Книга разкрива ролята на България в разделянето на източното и западното християнство
- петък, октомври 5, 2018, 15:41
- България
- Добавете коментар
STZAGORA.NET
*
Един българин случайно открива в Лайпциг машинописно копие на дисертацията на немски учен. Привлича го заглавието: Значението на България за разделянето на източното и западното християнство. Ръкописът е от 1965 г. Той никога не е издаван нито в Германия, нито в България, въпреки че авторът проф. д-р Ханс-Дитер Дьопман е бил добре известен на богословските научни кръгове.
Но тук, между редовете, се крие истински църковно-историко-политически трилър, който стига до читателите днес благодарение на новата книга „Значението на България за разделянето на източното и западното християнство. Принос към историята на Фотиевата схизма“ на издателство „Просвета – София“. Проектът е финансиран от Програма „Култура“ на Столичната община за 2018 г.
Авторът проф. Дьопман успява по невероятно увлекателен начин да предаде тътена на един период от IX век, между 860 и 880 г., който буквално е променил хода на европейската история. Тътенът от конфликта между две идеологии или, както Дьопман ги нарича – два типа универсализъм: централистичния римски и съборния византийски. Тътенът от челния сблъсък на папа Николай I с патриарх Фотий.
А по средата – България на княз Борис-Михаил! Ухажвана, заплашвана, на два пъти покръствана, свидетелка на взаимни отлъчвания, на кражби на кореспонденция и унищожаване на протоколи, станала обект на прения на два вселенски събора…
България на княз Борис-Михаил, която накрая сграбчва своя шанс за самостоятелна Българска църква.
Информация за книгата и ще намерите и тук:
http://www.e-uchebnik.bg/book/viewBook/6624
Авторът
Ханс-Дитер Дьопман (1929 – 2012) е професор по църковна история със специални интереси в областта на православието и историята на Православните църкви.
Завършва теология в Хумболтовия университет в Берлин през 1962 г., където същата година защитава докторска дисертация, а през 1965 г. се хабилитира с труд, озаглавен:
„Значението на България за разделението между източното и западното християнство. Принос към историята на Фотиевата схизма“.
От 1966 г. е доцент, а от 1983 г. – редовен професор в Теологическия факултет на Хумболтовия университет.
Научното му дело обхваща над 300 публикации с акцент върху Православната църква и църковната история на Изтока, специално България, Русия, Сърбия и Румъния.
Бил е дългогодишен член на управителния съвет и почетен член на Германско-българското дружество в Берлин.
За научните си заслуги е награден с Патриаршеския кръст на Румънската православна църква (2003 г.) и с Кръст за заслуги към Федерална република Германия (2008 г.).
#
