Изложба за спасяването на българските евреи преди 75 години бе открита в Музея на религиите – Стара Загора
- сряда, март 7, 2018, 10:10
- Акцент на деня
- Добавете коментар
STZAGORA.NET
*
Старозагорските евреи са били изселени в 6 града, но 12 семейства са спасени от интерниране и гибел в концлагера “Треблинка”
*
В Музея на религиите в Стара Загора снощи бе открита изложба, посветена на 75-годишнината от спасяване на българските евреи и в памет на депортираните през 1943 г. в лагерите на смъртта 11 343 евреи от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и гр. Пирот. Дело Регионалния исторически музей в Шумен, в изложбата са включени и платна, разказващи за нелекия живот на евреите от Стара Загора в годините на Втората световна война. Нейни съорганизатори са Регионалният исторически музей в Стара Загора и Държавна агенция “Архиви” – Стара Загора.
Принос на цялото българско общество е това, че единствени в Европа успяхме да опазим от депортиране нашите съграждани от еврейски произход, припомни директорът на РИМ – Стара Загора Петър Калчев.
“Това е една от най-ярките прояви на гражданското общество в историята на българския 20-ти век. Всяка година на 10 март ние, евреите от България, отбелязваме събитията от 1943 г., когато българският народ, в лицето на видни общественици и представители на политическия, интелектуалния елит и висшето православно духовенство, с мощната подкрепа на цялото тогавашно общество, проявява уникална зрелост, съгласие и кураж. Нека историята на Холокоста никога да не се забравя, да не повтаряме старите грешки. Нека да разказваме на следващите поколения за блестящия урок по човечност, който българският народ даде на цяла Европа” – каза при откриването на изложбата Красимира Готева (втора отдясно на първата снимка) - зам.-председател на Националната организация на евреите в България “Шалом” и председател на регионалната структура в Стара Загора, по чиято покана изложбата гостува под липите.
Освен софийските евреи, в годините на Втората световна война са били изселени и евреите от Стара Загора, Казанлък и Варна. В Стара Загора се е намирал щабът на немската армия. По тази причина старозагорските евреи са изселени в 6 града: Бяла Слатина, Луковит, Нови пазар, Разград, Търговище и Монтана (тогава гр. Фердинанд) – разказа Красимира Готева. 12 старозагорски еврейски семейства е трябвало да бъдат изпратени и в лагера “Треблинка”. Казанлъшките евреи са били изселени, защото в града е имало военни заводи, а варненските – поради това, че пристанището е било окупирано от немски части. Няма информация някой от старозагорските депутати по онова време да са подписали писмото на Димитър Пешев, подпредседател на 25-тото Народно събрание, и 42 народни представители до тогавашния премиер Богдан Филов, срещу опитите на правителството да изсели евреите извън границите на България. Но в замяна на това големият български поет, старозагорецът Николай Лилиев, е сред подписалите писмото на 12-те български писатели до цар Борис I за спасението на българските евреи. В тяхна защита в заседание на Светия синод на БПЦ на 2 април 1943 г. много силно послание е отправил и тогавашният Старозагорски митрополит Климент.
“Напоследък започнахме да откриваме доста нови документи и във времето ще разширяваме и с други материали изложбата в частта й за Стара Загора. За 80-годишнината ще я подготвим само с наши платна” – каза още Красимира Готева.
От името на създателите на изложбата за подготовката й, както и за събитията, довели до спасяването на българските евреи преди 75 години, разказа Бета Хараланова от РИМ-Шумен (вляво на първата снимка), председател на тамошната РОЕ “Шалом”. Тя специално сподели подробности около забраната на творчеството на израсналия в Шумен голям български композитор от еврейски произход Панчо Владигеров в Германия, където е бил много популярен и уважаван, по време на фашисткия режим.
“Спасяването на българските евреи е много знаменателно за историята на България събитие – сподели и зам.-кметът на Община Стара Загора Иванка Сотирова, която също взе участие в откриването на изложбата. – В учебниците малко пише за историческите факти от 1943 г., все още малко говорим за тях. За да останат те в нашата памет, е важно тази изложба с нейния положителен заряд да бъде видяна от възможно повече старозагорци.”
#