Ще опитат да възстановят стенописите на откритата в центъра на Стара Загора зидана антична гробница от началото на IV век

STZAGORA.NET
*
Археологът Мария Камишева от Регионалния исторически музей в Стара Загора е научният ръководител на провежданите в момента спасителни разкопки на античния некропол пред сградата на Общината, със заместник Пламена Бакалова. Със свой екип за реставрация и консервация участва и д-р Иван Ванев – реставратор от Института за изследване на изкуствата при БАН, както и Надежда Атанасова от Института по антропология и експериментална морфология при БАН, съобщи пред медиите днес директорът на РИМ – Стара Загора Петър Калчев. Той припомни, че през 1986 г. при строежа на Общината е открит и проучен друг подобен обект, който се намира в сутерена на сградата.

“Нашата идея, която сме предложили на ръководството на Община Стара Загора, е тези два паметника да бъдат съхранени на място и социализирани, за да станат достъпни за посещения. Така ще се оформи един комплекс от двете гробници, заедно със съвременно информационно табло за тях и за целия проучен некропол, който комплекс ще бъде интересна туристическа атракция. Разговаряли сме за това с проектантите на площадното пространство, за нас като институция това е най-добрият вариант, и затова сме го предложили на Общината” – каза още Петър Калчев. Ако съхранението “ин ситу” не е възможно, ще се мисли за преместване на гробното съоръжение, което обаче ще струва много и ще стане трудно. Последната дума ще има комисия от Министерството на културата.

Югозападният некропол на античния град Августа Траяна е един от най-добре проучените не само в Стара Загора, но и в цяла България – разказа Мария Камишева. – До момента, без гробните съоръжения, които проучваме тази година, в него, от западната порта надолу към централния булевард на града, са регистрирани около 1000 гроба. С колко ще се увеличат те, ще стане ясно в края на настоящия археологически сезон. Югозападният некропол е само един от множеството, открити в тогавашните покрайнини на Августа Траяна, каза тя. Проучванията започнаха през януари т.г. и до момента са разкрити 27 нови гробни съоръжения. 26 от тях са с трупополагане, а едно – с трупоизгаряне. Сред тях има обикновени гробни ями на масови погребения. Едно от тях е с 12 индивида, друго с 5. Друг тип гробни съоръжения са покрити с керемиди, направени като покривче. Такива досега са 19. Има и такива, които са покрити с тухли и с каменни плочи. Част от гробните съоръжения се припокриват едно с друго, което е обичайно.

Има два гроба, зидани с плоски римски тухли и покрити с големи каменни плочи. В единия има два индивида, а във втория, с вътрешни размери около метър на два, на който каменното покритие беше махнато вчера, стените са били украсени със стенописна украса в червено, черно и синьо, която за съжаление е зле запазена. Оцелели са малки части с растителни орнаменти – ластари. Стенописната украса е паднала на дъното на гробното съоръжение. Има ли под нея гробни дарове, ще стане ясно след внимателното вдигане на изключително крехките фрагменти. В този зидан гроб, вероятно семеен, са открити повече от два индивида. Последно в него е била погребана жена, останалите два скелета се предполага, че са на мъже. В много от гробните съоръжения, проучени преди, са открити глинени и стъклени съдове, теракота, играчки, украшения и много други погребални дарове, припомни Мария Камишева.

Тъй като погребаните в новооткритата фамилната гробница не са починали едновременно, тя е била отваряна през годините и е вероятно в древността да е имало интервенции върху артефактите, отбеляза Петър Калчев.

Мария Камишева уточни, че запазената в приземието на сградата на Общината гробница е доста по-голяма от сега откритата. Подобни съоръжения, по думите й, започват да се правят след приемането на християнството и в повечето случаи стенописите са свързани с новата християнска религия. В началото, след приемането на религията, изображенията са доста по-стилизирани – растителни орнаменти или свещници, а впоследствие, когато религията вече е доста по-разпространена и наложена, започват да се появяват и изображения. Така например преди няколко години в Пловдив намериха такава гробница със стенописна украса, с изображения на Добрия пастир. Човешки изображения има и в силистренската гробница, но в повечето случаи са като тази, която сега открихме.

“Находката е невероятна, подобни открития са рядкост – каза д-р Иван Ванев. – Четирите стени на гробницата са били изписани, но стенописите са в много тежко състояние. По-голямата част от тях е паднала върху костите на погребаните. Не знаем до каква степен са запазени падналите стенописи, в момента правим оценка на състоянието им, и когато приключим с нашата работа, ще има по-голяма яснота за това, как би могло да се експонира съоръжението. Нашата задача е да спасим всички стенописни фрагменти, които са достигнали до нас. Върху три от стените има следи от гирлянди – растителни мотиви и свещници. Пигментите са от минерален произход, но за синьото например само предстоящите анализи ще покажат дали е азурит (вид минерал, стрит на прах) или египетско синьо (най-старият изкуствено добит пигмент). Източната стена е с по-различна украса, но голяма част от нея е паднала, но когато започне постепенното изваждане на фрагментите, има голяма вероятност да се направи реконструкция на тази източна стена, която е много интересна.”

Такива гробници в България се откриват от края на 19-ти век, когато са започнали археологическите проучвания. Подобна е открита през 1912 г. зад Народното събрание в София, фрагменти от която има запазени в Националния археологически музей. Опазването на такива паметници обаче е много деликатно, тъй като дългият им престой под земята е увредил повечето обекти. Има много паметници с подобни характеристики, но запазените не са много – допълни д-р Иван Ванев.

Успоредно с усилията за възстановяване на стенописите ще бъдат направени и антропологични изследвания на наличните костни останки. По запазените черепи може да се определи полът, расовият тип на погребаните, какви заболявания са претърпели приживе и друга интересна информация. В момента екипът на Надежда Атанасова изследва и костен материал, който до неотдавна се е смятал за изгубен, от Берекетската селищна могила край Стара Загора (югозападно, до кв. “К. Ганчев”), която е най-голямото праисторическо поселение в Европа, с височина 17,5 м и диаметър в основата над 250 метра.




Снимки на гробницата: Атанас ЖЕКОВ
#

споделяне на връзка