Societe Generale Експресбанк събра бизнеса в Стара Загора на лекция на Петър Ганев от ИПИ за състоянието на българската икономика
- сряда, февруари 28, 2018, 12:24
- Акцент на деня
- Добавете коментар
STZAGORA.NET
*
Корпоративният отдел на Банка Societe Generale Експресбанк в региона Стара Загора, Сливен, Ямбол и Бургас събра снощи в Парк-хотел “Стара Загора” над 60 представители на бизнеса на лекция за състоянието на българската икономика и очакванията в периода 2018-2020 година. В залата бяха и зам.-кметовете на община Стара Загора Иванка Сотирова и Красимира Чахова. Гост-лектор бе старши икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика.
“Поканихме наши партньори от реалния бизнес, за да разгледаме макрорамката на икономиката. Идеята ни е всеки да се запознае с актуалните данни и тенденции, за да взема грамотни решения на тази основа в бизнеса, който ръководи” – сподели регионалният мениджър “Корпоративни клиенти” Славомир Гигов.
Тази вечер (сряда, 28 февруари) Петър Ганев имаше насрочена среща и с представители на бизнеса и в Бургас, но поради влошената пътна обстановка (затворената поради снежни навявания магистрала “Тракия”) лекцията му там се отлага за месец март, като датата ще бъде уточнена допълнително.
Петър Ганев започна лекцията си с анализ на външната за България среда – световната икономика и Еврозоната, която през последните две години е в растеж, и макрокартината у нас на този фон. Прогнозата на Министерството на финансите е, че при очакван ръст на БВП в Еврозоната около 2%, българският БВП ще продължи да поддържа до 2020 г. очерталия се от 2014-2015 г. насам изпреварващ растеж спрямо средния за Европа – около 3.9-4.0 на сто. В условията на излишък на ликвидност от порядъка на 1.8 трилиона евро, политиката на Европейската централна банка с намеса на пазара определя, поне засега, доста ниски лихви.
След срива на инвестициите у нас през 2010 г. българската икономика се поддържаше предимно от износа за страните от ЕС – припомни Петър Ганев. Оттогава нещата се успокоиха и вече не износът е водещият, макар че продължава да играе централна роля в развитието. На преден план вместо него вече излиза вътрешното потребление, което се очаква да поддържа растежа на икономиката ни през тази и следващите две години. Извън европейското финансиране, разнопосочни са данните за очакваните външни инвестиции в българската икономика, които все още са далеч от нивата, постигнати в периода 2007-2008 г. Но само през миналата 2017 г. у нас с външни капитали са създадени 15 нови производствени мощности. Водещ за растежа на добавената стойност остава секторът на услугите – в частност IT и други, както и на промишлеността, а от 2017 г. е налице и възстановяване в строителния сектор, който излиза на второ място.
След доста дълъг период на нежелана дефлация (2013-2016 г.), инфлацията у нас вече официално се завърна, но в нормални рамки – около 1%, с прогноза да достигне до около 2%. Тя идва предимно от храните и безалкохолните напитки (с влияние на акцизите). Очаква се върху ръста на инфлацията да започнат да влияят и услугите, но поне до момента това не се е реализирало.
Цените на жилищата – нови и съществуващи, постепенно тръгнаха нагоре и достигнаха нива от над 8% ръст, отбеляза Петър Ганев. В Стара Загора нарастването им е почти колкото средното в страната – малко над 8%, като пиковите стойности в шестте града с население над 120 000 души са в Русе и Варна – 13-14%, и София – над 10%.
“Ножицата” в динамиката на износа и вноса на стоки се свива наполовина в сравнение с периода 2013-2014 г., като очакванията на МФ са за относително засилване на вноса в следващия период. Двойно по-висок е износът на България за страните от единнния пазар на ЕС, отколкото извън него.
Рецесията на пазара на труда у нас (с ръст на безработицата и спад в заетостта) продължи от 2009 до 2013 г. Оттогава нещата се подобриха и безработицата падна до нива под 6%, кате е възможно да слезе и под 5% до 2020 г., което би било рекорд за България. Икономическата активност върви в нагоре за сметка на завръщащите се на пазара на труда дългосрочно безработни. Най-вероятно новината през 2018 г. ще бъде ръстът на заплатите, който вече е около 10% на годишна база, и ще се запази. Водещ е ръстът в публичния сектор, особено в образованието. Характерно е това, че ръстът в компенсацията на наетите (т.е. работните заплати) постоянно изпреварва ръста на производителността. Факт е натискът върху фирмите да повишават заплатите, за да задържат кадрите си и да намират нови, и той най-вероятно ще се усилва. Неслучайно се говори за внос на кадри отвън и се предприемат политически стъпки в тази посока.
Задлъжнялостта на частния сектор, който се изразява в ръст на кредитите – потребителски, жилищни и други, с изключение на овърдрафта, отчетливо нараства от средата на 2016 и през 2017 г. до ниво около 6-7%, което се очаква да се запази. Подобна е картината и с кредитите за фирми. В същото време лихвените проценти са с трайна тенденция към спад – от нива от около 8%, вече са на нива около 4% (в лева, по-високи в евро и най-високи в долари). Графиката за склонността на домакинствата към спестяване се задържа на постоянни нива през последните десетилетия – около 10% от разполагаемия доход.
В анализа си Петър Ганев сподели данни и за обособилите се икономически центрове в страната. Стара Загора е един от тях, като през последните години се е наложило виждането регионът да се разглежда отделно от пловдивската икономическа зона “Тракия”, тъй като формира своя собствена – “Загоре”. Тя се възприема в широките граници на целия регион, в който активни центрове, използващи над 10% работна сила от съседните общини, са също така Казанлък, Раднево и Гълъбово.
Участниците в срещата проявиха жив интерес към перспективите за влизането на България в Еврозоната. Този процес е дълъг и през следващите 5-6 години едва ли ще видим еврото у нас – обясни лекторът. Петър Ганев отговори и на въпроси за динамиката на чуждестранните инвестиции, както и по актуалната за региона тема за икономическа зона “Загоре”.
#
