред предизвикателства, свързани със здравето и околната среда.

Въвеждането на въглеродни емисии във връзка с климата все повече се подлага на международни споразумения в областта на климата (Парижко споразумение), а освобождаването от замърсяване, причиняващо вреди на човешкото здраве и околната среда, постепенно се ограничава от регионалното и местното законодателство.

И така, какви са практическите алтернативи на електричеството на базата на лигнитни въглища в България? Природният газ изисква нови мощности, тръбопроводи и дългосрочни договори за внос на газ, тъй като България не притежава действително местни газови ресурси (и повдига въпроси, свързани с енергийната сигурност). По-периодичните възобновяеми източници на вятър и слънчева енергия създават проблеми със системния баланс (проблеми с надеждността) и разходи. Ядрената енергия предполага завършването на „Белене“ – силно капиталоемко предложение, а не бързо решение.

В ЕС въглищата вече не са възможна алтернатива. Улавянето и съхранението на въглерод (CCS), което би могло да даде втори живот на въглища, е непопулярно, скъпо и все още не е доказано от търговска гледна точка. Очаква се продължаващата работа на електроцентралите „Марица изток” да предизвика търкания с ЕС и да повиши общите производствени разходи.

Проф. д-р инж. Иван Марков: Ефектът от прекратяване експлоатацията на въглищните електроцентрали в нашата страна ще бъде истинско фиаско за енергетиката

Проф. д-р инж. Иван Марков поставя няколко акцента в моментната снимка на държавата ни в контекста на енергетиката: Ефектът от прекратяване експлоатацията на въглищните електроцентрали в нашата страна ще бъде истинско фиаско за енергетиката и гарантиран режим, тотален разпад на каквото е останало от икономиката, грандиозна екокатастрофа с изключителен социален резонанс.
– 30 години се чудим какво да правим с АЕЦ „Белене”;
– вложихме цяло състояние в 1÷4 блок на АЕЦ „Козлодуй”, направихме ги „перла в короната” по оценката на не кой да е, а на лорд Маршал и накрая ги превърнахме в скъп спомен;
– самозалъгвайки се, че сме „незаобиколим фактор” по отношение газопроводите, стигнахме да се молим пред разни високи порти;
– сега сме на път да унищожим въглищната си енергетика, най-значимия собствен енергоресурс.

Професор Марков е категоричен, че е крайно необходима национално отговорна, социално етична, маркетингова енергийна стратегия и професионалисти, които да я реализират. Според него първите стъпки са три – 1. Да се обезпечат потребностите от природен газ за страната и то така, че да сме в състояние да си го плащаме. 2. Да стартира строителството на АЕЦ „Белене”. 3. Да се гарантира производството на електроенергия от въглища в разработваните находища до изчерпване на запасите им и най-вече в комплекса „Марица изток”.

Масираният натиск върху въглищните централи на практика ги поставя в ситуацията да прекратят незабавно дейността си или да направят непропорционално високи разходи, без да се постига съответстваща полза за околната среда и тогава да спрат.

Инсталираните мощности в термични централи, изгарящи въглища в България са от порядъка над 5 000 MW, които произвеждат над 23 TWh годишно, което е почти половината от общо генерираната електроенергия. В „Марица изток” инсталираната мощност е 3 488 MW, а произведената еленергия е 22 TWh/год. при това с ниска себестойност, съпоставима с тази на АЕЦ „Козлодуй”. Загубата на тези мощности би била твърде опасен прецедент, особено след онези 1760 MW в „Козлодуй”. Загуба над 20 ТWh електроенергия, произвеждани сега от въглищните централи и основно в „Марица изток”, означава че нито може от нещо друго да ги произведем, нито може да ги внесем, нито да ги пренесем, нито да ги платим.

Ефектът от прекратяване експлоатацията на тези електроцентрали в нашата страна ще бъде истинско фиаско за енергетиката и гарантиран режим, тотален разпад на каквото е останало от икономиката, грандиозна екокатастрофа с изключителен социален резонанс.

Не е ли по-смислен подход да се направи задълбочен анализ, да се оценят положителните и негативните страни, възможните промени, включително трансфер на технологии, да се осигурят ресурсно (времево и финансово), за да се реализират и получат желаните резултати? Вместо груб натиск, да се потърсят истински ефективни решения.

Разбира се това са само част от аргументите, които трябва да се имат предвид относно бъдещето на въглищните електроцентрали, в прехода към нисковъглеродна икономика, но в икономически обосновани и социално приемливи рамки.

Недопустимо е да се вземат такива кардинални решения в енергетиката без оценка на въздействието и ЕС следва да преосмисли своята политика в тази сфера, защото това касае конкурентоспособността на европейската икономика и благосъстоянието на хората.

Акад. Стефан Воденичаров: Държавата ни губи експертен потенциал непрекъснато

Държавата ни губи експертен потенциал непрекъснато, вкл. и в енергийния бранш, алармира акад. Стефан Воденичаров, БАН. Необходима е национална енергийна стратегия, която да бъде широко обсъдена. Акад. Воденичаров смята, че инженерните специалности и специалисти трябва да бъдат стимулирани и това да е държавен приоритет.
#

nov

споделяне в социални мрежи


echo
Copyright © 2019 Стара Загора днес. Всички права запазени. ЗА КОНТАКТИ: E-mail: epdobreva@abv.bg Собственик и издател: "Ерима Трейд" ЕООД, Евгения Добрева.
Powered by уеб дизайн