Спасяването на акулите е в нашите ръце

STZAGORA.NET
*

Бяла акула. Снимка: Terry Goss, https://bg.wikipedia.org

В световен мащаб на година се наблюдават средно 80 нападения от акули срещу хора, което е далеч по-малко от подобни случаи с домашни животни. Въпреки това върху акулите тегне стигма, която застрашава тяхното съществуване. Макар тези хищници да са далеч от безобидни, човешката заплаха срещу акулите е неизмеримо по-сериозна. Освен че обитават нашата планета от над 450 млн. години, подобно на много други живи видове, акулите са незаменими за нашата екосистема. Тъй като те стоят на върха на своята хранителна верига, тяхното изчезване би довело до екокатастрофа, включваща повишаване на нивото на Световния океан и на въглеродния двуокис. Затова продължаващото безотговорно отношение срещу акулите е изключително притеснително. Според Червената книга на застрашените видове, 25 вида акули са сериозно застрашени от изчезване. Това число е двойно по-голямо от видовете акули, които са опасни за човека. Въпреки това, именно последният е в основата на унищожаването на популацията на акулите. Според канадски учени, над 100 млн. акули умират ежегодно поради човешка дейност – най-вече в следствие на умишлен улов, оплитане в рибарски мрежи или замърсяване на водните басейни. Поради това популацията на някои видове акули е намаляла с 90%.

Освен че е най-сериозната заплаха за съществуването на акулите, човекът е и най-големият им шанс за спасение. Една от най-разпознаваемите природозащитни организации – WWF, е сред неправителствените играчи, които се борят с унищожението на акулите. От организацията работят с международната платформа TRAFFIC, чиято цел е да намали търсенето на перки от акули, както и да регулира търговията с месо от акули. Също така, WWF използва технически средства, за да следи поведението на различни видове от тези морски обитатели, като по този начин може навременно да се забележи заплаха срещу тяхното съществуване. Сред многото си други дейности от организацията също така участват в изготвянето и прилагането на търговски и междуправителствени споразумения относно устойчивото развитие на риболовната индустрия.

Pretoma е Коста Риканско НПО, което е фокусирано върху океанската екосистема. Основана през 1997 организацията също като WWF има активна кампания за спасяването на популацията на акулите. Сред дейностите на Pretoma са проучвания на терен, изготвяне на образователни програми, участие в международни конференции, както и набирането на средства за благотворителност. Макар не толкова позната колкото WWF Pretoma също има известни поддръжници. Един от тях е професионалният покер играч от Хумберто Бренес. По време на своето участие на Latin American Poker Tour през 2008 Бренес, освен че използва свои средства в помощ на Pretoma, успява да събере благотворителни средства и от други играчи. След инициативата, президентът на Pretoma Рандал Арауз заяви: “Частният сектор може сериозно да подпомогне нашите усилия”. През 2010 Арауз получи приза “Голдман” за заслугите си в опазването на акулите.

Апелът за отговорното отношение към акулите намира място и в правителствените програми. През 2012 Американска Самоа забрани риболова и притежанието на акули в радиус от три морски мили от брега на държавата. Година по-рано в Бахамите се забрани риболовът на акули и търговията с тях. Египет има подобна политика от 2005, като там забраната за риболов в Червено море обхваща 12 морски мили от брега, както и търговската продажба на акули. През 2009 архипелагът Палау създаде първото убежище за акули като забрани риболова им на цялата територия на своята Изключителна икономическа зона, която обхваща 600 000 кв. км. от Тихия океан. Но, освен местните регулации, в защита на акулите съществуват и международни протекции. Редица интернационални организации са приложили изискванията на Международната комисия за опазването на атлантическата риба тон, според което всяка уловена акула трябва да бъде натоварена цяла в риболовния съд до пристигането му до брега. Благодарение на усилията за опазване на акулите техният улов намалява от 2000 насам, но все още се практикува в застрашаващи размери. Особен проблем е ловът на акули единствено за техните перки, при което останалата част от акулата се изхвърля. Правителства и неправителствени организации постоянно провеждат кампании с цел намаляване на търсенето на акули, както и с призив за отговорното отношение към тези морски обитатели. От хората зависи колко време те ще бъдат сред нас, което е сериозна отговорност не само към акулите но и към цялата екосистема на Планетата.
#

бутон за споделяне