Вечният негативизъм прегърна и турските топоними

STZAGORA.NET
*
TochkaГърците смениха българските топоними с техни. И турците смениха българските топоними с техни. А ние да не пипаме чуждите наименования, така ли?!

Някои от ревящите тези дни против смяната на турско-арабските имена на местности с български още малко – и ще поискат да прекръстим Стара Загора обратно на Ески Загра. Ако не днес, то утре и това току виж им дошло на ум.

Негативният им популизъм взе да придобива епидемични размери!

Има една категория вечно недоволни люде. За тях е много удобно да са винаги против, винаги прави в собствените си очи, а другите, взети на прицел, да бъдат изкарвани винаги криви и виновни, че са свършили нещо. Племето на негативните популисти-критикари черпи неподозирана енергия от този вид себеизразяване. То се е превърнало в техен ежедневен наркотик, в последна и отчайващо необходима дрога, която все още ги държи на крака. Те чакат с настървение поредния повод, поредното действие на обществената сцена, за да се нахвърлят върху него с обвинения.

Правят ни парка – трагедия! Строят ни центъра – ах, каква драма! Прекръстили Бююк Тарла, Алчак кория и Кюшкюлю бахча на Голямата нива, Ниската горичка и Лятна градина – болка за умиране! Върнете си ни турските топоними, ний сме патриоти!

Смешен плач, в който здравият разум е изтикан в най-далечния ъгъл. Той им е най-малката грижа на тия люде. Кое ни определя като народ, кои са крайъгълните камъни на общността ни, кое е чуждо за нас – какво значение? Те си искат поредната жертва, която да сдъвчат. Иначе животът им ще е безцветен.

Играта на критикари и обвинители е много сладка. В наши дни тя стана и много лесна. Че и заразна. Всеки иска да е надзирател, да е над нещата, да плющи с камшика и да мачка ония мизерници там долу, които си позволяват нещо да правят под строгия им поглед.

Под една или друга форма това се повтаря ден след ден – и така до следващия Трети март, когато роптаещите днес против възвърнатите български имена първи ще се завтекат да се загърнат в българския трибагреник. В изблик на какво? На патриотизъм ли? Искрен и неподправен?

Днес ние нямаме избор. Гърция и Турция са си опекли работата и са орязали отдавна и категорично българските названия в завладените територии. А ние какво – на топонимичен либерализъм ли ще си играем? Или сме твърди, или се огъваме и ни прегазват. Топонимически – на първо време. Натискът е налице. В тази игра никой не толерира слабите.  Извън родната парникова среда, която някои си мислят, че ни е дарена свише и че е вечна и непроменима, реалностите са сурови.

По въпроса с названията ни е нужно национално единство, а не вечните късогледи спорове “за” или “против”, на които сме големи царе.

Преименуването на топонимите не е въпрос, който може да бъде атакуван с езиковедски задявки от страна на премъдри диванни лингвисти. Не е и въпрос, който може да бъде атакуван от позициите на нечия уязвена носталгия по удобно познатите турцизми.

Преименуването е въпрос на национално съграждане. То създава национален имунитет и национална устойчивост на средата, в която живеем. Преименуването ни връща днес обратно онова, което навремето ни е било насила отнето – собствените имена.

Максим Добрев

Още по темата: Смениха турско-арабските имена на 868 местности в Община Стара Загора
#

jun



социални бутони


echo
Copyright © 2018 Стара Загора днес. Всички права запазени. ЗА КОНТАКТИ: E-mail: epdobreva@abv.bg Собственик и издател: "Ерима Трейд" ЕООД, Евгения Добрева.
Powered by уеб дизайн