Балет “Арабеск” гостува в Опера Стара Загора със спектакъла “Сидхарта”

STZAGORA.NET
*
“СИДХАРТА” – Пътят към светлината и силата на човешкия дух на Мила Искренова с Балет „Арабеск“
*
В програмата на 50-ия юбилеен сезон на Балет „Арабеск“, която е замислена като един обзор на тенденциите, посоките и хореографите, които са определящи за развитието на трупата през годините, важно място заема направлението танцов театър. Като негов ярък представител, анализатор и творец е хореографът Мила Искренова. Затова февруари, в годината на юбилея на Балет „Арабеск“, е посветен на творчеството на хореографа му Мила Искренова.

„Мила Искренова е естет с тънко чувство и моралист с остра присъда. Нейната фина човешка същност и хореографско въображение успяват за единят несъвместими наглед неща.

…Мила прозира идеи. Мила скулптира съдържания. Мила вае“ – тези думи на Йосиф Герджиков характеризират Мила Искренова и като автор на нейния последен спектакъл „Сидхарта“.

Ето защо за Балет „Арабеск“ е удоволствие да представи спектакъла „Сидхарта“ на сцената на Държавна опера Стара Загора на 6.02.2018 г. от 19 часа, а също и в Бургас и Пловдив.

“Сидхарта” е просветление. Магия на образи, рисуващи във въздуха цветна и зашеметяваща картина над гравитацията – танц не на тела, а на светли енергии, красиво издигащи се над кошмарната бездна с греховете на XX век. „Сидхарта” е едно от възможните спасения.“

Патриция Николова

Защо Мила Искренова избра „Сидхарта“ на Херман Хесе

Мила Искренова споделя, че винаги си е представяла повестта “Сидхарта” на Хесе, написана през 1922 г. като танц, още когато я е прочела за първи път на 16 години. Нейният спомен от това първо прочитане е на неизразимо силно впечатление на красота, една поетична философска повест за търсене на съвършенството.

Много години по-късно от първата среща със „Сидхарта“ Мила Искренова се връща към Херман Хесе. Интуитивното й любопитство този път е породено от това да разбере защо Херман Хесе пише „Сидхарта“ и за да бъде максимално вярна на автора, нейният интерес е продиктуван от това да си обясни в какво състояние, в какъв житейски период е бил самият той; защо е отишъл в Индия и след това се е върнал, разочарован от Индия; защо пише „Завръщането на Заратустра“, защо на 42 години, през 1919 г., напуска Германия и се отказва от германско поданство, защото е крайно разочарован от германската политика и от процесите, които се развиват в обществото там; защо се оттегля от света изобщо и не иска да има нищо общо с това ретроградно човечество и започва да се занимава с овощарство и да рисува в едно италианско село, където се затваря в една къща с висока ограда и гони дори и хората, които се доближават до оградата. Затова пък при него бягат от Германия впоследствие много изтъкнати интелектуалци като Томас Ман и Бертол Брехт.

Всички тези открития, споделя Мила Искренова, й дават ключа към спектакъла. Така Мила стига за себе си до извода, че „Сидхарта“ е една проекция, в която Херман Хесе идеализира своята представа за света и търси спасителен мост за хората, за себе си. Херман Хесе, според авторката, вярва, че през каквито и изпитания да минава човечеството, идеите за хуманизма ще надделеят.

„Сидхарта“ е изключително актуална днес. Периодът, в който е писана повестта, толкова наподобява днешното време – така тревожно и заредено, когато търсим стабилни основи, които ни се изплъзват.

Затова Мила се насочва точно сега към Сидхарта, защото преживява същата тревога, както много други хора по света.

Мила Искренова за пътят си към към светлината и силата на човешкия дух

Правейки “Сидхарта”, не мислех дали този спектакъл ще е “модерен”. Исках той да е мил, нежен, да отразява светлината като течаща река, реката на живота, която те върти във водовъртежите си, но не те наранява…

Спектакъл, в който има милост, който дава надежда – това исках да направя. Затова в резултат се получи нещо неоромантично, и леко усмихнато – мисля, че публиката ме разбра.

Тази тенденция на завръщане към романтизма в момента шества по много танцови сцени. Хората имат огромна необходимост да се потопят в нещо красиво и утешително. Това е причина да се правят много възстановки и нови интерпретации на класически романтични постановки.

Казвам това не само за да изясня мотивите си, но да посоча огромния дефицит от милост, светлина и нежност в отношенията ни. Мисля, че и това беше разбрано.

Защо да гледаме спектакъла „Сидхарта“?

“Сидхарта” предизвика много мнения, някои крайно противоречиви. Това означава, че силата на образите в него не са оставили никого равнодушен, а са го накарали да реагира със силно чувство. Защото самият спектакъл “изгаря чувствата”.

Образът на Сидхарта и духът, който витае в обстановката, ни прави всички по-уверени и силни. Всяка една от деветте части на спектакъла, изграден от Мила върху текста на Хесе, е медитация и заедно с това – интензивно визуално изживяване.

Спектакълът на Мила Искренова представя европейското разбиране за Изтока, срещата между Изтока и Запада. В търсенето на общ език между двете различни цивилизации хореографът се опира на много културно-исторически кодове, съдържащи се в музиката, танцовия език и образността.

Затова, ако искате да се провокирате от спектакъла „Сидхарта“, вгледайте се и открийте кодовете – те ще ви обяснят, лично на вас, защото само вие ще сте разгадали кодовете по „вашия“ начин. И това е основната цел – да станат кодове на вниманието на зрителя към самия себе си.

“СИДХАРТА” е танцово-театрален спектакъл по мотиви от философската поема на Херман Хесе. Върху великолепната музика на Вагнеровите увертюри от „Тристан и Изолда“, „Танхойзер“ и „Лоенгрин“, единствената рага на Лед Цепелин и шлагери от 30-те години, хореографът Мила Искренова предлага едно пътуване към съвършенството по поетичната повест на Херман Хесе „Сидхарта“. Изискната сценография и костюмите са на Свила Величкова, видеопроекциите – на Никола Налбантов.

„Сидхарта“ хвърля духовен мост между времето и пространството в търсене на изход със силата на една невероятно поетична медитация.
#

споделяне във facebook