Програма на Старозагорската опера за февруари 2019 г.

СТАРА ЗАГОРА ДНЕС – STZAGORA.NET
*
Operata1 февруари /петък/ 14.00 и ?16.00? ч. сцена Опера

„Машина на времето“- мюзикъл за деца

Идея и сценарий Радост Младенова-Арабаджиева

Музика на песните – Маргарита Шоселова

Инструментална музика и аранжименти – Александър Тумангелов и Димитър Косев

Музикална среда – класически автори / Й.С.Бах, Ж.Батист Люли, Чайковски/, поп-музика

Либрето- Мая Дългъчева

Хореография и режисура Радост Младенова-Арабаджиева

Сценограф и художник костюми Теодора Джамбазова

Мултимедия Сергей Голубев

Вокален педагог Зорница Желязкова

Консултант актьорско майсторство Деница Янакиева

Майстор на кукли Живко Кънев

Участват солисти и хор, ДЮСОБ „Маргаритки“  на Държавна опера Стара

„ Защо децата, които бяха в залата днес, отново ще искат да гледат балет? „Машина на времето“ със своя сюжет и реализация бе техният свят и импонира на присъщата им любознателност. Баща с двете си деца тръгва на пътешествие във времето и пред погледа ни оживяват епохи от цялото развитие на човешката цивилизация. През цялото време залата жужи, защото децата оживено обсъждат всяко ново развитие на сцената, но когато героите заговорят или прозвучи дикторският глас, разказващ за епохата, мигновено настава пълна тишина. Малчуганите разбират как от начина на живот са възниквали музиката и танца, защото виждат всичко в реално време и с присъщи за техния живот и техните интереси и вълнения елементи.

 

Пленени от страховити истории, през младите зрители минава тръпка на вълнение, когато току зад главните герои мумията на Тутанкамон излиза от гробницата. И се появяват и други мумии, и играят на топка с главата на една от тях, и зазвучава музиката на Майкъл Джексън, и те започват да танцуват. А после в двора на Краля Слънце Леа е изключително развълнувана да насърчи владетеля, че в учебниците в бъдещето пише, че неговата балетна школа е имала голям успех. А ако придворните имат нужда от музика за своите танци – ето, децата им подаряват телефон, за да гледат балетни видеоклипове.

 

Подрастващите вече знаят, че интернет не е единствено за актуалните хитове. През дома на Бах и чак до 2035 г. децата пътешестват и с придружаваща спектакъла книжка. Музикалният микс накрая завладява малчуганите, те скачат на крака, за да танцуват, а на сцената един по един излизат тези над 70 души, които през последния час и половина са били героите на тяхното въображение. Затова и в случайно дочут разговор след спектакъла на въпроса на майка: „Хареса ли ти?“, детето отговори с продължително възторжено „Дааа!“

2 февруари /събота/ 16.00 ч. сцена Опера

Симфоничен концерт 150 години след Хектор Берлиоз

Диригент Пиер Калабрия /Италия/

На 2 февруари от 19 часа заповядайте в Държавна опера-Стара Загора на един красив концерт със страстна музика. Оркестърът на Операта е под диригентството на Маестро Пиер Калабрия. В програмата ще прозвучат:

Бетовен – Увертюра “Прометей”

През 1800 г. Бетовен написва балета „Творенията на Прометей“ по сценарий на С.Вигано /известен тогава хореограф/, посветен на княз Карл Лихновски. Увертюрата към балета е една от най-хубавите увертюри на Бетховен. Силата на Прометей –гордият и непримирим враг на тиранията – композиторът е видял в творческата му енергия, в живата деятелност, във високото утвърждение на човешкото самосъзнание.

Мануел де Файа – Любовта на магьосника из Сюита от балета „ Любовна магия“

Мануел де Фая, роден на 23 ноември 1876 г., отдавна се е превърнал в един от символите на Испания. Написаната от него преди повече от 100 години музика за балета „Любовна магия” продължава да се изпълнява по целия свят, а „Танцът на огъня” все така разпалва въображението на музиканти, танцьори и публика.

Мануел де Файя идва на бял свят в град Кадис, Испания. Първите си стъпки в музиката прави много рано благодарение на своята майка, известна пианистка и певица. После младежът учи при капелмайстора Брока, завършва Консерваторията в Мадрид – пиано при Хосе Таго и композиция при Филип Педрел. Именно от Педрел попива огромната любов към фолклора и превръща испанската народна музика в основа на своето творчество.

Признат е за национален композитор, продължител на делото на родоначалника на испанската национална музика Исак Албенис. Музиката му изобилства с народни мелодии и ритми най-вече от Андалусия и Кастилия, но претворени чрез модерните средства на импресионизма и неокласицизма.

„Де Фая е велик композитор, магията на неговия балет „Любовна магия” е във връзката й с фламенкото. Идва и от артистичността на композитора, и от тази стара, стара артистичност и човечност на танца. Де Фая не взема фламенко мотиви, за да направи нещо с тях – не, той композира фламенко музика. Тя е откровена, естествена, разказва за опита, който всеки от нас добива в някакъв момент: при загуба на любов или при избавяне от нея. Резултатът е поразителен, удивителен, зашеметяващ – магията идва и случи ли се, не може да остане скрита”, споделя немският диригент Йорг Бирханс.

Моцарт – Симфония №36 “Линц”

В края на юли 1783 г. Моцарт, заедно с младата си съпруга, заминава на гости на баща си, който продържава да служи в Залцбург – за да получи от него прошка и да помоли стария Моцарт да се примири с женитбата му, като го запознае с очарователната Констанца. По обратния път от Залцбург към Виена, Моцарт за няколко дни отсяда в Линц. Там, в двора на граф Туна, е написана симфонията, която изпълняват  под диригентството на автора в деня на завършването и – 4 ноември 1783 г.

 

7 февруари /четвъртък/ 19.00ч. ПРЕМИЕРА сцена Опера

„Херцогинята на Чикаго“ оперета от И.Калман

Режисьор Проф. Румен Нейков

Диригент  Владимир Бошнаков

Сценография Тодор Демеров

Костюми Антония Попова

Хореография Пенка Димитрова, Биляна Чолакова

С участието на солисти, хор, балет и оркестър на ДО-Стара Загора

Шандор Борис                                          Милко Михайлов,Николай Моцов

Принцеса Розмари                               Яница Нешева, Нели Нечева

Бенджамин Лойд                                     Александър Марулев,Евгений Арабаджиев

Мери /херцогинята/                                       Тереза Бракалова, Елена Петрова

Джеймс Жак Бонди                               Иван Кабамитов

Граф Бояцович                                          Игнат Желев

Маркиз Перолин                                            Петър Янкулов

Гувернантка на Мери                               Нина Димитрова,Камелия Стойчева

Тиханий                                                            Костадин Якшев

Виенският валс и чарлстонът, чардашът и фокстротът, американският прагматизъм и романтиката на аристократична Европа “се сблъскват” в оперетата “Херцогинята на Чикаго” от Имре Калман . Може да се каже също, че сблъсъкът е между парите и любовта, която накрая побеждава – както е характерно за жанра.

Оперетата е създадена през 20-те години на миналия век в епохата на “великата депресия” и “арт деко”, на елегантността и хедонистичния начин на живот. Това е времето, когато американският мюзикъл е на път да превземе сцените на Европа. Именно тези нови жанрове инспирират произведението, където се срещат класическата оперетна традиция с фокстрота и чарлстона. Емигрантските скиталчества на Калман му дават възможност да опознае новия свят и неговата музика и да обедини в новата си оперета стиловете в цялостно произведение в духа на големите промени на епохата.

Любовта отново е в основата на сюжета, този път между улегнал европейски аристократ и богата наследница на чикагски новобогаташ. Либретото е с модерната за епохата сатирична острота към навлизането на американската култура в Европа. У нас “Херцогинята от Чикаго” е поставяна за първи път през 1928-1929 г. в тогавашния Кооперативен театър.

 

9 февруари /събота/ 16.00ч. сцена Опера

„Херцогинята на Чикаго“ оперета от И.Калман

Режисьор Проф. Румен Нейков

Диригент  Владимир Бошнаков

Сценография Тодор Демеров

Костюми Антония Попова

Хореография Пенка Димитрова, Биляна Чолакова

С участието на солисти, хор, балет и оркестър на ДО-Стара Загора

Шандор Борис                                          Милко Михайлов,Николай Моцов

Принцеса Розмари                               Яница Нешева, Нели Нечева

Бенджамин Лойд                                     Александър Марулев,Евгений Арабаджиев

Мери /херцогинята/                                       Тереза Бракалова, Елена Петрова

Джеймс Жак Бонди                               Иван Кабамитов

Граф Бояцович                                          Игнат Желев

Маркиз Перолин                                            Петър Янкулов

Гувернантка на Мери                               Нина Димитрова,Камелия Стойчева

Тиханий                                                            Костадин Якшев

Виенският валс и чарлстонът, чардашът и фокстротът, американският прагматизъм и романтиката на аристократична Европа “се сблъскват” в оперетата “Херцогинята на Чикаго” от Имре Калман . Може да се каже също, че сблъсъкът е между парите и любовта, която накрая побеждава – както е характерно за жанра.

Оперетата е създадена през 20-те години на миналия век в епохата на “великата депресия” и “арт деко”, на елегантността и хедонистичния начин на живот. Това е времето, когато американският мюзикъл е на път да превземе сцените на Европа. Именно тези нови жанрове инспирират произведението, където се срещат класическата оперетна традиция с фокстрота и чарлстона. Емигрантските скиталчества на Калман му дават възможност да опознае новия свят и неговата музика и да обедини в новата си оперета стиловете в цялостно произведение в духа на големите промени на епохата.

Любовта отново е в основата на сюжета, този път между улегнал европейски аристократ и богата наследница на чикагски новобогаташ. Либретото е с модерната за епохата сатирична острота към навлизането на американската култура в Европа. У нас “Херцогинята от Чикаго” е поставяна за първи път през 1928-1929 г. в тогавашния Кооперативен театър.

 

12 февруари /вторник/ 19.00ч. сцена Опера

„Дон Кихот“

Балет в две действия от Лудвиг Минкус

Хореография и режисура Аршак Галумян – солист и хореограф на Щатсбалет-Берлин

Художник декори и костюми Салваторе Русо

Асистент-хореограф Красина Павлова – солистка на Щатсбалет-Берлин

Балет на Държавна опера-Стара Загора

Аршак Галумян – хореограф

„За мен като хореограф „Дон Кихот” е първото голямо класическо заглавие, което поставям и съм щастлив, че това се случва точно в Стара Загора! Всеки голям оперен театър, какъвто в момента е и Старозагорската опера, разраснала се много в последните няколко години, трябва да има в репертоара си това заглавие.Танцьорите са страхотни и свършиха много и много добра работа. В хореографията си съм заложил много хумористични сцени, така че представлението да не е само за възрастни, а да е интересно и за деца и младежи. Много е важно спектакълът да бъде увлекателен за младата публика. „Дон Кихот” е първият балет, който съм гледал като дете и е първият балет, в който участвах още като ученик в балетното училище. Публиката ще види и ще преживее празник, който се случва на сцената. А самата постановката се надявам да се превърне в празник и за целия град.”

 

14 февруари /четвъртък/ 19.00ч. сцена Опера

„Турандотопера от Джакомо Пучини

Съвместна продукция с Държавен куклен театър- Стара Загора

Режисьори Огнян Драганов, Дарин Петков

Диригент Ивайло Кринчев

Сценография и костюми Каталин Йонеску-Арборе /Румъния/

Васил Рокоманов и Силва Бъчварова

Художествено осветление Васко Лисичов /Македония/

Пластика Хзе Фу-Чиен / Тайван/

С участието на Цветелина Василева /Турандот/, Амади Лага от Франция /Калаф/, Нарчиса Брунар от Румъния /Лиу/, Юлиан Константинов /Тимур/ и др.

За първи път в историята на оперното изкуство в България на 29 март 2018 година на сцената на Държавна опера-Стара Загора бе представено голямо оперно заглавие с кукли. Оперно-кукленият спектакъл на операта „Турандот“ от Пучини се осъществи от двата водещи културни института в Града на липите – Държавна опера-Стара Загора и Държавния куклен театър – Стара Загора.

Творческият екип заложи на класическото представяне на приказната история в операта „Турандот“. В основата на режисьорската концепция е превръщането на китайската принцеса Турандот от дете в жена. Тази трансформация става пред очите на зрителя – Турандот, която подхожда към света около себе си като в игра с кукли, изведнаж се сблъсква с реалността и няма сили повече да се противопоставя. Тя е завладяна от любовта…

Маски, кимона, традиционни китайски костюми, перуки и украшения допълват пищната зрелищност на спектакъла. Впечатляващо куклено присъствие има и в сценографията, в която основни персонажи са изобразени с раздвижени механизирани фигури и ярки художествени платна. Кукли, които оживяват.

Търсенето на различното, без да наруши истинския замисъл на композитор и драматург, но пък да предизвика любопитството на публиката, на малки и големи към новия „оперен артист“ – куклата. Стремежът е публиката да повярва, че може и така, че  КУКЛАТА е онзи неписан в оперната партитура образ, който може да подсили основната тема, да я нюансира още повече.

16 февруари /събота/ 19.00 ч. сцена Опера

Here We Go…Again!

Концерт-трибют на Whitesnake

В програмата: Златните хитове на Whitesnake

от всички периоди и формации на групата

Диригент Димитър Косев

С участието на Група КИКИМОРА  и оркестъра на ДО-Стара Загора

„С удоволствие съобщаваме, че отново всички заедно ще можем да се насладим на проекта на КИКИМОРА ”Here We Go…Again!” – трибют на легендарната банда Whitesnake.

В програмата са включени златните хитове на Whitesnake от всички периоди и формации на групата, като естествено ще поставим силен акцент върху симфоничното звучене на този нов прочит.

За наша радост, концертите ще бъдат отново в сътрудничество с Държавна Опера Стара Загора и техния прекрасен оркестър. Диригент отново ще бъде младият любимец на публиката Димитър Косев, а оркестрациите са дело на Николо Коцев.

Естествено, ще се опитаме да посетим всички градове, които посетихме с проекта “Children In Time” – знаем, че там почитателите на тази музика са многобройни.

До скоро виждане!“

КИКИМОРА

 

19 февруари /вторник/  19.00ч. сцена Опера

„Лебедово езеро“ - балет от П. И. Чайковски

Постановка и режисура Силвия Томова

по хореографията на Мариус Петипа, Лев Иванов, Анастас Петров и Калина Богоева – редакция Силвия Томова /2017/

Художник декори и костюми Денис Иванов

Консултант, изпълнител Първолета Чавдарова-Летиция

Балет на Държавна опера-Стара Загора

ДЮСОБ „Маргаритки“при Държавна опера -Стара Загора

Примабалерината, педагог и хореограф, настоящ ръководител на многонационалната балетна трупа на Държавна опера-Стара Загора Силвия Томова поставя „Лебедово езеро“ на базата на класическата версия на Лев Иванов и Мариус Петипа. Художник на декора и костюмите е младият талант Денис Иванов. „Лебедово езеро“ на сцената на Старозагорската опера няма за цел да повтори онова, което почитателят на класическия балет гледа вече 140 години. Творческият екип се стреми да изследва въздействието, което има върху зрителя това  произведение, за да успее да „облече” спектакъла с внушенията и усещанията на своя вътрешен свят и така да превърне познатия балетен шедьовър в едно ново, модерно представление, решено с всички актуални средства на съвременната сценография и сценична техника и възможности. В новия спектакъл на „Лебедово езеро“ декора и костюмите допълват и подчертават режисьорската концепция и са отражение на експресията, която цели конкретно внушение на публиката. Главното оръжие е визията, защото именно тя попада първа в обсега на зрителското внимание и именно тя налага и диктува настроението и носи „въздуха”, който диша публиката.

 

22 февруари /петък/ – ?12.00? и 15.00 ч. сцена Опера

„Фантанстичното дюкянче“балет по музика на Джоакино Росини/ Оторино Респиги

Хореография Алба Буонанди /Италия

Сценография и костюми Салваторе Русо /Италия/

Балет на Държавна опера-Стара Загора

ДЮСОБ „Маргаритки“при Държавна опера -Стара Загора

Художникът Салваторе Русо и примабалерината и хореограф Алба Буонанди работят не за първи път заедно – в биографиите на изтъкнатите артисти се четат над 10 съвместни авторски балетни продукции. Във „Фантастичното дюкянче“ двамата единодушно решават, като следват оригиналното либрето на Мясин и Респиги, да обогатят историята и да я доразкажат. Либретото на Мясин се концентрира върху любовната история между две кукли, танцуващи кан-кан в магазина за играчки. Салваторе Русо и Алба Буонанди подсилват ролята на Магьосника, който превръща куклите в живи хора – дава им сърца, помага на разделените кукли да се съберат отново и историята има своя щастлив финал. В техния спектакъл се появява Пулчинела, испанската кукла, бавачката, добавена е още музика на Росини. Русо и Буонанди изместват действието от средата на XIX в. в Париж от 1919 г., когато се състои премиерата на творбата. Костюмите носят отпечатъка на модата на тези години в облеклата на хората, които се появяват в магазинчето, за да си купят кукли. Сред куклите пък се разпознават типичните персонажи от немите филми с емблематичната фигура на героя на Чарли Чаплин с бомбето и бастуна.

 

27 февруари /сряда/ 19.00ч. ПРЕМИЕРА сцена Опера

„Класният се жени“ от Филип Павлов

Режисьор Николай Априлов

Диригент Красимир Къшев

Съвместно с ученици от НУМСИ“Христина Морфова“, солисти и оркестър на ДО-Стара Загора

Проф. д-р на изк. Филип Павлов завършва БДК (дн. ДМА “П. Владигеров”) с пиано при проф. М. Петкова и композиция при проф. Ал. Райчев (1974 г.). Специализира в Париж и участва в международен конкурс по композиция в Амстердам. Активно концертира като пианист в солови, оркестрови и камерно-ансамблови изяви. Изнася над 1000 концерта в страната и чужбина. Има записи като солист и камерен изпълнител в БНР, БНТ и за чуждестранни фирми. Работи като преподавател в ДМА. От 1998 г. е професор в ЮЗУ “Н. Рилски” – Благоевград. Носител е на награди от конкурсите “Св. Обретенов” за камерна музика в Белград, клавирния конкурс “Синегалия” в Италия, конкурс за композиция “Валентино Буки” в Рим и др. Проф. д-р на изк. Филип Павлов е автор на симфонична и камерна музика; хорови песни; мюзикъли; оратории; кантати и вокални цикли; театрална музика; детски песни, много от които са включени в учебници по музика, нотни издания и др. Хоровите и камерните му произведения са изпълнявани многократно на фестивали, композиторски срещи и други форуми, в концертни програми в чужбина.

28 февруари /четвъртък/ 12.00 ч. сцена Опера

„Класният се жени“ от Филип Павлов

Режисьор Николай Априлов

Диригент Красимир Къшев

Съвместно с ученици от НУМСИ“Христина Морфова“, солисти и оркестър на ДО-Стара Загора
#

nov

бутони към социални мрежи


echo
Copyright © 2019 Стара Загора днес. Всички права запазени. ЗА КОНТАКТИ: E-mail: epdobreva@abv.bg Собственик и издател: "Ерима Трейд" ЕООД, Евгения Добрева.
Powered by уеб дизайн